"Ако стане война, руските самолети ще са насочени срещу България."

Бойко Борисов



Името "Русия", обозначаващо голямата северна страна, днес се е превърнало във високооктаново медийно гориво - обезпечава рейтинг и евентуален конфликт на събеседници в студиото. В главите на българите пък тя отеква като поляризиращ катализатор - буди любов и верноподаничество у русофилите, ненавист и страх у русофобите.

Известно време гледах на тия наши особености с обикновено любопитство, после те взеха да ме дразнят и да ми палят полемичните мераци; сега ми доскучава и толкоз. Сигурно е от напредването на възрастта.

Едва онзи ден ми хрумна, че името "Русия" днес отеква в главите на хората



като термина "мъртво вълнение"



Затова ще обясня малко за него. С това пусто мъртво вълнение родители и приятели на родителите ми плашеха себе си и мене по Черноморското крайбрежие, когато бях още дете. Слушал съм от тях, а по-късно слушам от приятели и от случайни събеседници, от медии и интервюта със спасители колко е то коварно - мъртвото вълнение. Каква страшна склонност има да завлича и дави хора. Поради вроден скептицизъм, както и поради факта, че бях улавял много пъти най-различни събеседници да преувеличават и робуват на слухове и митове, още от дете се усъмних в това. Струваше ми се, макар съвсем интуитивно, че ако плуваш добре и морето е топло; както и ако не се уплашиш и не нагълташ водица, то никакво вълнение не може нищо да ти стори. Само че едва наскоро взех и изчетох доста литература по въпроса. И разбрах какво е наистина мъртвото вълнение и защо всяко лято то взема жертви по нашите и световните плажове. Разбрах основното - жертвите не ги дави морето, а паниката.

Та така - мъртвото вълнение не е страшно, но няма да обяснявам сега защо. Всеки сам може да се информира. Тоест не е опасно, ако водата не е студена и ако човек знае да плува. Само че, когато водата е ледена и не умееш да плуваш, не ти трябва мъртво вълнение, за да загинеш. Стига ти само морето.

Разбира се, плажовете и крайбрежията са пълни с всякакви хора - някои от тях са пияни или друсани; други - самонадеяни и просто глупави, трети - податливи на паника и сърдечни болести... Достатъчно е един такъв да нагълта вода, за да стане голяма гюрултия и да настъпи беля за спасителите. Затова си обяснявам защо на спасителите им е по-лесно да веят червеното знаме, да надуват свирката и да плашат хората с чудовището "мъртво вълнение", отколкото да въртят бинокъла към всеки по-нестаден летовник.

Да плашат хората



с бившето червено знаме и с Русия



е продуктивен ход за днешните политически "спасители" на България. Там, на север, има една примитивна страна агресор, чиято единствена грижа е да всмуче като мъртво течение земята на комшиите, да възстанови Съветския съюз и Варшавския договор, казват те. В тая страна на тълпи из улиците бродят вечно пияни мужици, а нужниците им са на двора. И е цяло чудо, че някак са наблъскали силозите си с ядрени ракети, но то е на гол тумбак - чифте пищови. Такава в общи линии е тезата на "спасителите".

Русофилската пък маса се дели на две. Едната е "съветофилска". Тя копнее по бившия блок, разбира се, доминиран от Русия. В който партията управлява както преди и човек за човека е брат, макар само идеологически. Пък на практика човек за човека е или старшина, или редник и цари строга дисциплина. При нея по-първите другари тихомълком ползват от спецсоцразпределителя благини, някои от които просмукали се от враждебната част на света, а по-втора ръка другарите получават жигула след петнайсетгодишно търпение. Обаче са благодарни на по-първите другари за мира, за войната, за светлото бъдеще, за тъмното минало и за каквото още пише по лозунгите.

Другата, по-симпатична русофилска маса е на симпатизанти на руската култура, която има близки чувства към страната по православни, езикови и исторически причини, но



е склонна към емоционална безкритичност -



затова лесно става фасада на първата част.

А самата Русия е страна като другите, само че с по-високо самочувствие от повечето страни - сигурно заради история, територия, земя и особено подземни несметности. Такова самочувствие в нещо пречи, в друго помага, но изглежда, е норма за по-големите. През година-две пътувам там и видях що стана: от казармата остана осанката, от жигулите - нищо, а вместо комуналки се разстърчаха офиси и мнооого скъпи обиталища. И най-чудното - пияните изчезнаха. "Къде са, бе? - питах приятели. - Аа, пият си някои, казаха ми. Ама масата има вече друго увлечение - да печели пари, не да пие. Особено младите."

Та си мисля, че Русия и нашите отношения с нея само възстановяват някакви естествени норми. Радикалните тези са само изтляващи емоционални девиации.

Но то и мъртвото вълнение е само възстановяване на равновесието на морето. Затова плувай успоредно и се не бой.