Когато видях как жандармеристи ритат паднали граждани в Барселона, се сетих за каудильо. Жандармеристите, екипирани и нахъсани, ритаха много злобно; усещах, че ще убият някого - нарочно или случайно. Дали се е случило вече, не знам, но ранените сигурно ще стигнат 1000 покрай референдума в Каталуния, съобщиха по новините.

Това в Европа през 2017 ли става? - сепнах се аз. Това след безкръвния развод на Словакия и Чехия ли става, и след бомбардирането на Югославия, която не искаше да даде на Косово независимост? И тази пуста т.нар. международна общност, божем угрижена за човешките права и тържеството на либералните ценности, защо не може да се разбере вътре в себе си и да реагира еднозначно, когато има опити за самоопределение? Защо самостоятелно Косово да е добре, а отцепен от Украйна Крим да е зле? Защо референдумът на кюрдите да не е приет, а



референдумът на Каталуния да разцепи не само Испания,



но и ЕС - Макрон, примерно, не го приема, а шефовете в Съюза се чудят...

И докато казусите с Крим и кюрдите някои опитват да обяснят с недостатъчното натрупване на демократични ценности у народите наоколо, то Испания как да я обясним?

Някъде мярнах цитат от кореспондент на "Таймс" няколко години след приключването на Гражданската война в Испания (1936-1939). Човекът разгледал умиротворена уж вече Испания, походил по улици и гробища (близо половин милион испанци загиват през Гражданската война) и написал: "Страната, както и преди, е разделена. Едната половина - победителката, продължава да е стъпила на врата на победената половина, а победената половина продължава да кипи от неприязън."

Ама и кипеж, щом 75 години по-късно бълбука, мисля си аз. Барселона, която е един от най-красивите европейски градове, и Каталуния, която е сред най-богатите провинции на Испания, тръгнаха на бунт за независимост тъкмо тогава, когато вярвахме, че няма друго решение за националните проблеми освен ЕС. А идеите на ЕС внушават, че и най-свирепият национализъм, и най-обоснованият сепаратизъм ще изгубят своите основания в лоното на богатите, обединени от лозунга - консумирай все по-софистицирано и не пречи на съседите. Поне така си превеждаме ценностите на ЕС ние, де. Или с други думи - не се дръж за флага, а за паницата - макар и вулгарно, това изглежда в синтезиран вид основният лозунг на Съюза...

Оказа се, че тц, нито историята е свършила, както ни убеждаваше Фукуяма, нито ЕС стопява мераците за самостоятелни жестове и отцепване. Доказа го Брекзит, доказа го онзи ден и Каталуния. (Между другото, историята или не знам кой саркастичен бог, но направиха така, че и датите взеха да намигат към нас като клоуна от "То": земетресението в Мексико наскоро стана на същата дата, както и друго опустошително земетресение там преди няколко десетилетия. Пък Франциско Франко оглави т.нар. Национално правителство на Испания на 1 октомври 1936 г... За да излезе като зомби на националното единство, поддържано с насилие, точно 81 години по-късно.)

Франко, когото и днес



толкова мразят баски, каталунци, комунисти, хомосексуалисти,



масони, либерали и още немалка част от испанското население, не е еднозначна фигура в общественото съзнание. Друга част от испанците, както и някои европейци с копнеж по твърдата ръка и "здравите" ценности и днес го ситуират високо като лидер. Самият каудильо, преди да стане фашист, бил аполитичен, ревностен католик и безкомпромисен патриот. Произведен е за генерал съвсем млад и се отличавал с вярна служба към страната си и липса на милост към свои и чужди. Четох как се разправил с марокански войник, който хвърлил под краката му канче с манджа в знак на протест: "Тази помия не може да се яде!" Франко на секундата заповядал да разстрелят дръзкия солдат пред строя. А после наредил с тих глас на готвачите: "Да се подобри храната." Както можете да се досетите, готвачите взели да готвят като за ресторант, а войници и подчинени престанали да повишават глас в присъствието на дребния на ръст генерал.

Франко вярвал, че спасява Испания. И че за да я спаси, може да избие половината от нея.

Вярата на едни хора, че знаят как да подобрят света, особено с насилие, старецът Лев Толстой нарича "суеверие на устроителството". Фашистите и комунистите са най-напред в тази "суеверна" редица на насилието, но и днешното правителство в Мадрид, избрано най-демократично и прокламиращо уж ценностите на либерализма, се върна със събитията в Каталуния към Франко.

Добре знам, че тези въпроси - за етническо самоопределение и национално строителство, са сред най-сложните. И зависят както от волята на народите, така и от глобалната политическа игра. Добре знам, че при етническо противопоставяне аргументи имат и двете страни. И че като българи например ние лесно викаме: "Македония е наша", но бихме изтръпнали, ако Турция викне: "Кърджали е наше". А всяка нация



има набор от подобни лозунги и опасения



Лично аз обаче съм разочарован от днешните идеологически ремикси в света. В света, чийто елит допуска призраците на мамелюци и асасини, режещи глави под знамето на пророка, или в света, в който ситното зомби на диктатора ретроград поведе днешен Мадрид към старите идеали на инквизицията.