Преповтаряната през годините сентенция гласи, че за нивото на развитие на едно общество може да се съди по неговото отношение към уязвимите. В българската действителност обаче тази роля на "обществото" е иззета от държавата, а в същото време протестите на родители на деца със специални нужди не секват. Унизителни, дори за гледане, репортажи за родители с плакати и празни инвалидни колички показват чести случаи на административни парадокси в стил "параграф 22", отчаяние от трудната достъпност до услугите и чисто човешки страх за бъдещето, в което техните деца ще се окажат единствено на грижите на същата тази държава.

От другата страна, за данъкоплатеца остава не само чукането на дърво и дърпането на ухо, но и емпатията, в която всяка година се генерират големи суми по DMS кампании, лични кампании на родители и участия във всякакви инициативи, някои от които дори под егидата на държавни глави и излъчвани по националната телевизия.

Дали система, посветена на грижата за хората със специални нужди, фунционираща единствено на база свободния пазар, доброволното желание за дарение, доброволчеството и личния пример е възможна или подобна хипотеза, е абсолютна утопия - това е спор, който пали дебати от години.

В България вече 21 години функционира място, което макар и не напълно лишено от държавна подкрепа (17% от финансирането е субсидирано от държавата) е много близко до този модел, в който доброто бива професионално управлявано, развивано, умножавано и в крайна сметка, работещо. И ако изобщо можем да говорим за мениджмънт на философска категория, каквато е доброто, Карин дом във Варна е място, което си струва да ни занимае в тази посока.

Това е център, който вече 21 години предоставя терапия и подкрепа за деца със специални потребности (термин, който Карин дом въвежда в България за първи път с желание да спре тяхната класификация като необучаеми) и техните семейства. Началото му е дадено от Иван Станчов през 1994 г. с една напълно лична история, както може би започва всичко, което си струва усилието.



Кой е Иван Станчов?

Иван Станчов е ярък пример за филантроп и дарител от новата българска история. Роден е на 1 април 1929 г. в София. През 1943 г. семейството му е принудено да емигрира. Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон. След политическите и икономически промени през 1990 г. се завръща в България за пръв път след 47 години. През 1991 г. е назначен за посланик на България във Великобритания и за първи български посланик в Ирландия. Макар вече на 88 години, той остава неуморен пътешественик, дипломат и градинар. Владее 8 езика. Неговото име носи и българското училище към посолството на България в Лондон, като това го прави единственото училище, носещо името на жив възрожденец. Причината е, че когато през 1991 г. Станчов заема поста на посланик, заварва училището закрито поради липса на средства от държавата. Той решава, че ще го възроди със собствени средства и известно време то е изцяло на негова издръжка. В българското училище в Лондон се обучават 240 деца на възраст от 4 до 18 години.



Коя е Карин?

Карин е братовчедка на Иван Станчов. Карин страда от церебрална парализа по рождение (спастична детска диплегия, известна като болест на Литъл). Надарена със силна воля и решителност, в продължение на шест години в Америка, Карин е подложена на безброй клинични тестове. В допълнение, три години по-късно стартира терапия по наскоро разработения метод на Бобат, която води до общо, макар и бавно подобрение. Всъщност Карин е първият пациент на г-жа Бобат в Лондон. Паралелно с терапията тя е отлична ученичка и взима изпитите си с много добри оценки. Карин е любознателно дете, винаги готова за приключения - излети, пътувания, и обикаля света заедно със своето семейство, което я подкрепя през целия й живот. През 1994 г. Иван Станчов успява да убеди семейството си да предостави наследствената къща в Морската градина на Варна, където основава фондация "Карин дом". Идеята му е да създаде нов модел за услуги за деца със специални нужди, за да може изоставянето на тези деца в домове да бъде прекратено. Събира малък екип от специалисти от Варна и кани професионалисти от Англия, които да обучат българските си колеги на най-съвременните световно признати терапевтични методи.

Благодарение на харизматичната си личност и силната лична мотивация г-н Станчов привлича дарители и съмишленици, които да подкрепят каузата. Така се създава първият у нас център за деца със специални нужди, следващ добрите европейски практики и носещ името на едно специално дете и една състрадателна жена - Карин Десислава Феодора Бернадет Мария Гепен Станчов, родена в Лондон на 14 май 1935 г. и починала на 55 години.



