Какъв е редът за възстановяване на запазена част от наследството, ако има и завещание, и дарения?

М.П., София

Според закона за наследството (ЗН), когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част пък е разполагаемата част на наследодателя. На практика този текст от закона ясно показва и кои са единствените лица, които могат да претендират за запазена част - деца, внуци, родители, съпруг.

Чл. 24 от ЗН пък дава формулите кой каква част може да претендира, съобразно наследствените конфигурации, които се получат. Така запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е - при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

И тук се стига до конкретните казуси, свързани с възстановяване на запазената част, ако тя е накърнена.

Законът изрично определя, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Това той има право да прави, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Наследниците по закон са разпределени по редове - те са децата, внуците, родителите, съпруга, братя, сестри и техни низходящи, леля, чичо, вуйчо, братовчеди. Ако претенцията за запазена част се отправя към лице, вън от тези редове, то чак тогава съответният наследник трябва да е приел наследството по опис.

За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, то трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Последната хипотеза се отнася до сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството. За тях е дадена възможност, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Увеличението може да се даде в имот или в пари.

След като се извърши и тази операция, към масата се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Важно е да се отбележи, че когато се стигне да намаляване, за да възстанови задължителната запазена част, то законът дава специални правила. Така завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Даренията пък се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.

Според чл. 34 от ЗН, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, то се постъпва по вече посочения по-горе ред - първо завещателните, и то съразмерно, а после дарените.

Законът определя какво се случва и ако наследодателят е завещал плодоползване или пожизнена рента. Тогава наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат избор - или да изпълнят завещанието, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част. Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част. Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено. Същите правила се прилагат и когато плодоползването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.

Има специални правила и ако завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно. В случай че стойността на завещания или подарения имот, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, то имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.