|
| Българските делегати на Парижката мирна конференция (29 юли-15 октомври 1946 г.), на която - благодарение на мощното съпротивително движение в България (1941-1944), на героичното участие на българската войска в завършващата фаза на Втората световна война (1939-1945) и с безрезервната подкрепа на СССР - България успява да постигне възможно най-благоприятен мирен договор (подписан на 10 февруари 1947 г.; в сила от 15 септември с.г.). Така, като по чудо, преди точно 70 години е избегната третата по ред национална катастрофа; а тя можеше да погребе хилядолетната ни държава |
От друга страна, именно политиката на българската фашистка власт (до 2 септември 1944 г.), която сееше небивал терор в предадените й за временно управление земи в Западна Тракия и в Македония, доведе до небивал разгул земските щения на поставеното под пряк британски, а после - американски контрол гръцко правителство; въпреки това ще е справедливо да твърдим, че именно необмислената политика на българската администрация във временно заетите земи в Тракия и Македония, дори при предимно българския характер на населението там, направи невъзможно предаването на тези части от българското землище в границите на България по време на Парижката мирна конференция.
Именно политиката на терор, провеждана от българските правителства в предадените под временно българско управление земи до 2 септември 1944 г., даде възможност на правителствата на Гърция и Югославия да разгърнат през втората половина на ХХ в. безпрецедентна по размах пропагандна и денационализаторска кампания с ярко изразен антибългарски характер. Тази политика на българските правителства до 2 септември 1944 г. обезбългари на практика западнотракийските и македонските земи, населявани до това време безусловно и предимно от българи. Нямаше как - след жестокостите на българската фашистка власт - великите сили на Парижката конференция да не решат именно за отнемането на тия части от българското землище и предаването им на Гърция и Югославия, превърнатите, впрочем, междувременно чрез мащабна пропагандна акция с ярък политически подтекст в неоспоримите жертви на германския нацизъм на Балканите.
Политиката на необуздан терор на временната българска власт в Западна Тракия и Македония лиши и единственият безусловен защитник на българската кауза на Парижката мирна конференция - Съветският съюз - от достатъчно силни аргументи в полза на българските земски искания.
Не помогнаха и думите на новия български министър-председател Георги Димитров (22 ноември 1946 г.-2 юли 1949 г.), който в нарочно изявление пред чуждестранните кореспонденти в София - акредитирани за постоянно или изпратени да отразят встъпването му в длъжност в края на ноември 1946 г., заяви в прав текст: "Въпросът за Западна Тракия е от жизнено значение за България и за трайния мир на Балканите."
Зле прикритата заплаха в думите на новия български министър-председател не помага особено; споменът за зверствата на българските фашисти - същите са те и в останалата част на страната, така наречените "стари предели" на България - ще бъде експлоатиран безжалостно от гръцката и югославската пропаганда чак до наши дни. Този спомен днес не могат да изтрият дори многобройните български туристи по тия земи, които остават за местното население източник на значителен и стабилен доход; а казват, че всичко можело да се купи с пари.
* * *
Само два бяха сериозните политически аргументи, които позволиха на българската делегация - и на съветската, единственият защитник на българските интереси от страна на победителите - да предотвратят нова национална катастрофа. Особено в края на конференцията, това бе мощното съпротивително движение в страната - включително и чрез въоръжената борба на партизанските отряди - срещу съюза с фашистките държави и политиката на местната фашизирана власт. Вторият безспорен аргумент бе героичното участие на България в завършващата фаза на Втората световна война.
И двата аргумента са отричани днес от наследниците на ония, които докараха България в късното лято на 1944 г. до ръба на националната катастрофа. Всъщност именно хилядите зверски убити* от българските фашисти български патриоти - участници в съпротивителното антифашистко движение в България във времето от юни 1941 г. до началото на септември 1944 г. - помогнаха да не бъде орязвана България допълнително; и дори ни бе признато присъединяването на Южна Добруджа в добавка.
В Париж България бе спасена и от убитите, ранените и безследно изчезналите 33 841 български воини-участници в двете фази на Отечествената война на българския народ от 8 септември 1944 г. до май 1945 г.; днес тия мъченици за българската свобода и независимост са незаслужено забравени.
