:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,248,413
Активни 225
Страници 31,640
За един ден 1,302,066

Аграрната политика на ЕС е хем разточителна, хем несправедлива

Евросубсидиите почти не помагат на бедните фермери в ЕС. Голямата част от парите отиват в богатите стопанства, показват данни на германски икономически институт
ЕПА/БГНЕС
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер предупреди, че след като Великобритания напусне ЕС, това означава 12 млрд. евро по-малко в бюджета на съюза. Преоценката на размера на евросубсидиите е неизбежна. Особено що се отнася до аграрните плащания, които са почти 40% от целия бюджет на ЕС.
Гюнтер Филман е забогатял от очила, при това е забогатял много. Според списание Forbes богатството му възлиза на 4.8 млрд. евро, което го нарежда сред 300-те най-богати хора на света. Въпреки това обаче всяка година той получава стотици хиляди евро помощи от ЕС. През 2016 г. Филман е взел от ЕС общо 637 842.88 евро - по данни на Германския институт за земеделие и прехрана.

Това, което може да звучи абсурдно, всъщност е всекидневна последица от селскостопанската политика на ЕС. Филман продава не само очила, но се занимава и с екологично земеделие. В това си качество той е получил от ЕС миналата година 236 хил. евро основна премия по застраховане на доходите и срещу риск, както и 283 хил. евро за екологично земеделие. Европейските земеделци получават премии дори за това, че спазват изискванията за защита на околната среда, климата и водите. Случаят със 77-годишния предприемач е просто един особено очебиен пример. Само в Германия има какви ли не селскостопански предприятия, които година след година получават осемцифрени суми. Резултатът от всичко това е, че ЕС харчи годишно 55 млрд. евро за земеделски субсидии, което се равнява на близо 40% от бюджета на общността. Сякаш миграцията, климатичните промени, защитата на границите, Brexit и отбранителната политика са само странични явления, а основният проблем е бедността на фермерите.

Излизането на Великобритания от ЕС обаче отваря дупка от близо 12 млрд. евро годишно в европейския бюджет. Еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер поиска от страните членки свежи пари, но все пак ясно посочи, че ще трябва да бъдат направени икономии. Поради това под натиск е поставена и общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, въведена през 1957 г. на фона на все още неизбледнелите следи от следвоенните гладни години.



ОСП е анахронизъм,



твърди манхаймският Център за европейски икономически изследвания ZEW. "Големият й дял в бюджета на ЕС вече не е оправдан", посочва експертът от института Фридрих Хайнеман. Наскоро ZEW представи доклад за селскостопанската политика на ЕС, изготвен по поръчка на фондация Bertelsmann. Заключението на Хайнеман и колегата му Щефан Крамон-Таубадел е съкрушително. ОСП почти не помага на бедните фермери в ЕС. Сред селските стопанства тези 80%, които имат най-ниски доходи, получават само 25% от преките плащания, установява ZEW. Десетте процента с най-високи доходи получават 55% от плащанията. По този начин една седма от целия бюджет на ЕС отива при 750 хил. агропредприятия, които и без това са в силна позиция.

Причината за това разпределение е, че субсидиите се определят според обработваемата площ, а не според произведените количества. Факт е, че благодарение на този принцип изчезнаха планините от масло и езерата от мляко, а развиващите се страни вече не са наводнявани от субсидирани европейски продукти. Обратната страната на медала е, че



особено облагодетелствани са големите стопанства, а малките остават встрани



Експертите от института имат критично отношение и към ролята на селските стопани в опазването на околната среда - наистина 30% от преките плащания за земеделците са обвързани със спазването на екологични критерии, но първоначално това не е направено в името на природата, а "за да могат да бъдат оправдани по-добре дотациите за фермерите".

Ефектът не е по-голям от въздействието на другите мерки за защита на околната среда. Освен това определено не може да се твърди, че селското стопанство по принцип е екологично, както показва и силното замърсяване на подпочвените води с торове. Дори самите фермери очевидно не се възприемат на първо място като защитници на природата.

Европейската комисия в продължение на три месеца прави допитване сред фермери, сдружения и граждани за бъдещето на ОСП. Според заключението от 320 страници защитата на околната среда и борбата с климатичните промени са най-голямото предизвикателство пред европейското селско стопанство според 55% от другите граждани, но според едва 28% от селските стопани! За фермерите най-важното е осигуряването на "справедлив стандарт на живот". Най-доброто средство за това пък са европейските помощи.

Конкурентоспособността на европейското селско стопанство през последните десетилетия силно се повиши, най-вече благодарение на техническия напредък, посочва изследването. Европа освен това има сравнително меки климатични условия, добра инфраструктура и много потребители с високи доходи.