Какво прави Карин дом специален?

Причините са неизброими, но една от основните е моделът за управление на дейност, която може да бъде определена най-точно като социална, чрез инструменти, типични по-скоро за бизнес организация. Екипът на Карин дом се стреми терапията, посещенията на специалисти по домовете и изобщо цялата основна дейност, ориентирана към децата със специални нужди и техните семейства, да е безплатна. Но следва и логичният въпрос "Кой плаща цената?".

17% от дейността се финансира от държавата, голяма част се осигурява чрез участие в проекти, кандидатстване по фондове. Този механизъм е достъпен за всички социални институции, включително и държавните, но в Карин дом подготовката на документи, работата по проекти и реализирането им е поверена на професионален екип, който се занимава с маркетинг и набиране на средства. Това професионално организирано звено отговаря от намирането на подходящи процедури за финансиране от фондове до привличането на корпоративни партньори или лични дарители.

Именно даренията, представляващи 32% от бюджета, са една от основните и най-сложни задачи. Така например горивото за автобуса, който превозва децата до центъра, от години е поето от компания за горива, а автомобилът на мобилните екипи от програма "Ранна интервенция" е осигурен от частна логистична фирма със специално намаление от автомобилна компания.

На дарители се разчита за финансова подкрепа за логопедични сесии, терапия с психолог и физиотерапевт. Групите за предучилищна подготовка и обучение, както и едноседмичната интензивна терапия, която Карин дом предлага на деца от страната, също разчитат на дарителите. Това, което можем да определим като запазената марка на Карин дом в тяхното управление на доброто, е създаването на стойност.

Екипът използва всички налични ресурси, за



да се самофинансира



чрез създаване на възможности посредством допълнителни услуги.

Частна детска занималня "Монтесори" е с капацитет до 15 деца. Наличната база и експертизата, получена от обученията на педагозите, бива оползотворена и монетизирана в полза на основната дейност.

Музей "Посланици на доброто" - Тази година в Карин дом беше открит музей, посветен на историята на благотворителността и филантропията в България. Срещу вход - дарение, гид от Карин дом развежда групите из експозицията.

Услуги за майки и деца - През седмицата родители могат да се включат и в Библиотека на играчката и група за игра, водена от специалист на Карин дом и включваща различни занимания за най-малките.

Даровете на земята - Дори градината е потенциален източник на средства, като в нея се сее лавандула, която после се продава срещу дарение от доброволци по време на базари. През почивните дни градината се дава под наем за сватби и детски рождени дни.

Забавление с кауза - Перлата в короната на Карин дом, що се отнася до дейности свързани със самофинансирането, е организирането на ежегодния благотворителен фестивал "Усмихни се" , който всеки септември събира граждани и гости на Варна на целодневен фестивал с пикник, барбекю, бира, ресторанти, детски кът, открита сцена, фермерски и занаятчийски базар, цирк, езда, фехтовка и безброй други забавления.



Какво е постигнато?

За 21 години Карин дом изгражда първата в България площадка за деца със специални нужди, 1835 деца и техните семейства минават през центъра за този период, обособяват място за родителски клуб, обзавеждат 13 стаи за терапия на деца, изграждат първата в България Библиотека на играчките, обучават 4500 нови специалисти от България и света, въвеждат програма "Ранна интервенция" и провеждат 4 конференции за проблемите на децата със специални нужди.

Карин дом остава един от примерите за това, че наетият професионалист често си върши работата по-ефективно от държавния служител, че доброто не е категория, пред която всеки трябва автоматично да прояви емпатия и алтруизъм, а е нещо, за което следва да се работи чрез информиране, въвличане - създавайки както рационални, така и емоционални стимули. Карин дом започва от една напълно лична история, но придобива мащабите на професионално работеща организация. За това няма нужда от директива, нито от чакане по гишета - достатъчни са малко вяра и много усилия...и може би малко повече воля за това доброто да не бъде монополизирано, а просто добре управлявано. (https://ekipbg.com/)