Тези учебници се предлагаха и в черно-бял вариант, но бяха отменени по спешност. След обаждане на Борисов до просветния министър |
Няма никакво съмнение, че виртуалното еякулиране на думи е важно. Българската власт се съобразява с "Фейсбук", Тръмп управлява през "Туитър". Ако светът е сцена, тя е на екрана ви. И все пак има живот и извън тази сцена.
Поговорих с доста учители тези дни - именно по повод черно-белите учебници. Не щеш ли, оказа се, че мнението и тревогите им нямат общо с вълненията в интернет. Те нямат време да го споделят там, защото ръцете им са заети да работят, а не с издевателство над клавишите. 99% от тях бяха възмутени и изумени от бясната обществена логорея - и защото се е разразила, и защото пропуска най-важното.
Нека си припомним в общи щрихи скандала - издателство "Просвета" пуска за 8. клас цветни и черно-бели учебници по някои предмети. Вторите са с 3 лв. по-евтини. В 8. клас учебниците не са безплатни, частното издателство прибягва до рекламен трик - на сайта си през юни ги промотира като стока за "социалнослаби" семейства. Черно-бялото е позволено от МОН, наредбата, регламентираща дейността по отпечатване, е влязла в сила тази пролет. И други издателства пускат такива учебници, но "Просвета" действа хитро - два вида по отделен предмет, да се обхванат различни "таргети". В навечерието на 15 септември шефът на издателството Никола Кицевски не пропуска да се рекламира из медиите - "Имаме и по-евтини учебници за притеснени семейства". Ако през юни всичко е минало кротко, сега е настъпена мотиката. В черно-белите книжки българите масово са почувствали обида. Настава огромен скандал...
Сегрегация на най-милото - децата - недопустимо е!
Появяват се и напоителни противоположни мнения, като например, че отдавна учениците са социално разделени, нека се дава алтернатива на бедните и т.н. След кратко колебание МОН оставя само цветните учебници с мотив, че не иска да дели децата, грижи се за социалната справедливост.
Може ли да си представи човек, че при толкова много страсти неизговорено ще остане най-важното?! Точно това се случи. А най-важното е, че темите за социалната правда или неправда, за пазар, възможност за избор и т.н. са вторични в случая. Същественото е, че черно-белите учебници са недопустими от педагогическа гледна точка. Никаква образователна цел не се постига с тях. Голямата тема не беше трябва или не да има черно-бели учебници, а защо въобще ги има. Все едно да умуваме допустим ли е арсен във водопровода.
Цветът в педагогиката не е от значение за очите на Кирил и Методий (литература в 8. клас). Той не е просто картинки. Цветът е елемент от целия дизайн, който заостря внимание, отбелязва акцент. Той работи със зрителната памет, отделя важно от маловажното, служи за концентрация... Ползва се в точки, подточки, карета... Прилагането му е цяла наука - да се ползва така, че да изпълни функциите си от дидактическа гледна точка. Цветът е част от процеса на привличане на вниманието на ученика към определена тема, събуждане на интерес и провокиране на творчески способности. В университетите бъдещите учители ги учат кога да ползват цветен флумастер, кога не. Цветът е важен елемент в свят на дух и материя, в образователния процес излиза от хартията и се превръща в образ... Затова, преди да се хвърляме в социалните мрежи с мнения дали децата и досега не ксерокопират учебници, а също и трябва ли му на Кицевски пиар (що за тема?), то следваше да се каже точно това - че вече никакво образование не се постига с черно-бели бумаги. Цветът е цивилизационна крачка. Четох мнения в интернет, че след като има електронни учебници, които трябва да популяризираме, цветната хартия губи значение. Нима?! Черно-бялото ли е по-близо до дигиталната образност?
Решението на издателство "Просвета" бе с минимални практически последствия - безцветните учебници са 8, при 3 лв. разлика това са 20-30 лв. Но темата е важна, тъй като едно издателство, реално най-реномираното, пласира с одобрението на държавата не просто по-евтин продукт за социалнослаби, а по-некачествен продукт за социалнослаби - подобно на сиренето с палмово масло, предназначено за бедни, които не могат да си позволят истинска храна. Нямаше да има скандал, ако социалнослабите семейства бяха обгрижени с евтини учебници със същите качества. В действителност се отнемаше именно от качеството, като за деца втора категория. Да, децата бяха разделени на категории, но не с по-ниската цена сама по-себе си, а защото бе съчетана със стока второ качество. Най-важната тема бе защо Министерството на образованието допуска черно-бели учебници, след като с тях се предлага по-лошо образование.
Именно тези размишления бяха споделени от мнозинството учители, с които говорих тези дни. Разказаха и друго - за бедността, която пречи на родителите да осигуряват дрехи на децата (за учебници ли да си говорим?!), за липсата на дисциплина, за бащи, които от висотата на мерцедеса си наставляват преподавателите и определят реда в школото, отказа да се учи вследствие на това, бумащината, бюрокрацията спрямо самите учители... Все стари и несъмнено по-дълбоки беди, към които обществото е претръпнало. Затова и бяха възмутени от логореята - треската се вижда, гредата не! Всъщност
именно истерията попречи внимателно да се проследи един конкретен проблем,
да се извлече градивното. 10 часа след гръмването на скандала в интернет се бе изказал абсолютно всеки потребител с целия възможен патос на света, с дране на ризи и скубане на коси... Така темата се обезцени. Цветът си остана все така без значение в царството на слепците.
През уикенда във Варна Бойко Борисов каза как точно е било отменено решението за учебниците. "Мине се, не мине - и някоя глупост в образованието. Като видях черно-белите учебници, министъра на образованието го накарах в първия най-близък голям град да даде пресконференция", рече той. Тъй алогичната реакция на МОН да остави поради социални съображения по-скъпите учебници бе облечена в логика. Гласове за вредата от черно-бялата хартия в образованието не се чуха. "Лидл" да не се притеснява, всичко е от ден до пладне.