Тенденцията на хаотични поправки в законодателството и кръпки в крачка на основни закони се превръща в устойчиво явление за парламента. За първите 6 месеца на т.г. около 88%, или 14 от 16 законопроекта, са били брак или са пренаписвани. От данните става ясно, че от януари до юни са обнародвани 20 закона, от които 17 са за изменение и допълнение (ЗИД) и три ратификации. В последните месеци се прокрадва и бягство от отговорност на правителството при внасяне на мащабни законопроекти, които уреждат важни обществени отношения. Такава е законодателната картина за първите шест месеца на 2017 г. според доклада на "Юридически барометър". В 15-ото поредно изследване юристите са направили обзор на законодателството в края на 43-тото и първите месеци на 44-тото народно събрание. Институтът за правни анализи се ръководи от проф. Даниел Вълчев (Движение "България на гражданите").

Според изследването над 80% от законите се променят още през първата година след обнародването им. Така например само за година (юли 2016 - юни 2017 г.) законите за движение по пътищата, за акцизите и данъчните складове и Кодексът за застраховането са били прекроявани най-много. По-интересното е, че през 2015 г. бе приет изцяло нов Кодекс за застраховането и независимо от това има най-много промени за 1 г. От 2005 г. досега Законът за движението по пътищата е изменен и допълнен 59 пъти, а до края на месец юни 2017 г. в НС отлежават още 3 проекта. "Този факт говори красноречиво по-скоро за лутането на законодателя между различните законодателни разрешения, отколкото за устойчивост на усилията за постигане на законова цел", коментират от "Юридически барометър".

В първите месеци от работата на сегашния парламент се отбелязва висока активност на депутатите при внасянето на законопроекти от името на кабинета "Борисов 3". "Без да се омаловажава ролята на народните представители като носители на законодателна инициатива, този подход подлежи на критика, когато става дума за закони, които "обличат" политиките на правителството", смятат експертите. Според тях проблемът е в две посоки - веднъж се избягва общественото обсъждане. И втори път - остава неясно кой носи отговорността за тези важни и тежки реформи, когато кабинетът не застава зад тях като вносител. Примери за това са законопроектите за Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс, за концесиите, за публичното предлагане на ценни книжа.

Сегашният парламент отнася критики и заради липсата на обществено обсъждане на редица законопроекти. Негативното явление се вижда отново двупосочно. Или се внасят законопроекти, които се приемат на първо четене, но след широк отзвук и критика се оттеглят. Или се гласуват без дебат законопроекти и едва след приемането им се подлагат на широко публично обсъждане (за пример са посочени поправките за Закона за съдебната власт).

---------ЗАЛУДО РАБОТИ...

Неграмотното законодателство в парламента принуждава върховните съдилища да тълкуват приети вече законодателни разпоредби, се казва в друг извод на "Юридически барометър". От своя страна тълкувателните актове превръщат Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС) във "вторичен законодател".