В края на юли дойде новината, че белгийски яйца са били заразени с фипронил - инсектицид, забранен за употреба при животни, отглеждани за производство на храни. Скоро стана ясно, че яйцата са от холандска птицеферма, използвала незаконно обезпаразитяване срещу червени акари. Първоначално стотици ферми в Белгия и Холандия, Германия и Франция бяха запечатани и милиони яйца бяха унищожени. Впоследствие броя на държавите членки, засегнати от скандала се увеличи. А наскоро замърсени яйца бяха открити и в български птицеферми.

На 20 юли Белгия информира Европейската комисия и другите държави членки чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи на ЕС (RASFF), че яйцата от белгийски ферми са били заразени с фипронил. Този инсектицид се прилага за домашни животни срещу бълхи, червеи и кърлежи. Не се разрешава употребата му при животни, отглеждани за производство на храни, като например пилета. Световната здравна организация (СЗО) класифицира фипронил като "умерено токсичен" за хората. В големи количества може да увреди бъбреците, черния дроб или щитовидната жлеза.

Източникът на замърсяването беше идентифициран - почистващ препарат наречен Dega 16 - разрешен препарат за контрол на червените акари за домашни птици, произвеждан от малка белгийска фирма, наречена Poultry Vision. Двама души от компанията бяха арестувани в Белгия по подозрение, че са добавяли фипронил към иначе разрешения натурален продукт, състоящ се от ментол и евкалипт, и сам по себе си напълно безопасен дори за човешка консумация. По информация от белгийските власти те с удивителна лекота са успели да убедят своите клиенти да ползват техния продукт, тъй като сходни препарати на пазара са ефективни за около три месеца, а Dega 16 е бил ефективен в продължение на осем месеца и дори е имал хубав мирис. Все още не е ясно колко ферми са закупували фалшифицирания препарат, но е ясно, че е бил използван от холандската компания за птицевъдство ChickFriend в стотици птицеферми в Холандия и Белгия, Франция и Германия. Всички те, използвали препарата от януари 2017 г., бяха запечатани, докато официалните анализи покажат, че продуктите от тези ферми отговарят на изискванията. Милиони несъответстващи яйца, вече пуснати в продажба, бяха изтеглени от пазара. Реакцията е много по-бавна и сравнително непоследователна в ЕС по отношение на преработените продукти, съдържащи яйца.



Колко голяма е опасността



Съгласно законодателството на ЕС отговорност на стопанските субекти в хранителния сектор е да гарантират, че яйцата, които използват като съставки, отговарят на изискванията за безопасност (т.е. ако фипронил изобщо присъства, е по-нисък от "максималния остатъчен лимит" (Maximum Residue Limit (MRL) от 0.005 mg/kg). Ако се установи, че фипронилът е над тази стойност, но все пак е под така наречената "остра референтна доза" (Acute Reference Dose (ARfD), която е 0.72 mg/kg за яйцата), от фирмите се изисква да изтеглят продуктите си от пазара, но нямат задължение да информират обществеността. Ако се установи, че фипронилът е над ARfD, продуктите трябва да бъдат изтеглени и потребителите трябва да бъдат информирани. Независимо от това, Великобритания предприе превантивен и прозрачен подход и публикува пълния списък на всички продукти, които бяха оттеглени, тъй като са произведени от яйца от засегнати птицеферми в Холандия (без да се проверява дали фипронилът е над или под MRL (0.005 mg/kg). За разлика от това, Франция публикува само списък на изтеглените продукти, съдържащи яйца с фипронил над MRL (0.005 mg/kg). Белгия от своя страна не публикува никаква информация за изтеглените продукти, но информира потребителите за изтеглянето на една партида яйца (тъй като нивата на фипронила надвишават ARfD (0.72 mg/kg).

