Пет предизвикателства във външната политика доминираха във вътрешната и външната политика в първите шест месеца от управлението на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп. Основно място в дневния ред на световните лидери заеха нарастващата икономическа и военна роля на Китай; нестабилните отношения на Русия с Европа и Близкия изток; продължаващите войни в Афганистан и Сирия; заплахите, които крият Северна Корея и Венецуела; и бъдещето на Европа на фона на надигащите се все повече популистки движения във Великобритания и Франция. При това положение е лесно да се забрави, че съвсем наскоро голяма част от вниманието на света беше насочено към Балканите. Докато пред вратите на Европа се водеше война, много хора се страхуваха, че нестабилността ще разпали по-голям конфликт. Ужасяващите битки и жертвите, особено в Босна (от 1992 г. до 1995 г.) и в Косово (през 1999 г.) унищожиха постигнатото в региона в рамките на десетилетия. А Олимпийските игри в Сараево от 1984 г. - символ на световния мир и сътрудничество - изглеждаха като нещо далечно.

Войните, довели до разпадането на Югославия, днес също избледняват в паметта ни. Една от последните прояви на насилие в региона - опожаряването на американското посолство в Белград през 2008 г. - събитие, което ясно си спомням, тъй като бях посланик на САЩ по това време, стана преди почти десетилетие. След това предизвикателствата на Балканите слязоха от първите страници, а също така излязоха от умовете на повечето лидери с интереси в региона. И все пак много от основните проблеми, които измъчват Балканите, все още не са разрешени. Дейтънското споразумение, което сложи край на Босненската война през 1995 г., създаде нестабилна и често неработеща структура на самоуправление; Сърбия и Косово все още не са се помирили - необходима стъпка, ако и двете страни искат да постигнат своята цел за присъединяване към ЕС; вътрешните предизвикателства все още се въртят около Македония и Хърватия, която влезе в ЕС; а най-добрите и най-умните напускат региона в търсене на възможности за реализация на друго място. В същото време огромният потенциал на Балканите за икономическо развитие - от туризъм до иновации в сферата на информационните технологии - се разглежда с неголям интерес.

Геополитическите проблеми и етническото напрежение отново изплуваха на повърхността на Балканите - потенциалната опасност за този регион. Въпросът е дали западните лидери ще забележат това и ще се задействат ли навреме?



Нетърпение за икономическа помощ



Добрата новина е, че има надежда за напредък, който може да започне с икономиката. Западните Балкани имат нужда от икономическа подкрепа, както стана ясно на наскоро състоялата се среща на върха в Триест. Акцент тогава беше регионалната икономическа интеграция. ЕК планира да отпусне 48 млн. евро за финансиране на нови възможности в частния сектор, чиято задача е да насърчи реализирането на проекти за свързаност, да се подкрепи развитието на малки и средни фирми и да се засили регионалното икономическо сътрудничество. Целта е да се положат основите на по-сериозно сътрудничество и да се прекрати политиката на просяк-съсед между страните, конкуриращи се за подаръци от ЕС. В същото време има много бизнес лидери, които не позволяват на границите да пречат на работата и стимулират усилията за по-тясно сътрудничество. В икономиката на Балканите има и чуждестранни участници. Китай, например, проявява сериозен интерес да инвестира в инфраструктурата на Балканите като част от инициативата си "Един колан, един път" - амбициозна, мултинационална програма, която се превърна в политически приоритет за Пекин. Китай вече има значително влияние върху няколко проекта в региона, сред които са високоскоростен влак между Белград и Будапеща; адриатическа магистрала, свързваща Албания, Черна гора и страните - членки на ЕС, Гърция и Италия; пристанището в Пирея, което беше закупено от китайска компания, за да създаде корабен маршрут от Гърция през Западните Балкани към пазарите в ЕС.



Решение на проблемите се взима първо у дома



Сега, повече от всякога, Балканите имат интерес да бъдат в по-близки отношения със Запада, за да помогне за разрешаването на проблемите в региона. Европейските лидери, най-вече Германия, продължават да наблюдават региона, докато Русия запазва присъствието си - за ужас на някои наблюдатели, в енергийния сектор в Сърбия. Въпреки обикновено сложните взаимоотношения със страните от региона, САЩ ще трябва веднъж завинаги да направят видимо присъствието си на Балканите. А и Вашингтон има сериозни интереси на Балканите, особено в ръководените от НАТО сили в Косово и преките чуждестранни инвестиции. (Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие САЩ са инвестирали 147 млн. долара в Западните Балкани в периода между 2003 г. и 2012 г.). Също толкова важно е и че жителите на Балканите ясно и точно разбират последствията от нарастващото влияние на Китай, който ще бъде активен в региона в следващите години.

Това обаче не означава, че чуждестранните компании са панацея за новите проблеми в региона. Изключително важно е, че не само правителства, но и важни обществени играчи на Балканите - от бизнеса до университетите и неправителствените организации - работят с чуждестранни партньори, за да помогнат да се формира бъдещето на региона. Решението на проблемите се взима първо у дома. За символ на надежда може да се приеме фактът, че Белград и Прищина започнаха диалог, чиято цел е да се намали напрежението между тях. Новото правителство в Македония, което дойде на власт през юни, вече направи големи крачки за подобряване на отношенията със съседните си държави и разглежда възможни решения на спора с Гърция за признаване на името й; обеща засилване на сътрудничеството между Скопие и Тирана; и подписа договор за приятелство с България след преговори, продължили две десетилетия.