"Този сектор не трябва повече да бъде подпомаган, поне не и в този размер", отбелязва Крамон-Таубадел. Заключението на експертите от ZEW е, че до края на следващия бюджетен период за ЕС, който обхваща от 2021 до 2027 г., поне директните плащания, които се равняват на 70% от средствата по ОСП, трябва да бъдат изцяло премахнати или заменени с по-силно участие на страните членки.

Но фермерските организации от Източна и Южна Европа не са съгласни. Дори и да трябва да се пести,



"отказваме да правим жертви в земеделието",



заявява Удо Хамерлинг, заместник генерален секретар на Германския фермерски съюз (DBV). Ако страните членки в бъдеще внасят повече в бюджета на ЕС, както иска еврокомисар Йотингер, ОСП може дори изцяло да бъде пощадена от съкращения, надява се Хемерлинг.

Политиците от Брюксел срещат най-силна съпротива от страните в Източна и Южна Европа, които печелят особено много от ОСП - най-вече Франция. Досега французите традиционно получаваха подкрепа точно от германците, въпреки че след това те публично недоволстват от скъпата и безсмислена селскостопанска политика на ЕС.

Йенс Гайер, ръководител на фракцията на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) в Европейския парламент, определя това като "безгранично нечестно" положение. Въпреки това обаче той не очаква следващите преговори да донесат промени, не и като се има предвид политическият "меден месец" между германския канцлер Ангела Меркел и новия френски президент Еманюел Макрон.

"Федералното правителство на Германия ще се ежи, фермерите и Християнсоциалният съюз (ХСС - по-малката, "сестринска" партия на управляващия Християндемократически съюз на Меркел - бел. ред.) ще се противопоставят и накрая ще има само козметични промени", прогнозира той.

Европейските социалдемократи също далеч на са единни, според информация от Европарламента. Докато германците са по-скоро за реформа на ОСП, представителите на Източна и Южна Европа дори искат да изцеждат още повече. Сега с британците от ЕС си отива единственият силен съюзник, който германците биха могли да спечелят в тази борба.

Еврокомисарят по земеделието Фил Хоган наскоро успокои фермерите, че предложенията на Йотингер са само предложения и все още не се водят преговори за следващия бюджет на ЕС. Въпреки това тежките решения са неизбежни, допълни Хоган.
Снимка: БГНЕС
Плащането на единица обработваема площ доведе до това, че големите суми от евросредствата отиват в най-големите стопанства. Включително и в България. Най-големите субсидии са в Добруджа при зърнопроизводителите. На снимката - жътвата в Добричко. Тази година средният добив е 569 кг/дка, като качеството на зърното е много добро.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Лозов масив в близост до Елба край Дрезден.
5
2989
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
17 Септември 2017 21:19
Сякаш миграцията, климатичните промени, защитата на границите, Brexit и отбранителната политика са само странични явления, а основният проблем е бедността на фермерите.

И децата знаят, че при бедните фермери отиват само трохите, всичко останало е за богатите фермери.
18 Септември 2017 04:09
Целта на субсидиите е да се прави дъмпинг на чуждите пазари. Другата цел може да бъде да се продава евтино на европейците и да се попречи на вноса. Тези цели определено не се изпълняват. Земеделци и фермери прибират субсидиите, а продават скъпо и на международни цени точно на пазарите на съюза. И ,ако има смисъл да се подпомагат прохождащите стопанства, то няма никакъв смисъл това да се прави с големите, които печелят милиони! Същите трябва да се субсидират единствено, ако изнасят продукция извън ЕС.
18 Септември 2017 09:51
Аграрната политика на ЕС не е социално подпомагане на фермерите, а намаляване на риска от глад в Европа. По тази причина се дават субсидии, за да е изгодно заниманието със земеделие и да няма пазарни клатушкания при кризи. Това е основното, а че има простотии типични за всякакви европрограми, особено в последно време, не е причина да се забравя кое за какво е. Такива псевдоизследвания са като нашата родна андрешковщина. Сега ще икономисаме пари, а при една лоша година и глад ще сочим назидателно другите и ще питаме "защо така". Освен обучението по природни науки, май и историята започва да куца здраво в Европа. Тази Европа, в която най-големите купчини жертви са идвали след гладни години. Играта с огъня започва да става все по-притеснителна, при настъпване на мотиката с глада ще боли много.
18 Септември 2017 09:53
А има ли пример за справедлива и неразточителна политика на ЕС?!?
18 Септември 2017 10:53

Чудесен ще да е този анализ, след като дори не споменава, че в някои страни земеделците получават 25 % от субсидиите в други.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД