Едва около 900 битови потребители са избрали свободния пазар на ток през 2016 г., а част от малките фирми дори са решили отново да се върнат на регулирани цени. Това стана ясно на конференция, посветена на законодателните промени за по-бързото либерализиране на енергийния пазар.

Шефът на енергийния регулатор Иван Иванов изтъкна, че част от спънките са свързани с дългосрочните договори за изкупуване на ток от т. нар. американските централи, когенерациите и зелените централи. Че дългосрочните договори са проблем пред либерализацията, се съгласи и зам.-шефът на комисията по енергетика в Народното събрание Валентин Николов. Той съобщи, че предстоят нови промени в Закона за енергетиката, но те ще станат факт заедно с приемането на новата енергийна стратегия на България.

От ЕВН поискаха пътна карта за уязвимите потребители в условията на свободния пазар на ток. От ЧЕЗ пък настояха за яснота за всички по процедурите, свързани с либерализацията. В момента липсват стимули за битовите потребители да повишат енергийната си ефективност, смята Зорница Генова от чешкото дружество.

Свободният пазар дава възможност битовите потребители да изберат доставчик на ток, различен от трите ЕРП-та, ако друг търговец им предложи по-изгодни цени. Плюс е и това, че хората, както и фирмите, не са длъжни да останат постоянно на пазарните цени. Всеки от тях може да се върне на регулирания пазар, когато прецени.

В момента интерес към либерализирания пазар на ток имат основно големите фирми, които на пазарен принцип постигат по-ниски цени за тока, който ползват. Малките фирми като цехове, хлебарници, козметични салони и др. обаче ползват същите тарифи, както домакинствата. Цената на тока за тях се определя всяка година от Комисията за енергийно и водно регулиране.