България продължава да играе по свирката на режима в Турция и да пренебрегва политиката на Европейския съюз, който осъжда остро масовите гонения след опита за преврат на 15 юли 2016 г. Страната ни все така масово отказва закрила на турци, поискали убежище по политически причини, показва справка на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

От началото на годината до края на август 12 граждани на Турция са поискали закрила в България. Девет от тях са получили отказ за бежански или хуманитарен статут, останалите трима очевидно са избягали от страната, защото производствата им са прекратени. Според справката на агенцията става дума само за мъже на възраст между 18 и 64 г. В справките за предоставен бежански и хуманитарен статут не фигурира нито един турчин. Ог агенцията не отговориха на въпросите на "Сега" с какви мотиви отказват на южните ни съседи, но от съдебните решения в Софийския административен съд може да се добие представа за какво става дума.

Показателно е делото на Джихан Седефоглу. Той е поискал статут у нас с аргумент, че се страхува от преследване в родината си, където е осъден да влезе в затвора като пропагандатор на терористична организация - Турската работническа партия, заради 2 статии в местна медия. Той е потърсил спасение у нас, за да не влезе в килията, където трябва да изтърпи над 2 г. затвор. Мъжът очевидно е нямал намерение да остава в България, но е заловен на Дунав мост и в ареста е подал молба за бежански статут. Въпреки това е осъден на 1 г. затвор условно и у нас.

Седефоглу е заявил пред административния съд в София, където обжалва отказа на ДАБ да му даде бежански статут, че се страхува. Той смята, че в затвора ще бъде подложен на физически репресии и друг вид принуда, тъй като ще бъде възприеман като защитник на кюрдите. Като причина за напускането на Турция той е посочил, че е бил осъден поради това, че е изразявал писмено мислите си в пресата.

След като прочитат статиите му, от Агенцията за бежанците признават, че Седефоглу пише в защита на човешките права, демокрацията и правата на работещите, както и че не пропагандира тероризъм. Въпреки това му е отказан статут, защото нямало доказателства, че е преследван по политически причини. Присъдата му даже била малка в сравнение с наказанията за тероризъм, които се дават в Европа, заключава ДАБ.

Отхвърлени са доводите на Седефоглу, че процесът срещу него в Турция е бил несправедлив и накърняващ свободния печат и журналистическата му дейност. Като довод Агенцията за бежанците посочва, че Турция е правова държава и не се третира по друг начин от световната общност, както и че подсъдимият е имал всички права да се защити. Съдът приема тези аргументи.

Изводите на българските чиновници са направо цинични, като се имат предвид крайно изострените отношения между Турция и ЕС именно защото режимът на Ердоган не спазва човешките права. Единствено България се оказа поддръжник на случващото се в Турция и неслучайно при посещението на премиера Бойко Борисов в Истанбул Ердоган нарече страната ни "истински приятел на Турция".

Българските власти няколко пъти предизвикаха скандал през 2016 г., като върнаха на Турция нейни граждани, обявени за последователи на проповедника Фетхуллах Гюлен, сочен за организатор на неуспешния опит за преврат срещу Ердоган. Практика е да се връщат и кюрдски активисти, които също са сред враговете на турския президент. През октомври м.г. седем души бяха заловени в камион при опит да преминат нелегално от България в Румъния. За предаването им се разбра от турската преса, и то впоследствие. Сред експулсираните бяха трима полицейски началници, университетски преподавател, учител и бивш журналист. МВР се опита да омаловажи случая със странни обяснения и отказваше всякаква конкретна информация, но упорито отричаше, че става дума за хора, преследвани от режима в Турция. Укрит беше фактът, че турците са поискали убежище у нас. Близките им съобщиха, че са били лъгани, че ще могат да подадат документи за закрила. Правозащитници осъдиха остро действията на управляващите.

Не по-малък беше скандалът с предадения на Турция Абдуллах Бююк, издирван също като гюленист. МВР твърдеше, че му е изтекъл паспортът и че е пропуснал възможността да поиска хуманитарен статут. Оказа се, че той е поискал статут, който му е бил отказан. Две съдебни инстанции също не позволиха връщането му на Анкара. Въпреки това Бююк беше хванат насред улицата в София, натикан в кола и закаран на границата.



СТАТИСТИКА

За осемте месеца т.г. закрила у нас са потърсили общо 2633 чужденци. Най-много от тях са от Афганистан - 962-ма, следвани от сирийци - 727 лица, и иракчани - 484. От началото на годината ДАБ е предоставила бежански статут на 692-ма чужденци, от които 629 са сирийци.



ПРОЦЕС

В Турция вчера започна делото срещу 31 служители на турския вестник „Заман", обвинени в съпричастност към неуспешния опит за преврат в страната през 2016 г. Изданието беше свързвано с ислямския проповедник Фетхулах Гюлен, за когото властите в Анкара твърдят, че стои в основата на заговора. Обвиненията са "членство във въоръжена терористична организация" и "опит за сваляне" на правителството. Сред подсъдимите има автори и представители на ръководството както на „Заман", така и на англоезичния му вариант „Today's Zaman". Контрола върху двете издания беше поет от турската държава през март 2016 г., а през юли същата година те бяха закрити.

Според сайта за медийна свобода Р24 в момента 171 турски журналисти се намират в затвора.