И в Москва, и във Вашингтон има скептици, които смятат, че договорът между София и Скопие няма да се изпълнява стриктно. |
Позициите на опонентите ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ са известни. Може само да се добави, че ако допреди няколко години някой беше казал, че вмровците ще са против сближението с България, а социалдемократите - за него, това щеше да прозвучи като първоаприлски политически виц. Обаче това е сега реалността.
В навечерието на общинските избори в Република Македония вътрешнополитическата ситуация в Скопие попадна в центъра на полезрението и на експертите от Европа и Евразия. Темата бе сред основните на току-що завършилия в Санктпетербургския държавен университет Международен конгрес на историците слависти. В него освен руски историци слависти, присъстваха и техни колеги от Украйна, Белорусия, Полша, Словакия, Черногория и най-вече от Сърбия. По един историк представляваше Република България и Република Македония.
Още по време на откриването и първото пленарно заседание започнаха словесните битки между просръбските руски слависти и автора на тези редове. Трябва обаче изрично да се подчертае, че най-авторитетните руски учени, присъстващи на конгреса, като цяло защитиха пробългарската позиция. Както по отношение на националната принадлежност на мнозинството от населението на Република Македония, така и на езика, на който то говори.
Руските експерти защитиха и официалната българска позиция, заета след политико-дипломатическия скандал от 24 май. Местният питерски славист Владимир Василик заяви, че кирилицата е достояние на всички славянски народи, но не може да се поставя под съмнение фактът, че е създадена в Първото българско царство по времето на княз Борис-Михаил. Един от най-авторитетните руски българисти - професорът по международни отношения от областния град Иваново Дмитрий Полывянный заяви буквално следното за скандала:
"В случая няма нито политическо, нито дипломатическо различие между Москва и София. Просто референтът на президента Владимир Путин е постъпил безотговорно и некомпетентно, вписвайки в неговото официално обръщение твърдението, че "нашата азбука е дошла от македонските земи". Доколкото знам, той вече е уволнен. Да смятаме случая за приключен".
Дмитрий Игоревич обаче направи остра забележка към половината реагирали от наша страна: "Внимателно следя полемиката по случая. И мога да кажа, че около 50% от реакциите на българите по казуса бяха също толкова безотговорни, некомпетентни и обидни към Русия".
По-късно той беше любезен отделно да коментира и Договора между София и Скопие и най-вече отрицателната реакция на Белград и на определени антибългарски среди в Москва: "Руската и сръбската реакция, за съжаление, са на нивото на първата половина на ХIХ век: изхожда се изключително от геополитически съображения, а не от правото на обединение на българския народ в една държава. Такава е била навремето и реакцията на монарсите в Санкт-Петербург и Белград на съединението на Княжество България и Източна Румелия на 06.09.1885 г. Друг е въпросът, доколко е реализуем този договор. Както и всеки един договор, който сега се сключва със Скопие. В Република Македония съществува много голямо вътрешно напрежение, което ще продължи да нараства, паралелно с бързото увеличаване на процента на албанското население. Острото етно-религиозно противопоставяне прави неясно бъдещето на страната".
Както добре знаем, така мисли и американският конгресмен републиканец Дейна Рорабейкър.
Най-вдъхновено и емоционално (и в същото време компетентно) защити българската кауза младата славистка Наталия Сивенкова - член на Съюза на приятелите на България и вицепрезидент на Санктпетербургския културно-делови център за руско-българска дружба:
"Никой не може и няма право да оспори, че славянската писменост е създадена в България! Именно българите са тези, които са дарили всички други славяни с букви, което значи и с писмена история и култура. Точно славянската писменост ги интегрира изцяло в европейската цивилизация. Българското възраждане обхваща всички български земи. Тогава понятието "Македония" е съществувало единствено в географски план или се е свързвало с древната елинска държава, съществувала по тези земи. Обаче до освобождението на част от българите от турско робство през 1878 г. те са единен народ, живеещ на територията от Охридското езеро до Черно море и от Дунав до Егейско море. Понятието "Македония" придобива политически и национален смисъл едва след създаването на Коминтерна и социалистическа Югославия".
Тъй като Наталия Сивенкова е филолог и преводач от български език, преподавател в катедрата по славянски филологии в Санктпетербургския държавен университет, сподели и следното:
"Да се говори за македонски език, отделен от българския, е глупост. Няма такова нещо! Ние филолозите българисти от Санкт-Петербург го разбираме най-добре. За съжаление, нашите колеги от Московския държавен университет са на обратното мнение. И тъй като са по-влиятелни, без да имат основание, си позволяват да говорят от името на руските българисти."
Всъщност, същото се отнася и за Института по славянознание на Руската академия на науките (чието ръководство присъстваше на конгреса и взе активно участие в дискусиите). Там работят някои особено злобни и отмъстителни лобисти на Скопие и Белград - дума по дума повтарят обвиненията на скопските "историчари". Не малка част от тези руски специалисти през септември-октомври имат възможност да почиват безплатно на Охридското езеро, като разнообразяват ваканцията си с участие във всевъзможни конгреси и конференции, традиционно провеждани там по това време. Както не е трудно да се досетим, всички те са на антибългарска тематика. Всички те могат да бъдат забелязани по това време в елитния ресторант под скалите на село Трпеица и т.н. Ако има намерение да спазва договора от 1 август, Зоран Заев трябва да прекрати охридските сбирки.
Не всички в Московския държавен институт за международни отношения са на антибългарски позиции, разбира се. Позицията на преподавателя по български език Нина Каржавина съвпада с официалната българска - тя, също като колежките си в Санкт-Петербург, изцяло отрича съществуването на македонски език. Като дългогодишна преводачка на Тодор Живков, Каржавина е добре запозната с македонския въпрос.
На конгреса присъстваше и многобройна делегация от Сърбия и един колега от Черна гора. Те следяха с напрежение дискусиите по македонската тема, без обаче да вземат отношение. Там беше и "историчарката" професор Биляна Ристовска-Йосифовска от Института за национална история в Скопие, която се стараеше да не бъде в залата по време на обсъжданията на темата.
Позволих си в една почивка при откриването на конгреса да се приближа до нея и да й честитя договора от 1 август. Тя отговори: "Не ми разваляй настроението!" И се премести на друга маса.