В България на 18 август се появи информация за една партида германски яйчен прах от 500 кг с наличие на фипронил. Впоследствие Българската агенция по безопасност на храните установи и възбрани няколко партиди майонеза и сладолед. Имената на продуктите не бяха назовани. На 14 септември БАБХ оповести нова положителна проба (0.027 mg/kg) за наличие на фипронил в яйца - този път от български производители. Във втория случай бяха публикувани имената на фермите и партидните номера на яйцата. Всички потребители, закупили от заразените партиди, бяха приканени да не консумират яйцата и да ги върнат в обекта, от който са ги взели. Няма данни да са използвани в производство на други хранителни продукти.

Времето, необходимо за откриването на тази измама, повдига някои въпроси. Фалшифицираният продукт е бил в хранителната верига от септември 2016 г. насам и холандските власти са били информирани за това през ноември 2016 г. Защо не са реагирали толкова дълго време? Белгия също реагира бавно, след като първоначално е информирана за фипронила през юни 2017 г. Все по-ясно става, че въпреки че правилата за безопасност на храните са едни и същи на хартия в целия ЕС, прилагането несъмнено не е еднакво.



Наложително е да се направят промени в системата в целия ЕС,



тъй като свободното движение на стоките прави националните мерки нелепи. Ето няколко мерки, които трябва да се обсъдят:

Белгийската асоциация на потребителите отчасти обвини бюджетните съкращения на Белгийската агенция за безопасност на храните, както и прекомерното доверие в самоконтрола на индустрията. Това е тенденция в целия ЕС, а за съжаление, държавите членки се противопоставиха на опита на ЕК да наложи задължителни такси в целия ЕС за всички предприятия за хранителни продукти, за да се осигури устойчиво финансиране на официалния контрол върху храните.

Повече пари за контрол няма да постигнат чудеса. Не е реалистично да се иска от органите да тестват храни за всяко едно забранено вещество. Те трябва също да променят методите на работа и да прилагат повече полицейски подходи (измамният инсектицид се продава като продукт "чудо", което трябва да поражда съмнения). Дали холандските власти са взели сериозно информацията от ноември? Трябва ли те да са предупредили други държави членки още тогава?

Някои наблюдатели обвиниха Холандия и Белгия, че не са реагирали бързо в опит да защитят националните си интереси. Ако е така, ЕК може и трябва да започне процедура за нарушение срещу тези държави членки за неизпълнение на своите задължения в съюза.

След скандала с конското месо, ЕС създаде инструмент, който позволява на държавите членки да обменят поверителна информация относно измамите с хранителни продукти. Работи ли? Има ли някакви начини да се подобри използването на този инструмент? Има ли препятствия (напр. национални закони, които не позволяват на дадена страна да разкрива информация при разследване на измами)? Трябва ли да има задължение да докладва, дори и да не е застрашена безопасността (например за RASFF)? Можем ли да се доверим на държавите членки за своевременно отчитане, ако това противоречи на интересите на националните производители?



Информацията за фипронила бе много объркваща



за потребителите. Докато холандските власти звучаха доста тревожно (предупреждавайки за сериозен риск за здравето), в Белгия информацията беше по-спокойна. В Холандия реагираха бързо и публикуваха партидите със заразени яйца, Белгия и Франция бяха по-бавни. Още по-мудни и колебливи бяха реакциите за преработените продукти. В България темата ескалира с месец закъснение и още не е приключила. Голяма част от хората останаха объркани от случилото се. Затова трябва да се възприеме единен и последователен подход, който да повишава доверието, а не да всява паника.

След случаите с Ешерихия коли в покълнали семена през 2011 г. и конското месо (в продукт от свинско) през 2013 г., "аферта Фипронил" сега допълнително руши доверието на европейските потребители. Обичайните обяснения на политиците, че уроците от предишни инциденти са научени и са взети мерки, може да прозвучат като празни думи на фона на повтарящи се скандали. Потребителите трябва да могат да разчитат на ефективна система за контрол, която да гарантира, че храната в чинията им е безопасна и не е имитация.