Мисля си, че е време да бъде сложен ред - след повече от четвърт век безмилостно оплюване - и в оценката на ролята на Българската комунистическа партия** в запазване на българските интереси на Парижката мирна конференция. Също след десетилетия на престорен историзъм в оценяването на тая партия, е време да кажем, че и двата фактора, които решиха благоприятния за България изход (вж. продължението на този текст) от Парижката конференция бяха организирани и ръководени именно от тази партия; макар сред участниците в партизанското движение и особено сред ятаците да преобладават левите земеделци. Именно БКП създаде и ръководи съпротивата срещу съюза с Германия по време на Втората световна война; именно тя поде организацията за участието на българската войска в бойните действия след 8 септември 1944 г.
* * *
Колкото и да ни се иска да избегнем успоредиците с нашето съвремие, това няма да ни се удаде - те така се набиват на очи, че ще се наложи да отделим няколко реда в скъпоценното вестникарско място; онези, които биха поискали да се отърват от тези успоредици, можем само да съжалим. А тези, които не успяха да унищожат нова България в Париж през 1946/1947 г. - това бе именно Западът, който днес се е престорил на приятел на България - (почти) го направиха точно след половин век; по това време вече нямаше кой да защити родината ни; и днес също няма.
(следва)
_____________
* Нарочно сега няма да се спираме на точната бройка на загиналите партизани и ятаци по времето на Съпротивата за да не изместваме вниманието встрани от същността на днешната тема.
** Тук имаме предвид единствено исторически създадената партия, която съществува до 3 април 1990 г.; въпросът за съвременните наследниците на тази партия не може да се смята за еднозначно решен, но със сигурност това не е олигархичната партия, която в сегашното 44-то Народно събрание предвожда коалиция с 80 народни представители.
Извори
"В течение на мирната конференция българската делегация изложи пред комисията и пред общото събрание своето гледище относно постановленията на проектодоговора за мир с България. При разискванията много въпроси, предмет на този договор, можаха да бъдат разгледани и някои от тях получиха справедливо разрешение. Обаче други въпроси, чиято важност е не по-малка, не можаха да бъдат достатъчно задълбочено проучени и остават открити или пък бяха предмет на неуместни или несправедливи препоръки...
Българското правителство е твърдо убедено, че Съветът на министрите на външните работи ще отхвърли гръцките претенции за заграбване на нови български територии - претенции, които са съвършено неоправдани.
В същото време българското правителство изразява своята надежда, че съветът ще пожелае да разгледа искането на България за излаз на Егейско [т.е. Бяло] море и за възвръщането на Западна Тракия [към България]. То разбира, че повече съображения на политическа опортюнност, отколкото възражения по същността на въпроса, са попречили на конференцията да усвои едно по-благоприятно гледище по това толкова законно искане на България. Въпросът обаче не е нов... Когато наскоро след Първата световна война Западна Тракия бе откъсната от България, която бе лишена по този начин от всякакъв излаз на свободно море, това решение се яви в очите на всички като едно злоупотребление със силата, станало възможно само поради беззащитното положение на България...
... Съображения, засягащи репарационния проблем:
1. Сумата от 125 млн. долара е в явно несъответствие с действително причинените от [бившите] български власти щети в окупираните области [в Западна Тракия и Южна Македония]... Тези щети са наистина твърде ограничени... Независимо от това голяма част от щетите, причинени от военните действия на германската армия, са били възстановени през време на българската окупация, за да се задоволят многобройните нужди в момента. Даже са били извършени голям брой нови строежи на пътища, съобщителни връзки и здания...
3. Сумата от 125 млн. долара не отговаря ни най-малко на стопанските и финансовите възможности на България..."
Из "Меморандум на българското правителство до Съвета на министрите на външните работи", изпратен на 15 октомври 1946 г.; в. "Работническо дело", 3 ноември 1946 г.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=441799
("Малкият СССР" на Балканите остава само проект)
http://www.segabg.com/article.php?id=716614
(Последната победна война на България)
През миналата седмица:
15 септември 1946 г. - 71 години от провъзгласяването на България за република след всенародно допитване до народа (8 септември 1946 г.).
http://www.segabg.com/article.php?id=634685
("Народна република" или "Търновска конституция без монархия")
http://www.segabg.com/article.php?id=635628
(Законен ли е референдумът от 1946 г.?)
През следващата седмица:
22 септември 1908 г. - 109 години от обявяване на независимостта на България.
http://www.segabg.com/article.php?sid=2008091800040001401
(Величав и тъжен спомен за третата българска независимост)
http://www.segabg.com/article.php?id=566983
(Българските независимости)
http://www.segabg.com/article.php?id=823491
(Българската независимост бе зачената в кръв)
. Не само ще бъде оплют, но и ще бъде разпнат, изтезаван, измъчван, обвиняван, осъждан и пр.
