На входа бързо и вежливо ни пребъркаха. После ни пуснаха вътре. Ние с трепет влязохме в дома на нашия министър-председател. Но още там, на прага, ни предупредиха:

- Моля да разглеждате по-бързо, защото нашият премиер може да се върне и да започне внезапно да работи и ще трябва веднага да ви изведем, за да не пречите.

Охраната дискретно ни насочва в голямата премиерска къща.

- Това - рече един от тях - е работният кабинет на премиера. На това място премиерът приема важните гости, тук се решават всичките държавни въпроси. В свободното си време рисува върху салфетки, иначе си е купил специално блокче, където работи главно върху система от хъбове, които ще покрият държавата ни. Трябва да знаете, че премиерът лично чертае границите на всяка инфраструктура. Тук се решава къде започват и как свършват всички нови обекти от национално значение. Това е много важно място в неговия дом.

Обясненията продължаваха:

- Освен важните гости тук идват на изповед всички министри. Ето го килимчето, на което коленичат.

- Може ли да го пипнем?

- Никакво пипане на нищо. Само гледате! - строго рече охраната.

- Сега - обясниха ни - отиваме до кухнята. Знаете, че премиерът е скромен човек и никога не прекалява на трапезата, но гостите му си похапват добре. А когато някой се задави, лично премиерът го тупва по гърба, за да му мине.

- Това ли е мястото - запита един от посетителите, - където се разпределят суджуци и други порции?

Охраната леко се усмихна.

- За всеки вкус има по нещо. Да вървим по-нататък. Това е спалнята. Можете да надзърнете и в нея. Вижте колко е подредена и стегната. Премиерът никога не спи, той постоянно е нащрек!

- А има ли стая за гости? - пита един от посетителите.

- Няма. Това тук не е хотел. Пък и никой не може да спи, когато премиерът е буден.

- Ясно - викаме, - давайте нататък.

- Това е холът. Тук идват на рапорт всички важни началници от държавата. Дойде ли криза - всички са тука. При успех тук се пушат пурите на победата. Тука се коват главните закони и наредби на държавата. Може да се каже, че се работи денонощно в този хол. Тук, както и сами виждате, са всичките телевизори на премиера. Премиерът гледа всички екрани едновременно и така следи пулса на народа. Тук е и уредбата, по която министър-председателят управлява държавата - виждате червените копчета, те са особено важни. Ето я и банята. Тук се приемат представителите на съдебната власт - от съображения за сигурност, нищо друго. Отсреща е килерът - там чакат всички, които са дошли да искат постове във властта.

Неочаквано от охраната се разтичаха:

- Време е да се ориентирате към изхода! Премиерът идва, за да работи.

- Искам да попитам - спря се един от нашите, - може ли всичко това, управата на цялата държава, да се ръководи от този дом? Нали за това си има министерства, кабинети и разни управления.

- Тук - учтиво отговориха от охраната - премиерът се чувства най-свободен, най-спокоен и най-добре, това е бащиният дом.

- Хубава работа - обади се друг, - че ако на него не му осигурявате нужното спокойствие - на нас ли ще е!

Излязохме и си тръгнахме, а на онзи, дето много пита, му викам:

- Не се заяждай, бе! Ти в бащиния си дом не се ли чувстваш най-добре?

Той не се предава.

- За управата на властта си има кабинет, цял министерски съвет, правителство. А лично на мен вкъщи ми е най-гот. Ама в бащиния дом аз играя карти, а не управлявам държавата!

- Е, - викам му, - то и тука играят карти. Тук се поставя на карта съдбата на държавата, тук държавата наистина става отечество и бащиния.

Той направо се пули:

- Не мога дори си го представя, че е така!

Успокояваме го:

- Не се и налага. Важното е, че го живееш всеки ден!