Този напредък ще трябва да се ускори, но други проблеми, сред които увеличаването на притока на мигранти в региона от Африка и Близкия изток, води до ръст на броя на мюсюлманите. Хърватски и сръбски националисти надигат гласове, които са в основата на етническото и социалното недоволство. Западните Балкани по-добре ще се справят с тези предизвикателства само с помощ от останалата част от света. Балканите все още могат да постигнат изненадващ успех в следващите години. Но докато регионът остава извън полезрението на известни глобални лидери, шансовете отново да потъне в нестабилността, позната от миналото, само се увеличават, ако светът продължава да наблюдава от страни случващото се там.

--------

*Авторът е бил посланик на САЩ в Сърбия в периода между юли 2007 г. и януари 2010 г. В момента е изпълнителен директор и президент на базираната в Ню Йорк неправителствена организация "ИйстУест Инститют".



------------каре--------------------

В региона властват автократи с нерешени конфликти



Наскоро ЕС действително се представи в по-добра светлина. Брюксел отпусна това лято повече пари за конкретни проекти в инфраструктурата и комуникациите. И потвърди прословутото си обещание за присъединяване на страните от Западните Балкани. Независимо от всичко това след срещата на върха в Триест няма много поводи за взаимно потупване по рамото, коментира "Дойче веле". Защото проблемите на страните от Западните Балкани са толкова сериозни, че едва ли могат да бъдат решени само с обещаните непосредствени мерки. Тези проблеми са много дълбоки и все още никой не посяга към корена им. Затова и напредъкът е толкова скромен, а отрезвяването - толкова осезаемо. Затова процесът на сближаване с ЕС може да попадне в задънена улица или дори окончателно да спре. В страните от Западните Балкани притегателната сила на Евросъюза от доста време отслабва, а перспективата за присъединяване вече далеч не е единствената политическа опция. ЕС протяга ръка, но на политиците от Западните Балкани и на ум не им идва в отговор да се отблагодарят, признавайки европейските ценности и демократичните принципи. През последните години у мнозина от тях пусна корени един опасен непукизъм, който ЕС прекалено често подминава заради някакви техни, видите ли, "вътрешно политически особености". Това обаче само помага на редица властници с все по-автократична нагласа да опазват властта си. Програмите на ЕС за Западните Балкани са прицелени в икономическото сътрудничество, те преследват стратегията "промяна чрез търговия" и залагат на надеждата, че икономическият напредък ще доведе до възникването на либерално и плуралистично общество. Но най-важното е тези програми в сферата на икономиката, инфраструктурата или дигитализацията да достигнат до масовия човек, а не просто да наливат пари в джобовете на шепа олигарси. Ето за това трябва да се погрижи ЕС.

В момента Западните Балкани се радват на голямо внимание, но не заради успехите в процеса на сближаване с ЕС, а заради продължаващите политически кризи, заредени с взривоопасен идеологически и етнически потенциал. Икономическата стагнация продължава, шири се политически клиентелизъм - тъкмо поради това тези общества пораждат бедност, разочарование и националистическа или религиозна радикализация. На срещата в Триест беше подписано транспортно споразумение - и това е важен конкретен резултат. Но и този малък успех, за пръв път скрепен с едновременните подписи и на Сърбия, и на Косово, се оказа мним, тъй като Босна и Херцеговина отказа да подпише. Защо ли? Ами защото твърдоглавата Република Сръбска, която се стреми към повече самостоятелност във федерацията, принципно блокира федералното правителство. Тоест, случващото се в Босна и Херцеговина може по всяко време да блокира сътрудничеството между държавите от Западните Балкани. Да не говорим, че Сърбия не признава Косово, а членката на ЕС Гърция от години блокира Македония заради спора за името.В рамките на сближаването между ЕС и Западните Балкани тези конфликти се пипат с кадифени ръкавици - поради криво разбрана деликатност и респект. ЕС просто не упражнява достатъчно силен натиск върху политическите лидери от Западните Балкани за спазването на принципите на правовата държава и плурализма. Не случайно представителите на гражданското общество, които успоредно заседаваха в Триест, призоваха ЕС към повече решителност и препоръчаха към процеса на сближаване да бъдат приобщени и други обществени сили, отвъд политиката.

Политическата стабилност на Балканите е и наша политическа стабилност, заяви наскоро германската канцлерка Ангела Меркел в Триест. Има обаче една опасност, тъй като ЕС може лекомислено да реши, че гаранциите за стабилност, които дават политическите лидери, са най-важното нещо - и да пожертва трудно възникналото многообразие в гражданското общество и в медиите. Докато все още притежава притегателна сила и активно участва във възстановителните процеси и промените в Западните Балкани, ЕС е длъжен още по-категорично да настоява за спазването на демократичните правила на играта. Само те могат да подсигурят икономическия подем и житейските перспективи на хората там. Защото днес най-вече младите и високообразовани хора от Западните Балкани все по-често обръщат гръб на родината си.