С над 200 000 зрители на предишния си филм Love.net (2011) Илиян Джевелеков очевидно знае нещо за вкуса на масовата публика. За това работи и масираната реклама, с която той и колегите му от "Мирамар" подкрепят премиерите си. "Вездесъщият" на свой ред тръгва с активна кампания, на рекордните за български филм 54 екрана в страната, плюс безброй спотове в ефира на Нова тв, която е съпродуцент на филма.

Love.net черпеше идеите си от популярните тогава сайтове за запознанства ("Фейсбук" и другите социални мрежи едва прохождаха), сходна е и тематиката на "Вездесъщият". Интригата се заплита около всевиждащото око на камерата, с която рекламистът и уонаби писател Емил Борилов се опитва да играе малък бог и господар на света около себе си - виждайки това, което не му е работа, и намесвайки се в събития, чието управление не е във възможностите му. Всичко започва с едно "оченце" в дома на болния му баща, откъдето започват да изчезват ценни антики. Разкритието кой е крадецът не успокоява душата на Борилов: обхванат от мания за следене, той започва да монтира скрити камери в собствения си дом, в офиса на рекламната си агенция, в кабинета на съпругата си - психотерапевт, и дори в очилата си, за да заснема срещи и горещи сцени с новото си младо гадже. Само въпрос на време е компрометиращите записи да напуснат неговия лаптоп и да тръгнат по мрежата, съсипвайки семейства, кариери и животи.

В тази идея няма нищо ново - потенциалът на скритата камера за хумор, конфуз и неприлични сцени се използва от десетилетия, дори преди появата на интернет и самопубликуването. Тези елементи присъстват и във "Вездесъщият", но сценарият се фокусира върху драматичните, дори трагични резултати от видеонаблюдението. Задачата е изпълнена с различен успех от различните етапи и герои на филмовото повествование.

В ролята на Борилов е актьорът Велислав Павлов, чието главно качество е визуалната прилика с Жан Рено. За съжаление, говорът му е декларативен, а присъствието - неубедително, до края не успяваме да повярваме на героя му и неговите мотивации. Ще замълча за монолога зад кадър, който е напълно излишно режисьорско решение - чакам да видя българския филм, който не ми обяснява "какво е искал да каже авторът"!

Теодора Духовникова е далеч по-органична и разбира се, по-красива. Ако сред основните плюсове на Love.net бяха циците на Диляна Попова, тук в едър план се предлагат прелестите на истинска актриса. Още в началото на филма Духовникова участва в лесбийска сцена с Ирмена Чичикова и това е почти достатъчна компенсация за цената на билета. На свой ред Борилов не е света вода ненапита: докато изневерява на прекрасната и богата психотерапевтка от буржоазно-тоталитарно семейство, завряният зет се утешава в обятията на дебютантката Весела Бабинова. Тя не дразни, доколкото се слива с образа си - наивно-претенциозно девойче-жълтопаветниче. Във втория план откриваме Михаил Мутафов, Анастасия Лютова, Георги Стайков и др.

Подобно на Love.net, и тук създателите на филма (художник е съпродуцентът от "Мирамар" Георги Димитров, операторът доайен Емил Христов) са търсили съвременен, лъскав градски разказ. За голяма част от интериорните снимки е използвана една от най-красивите софийски къщи на "Московска", а естетиката е точно обратната на постигнатата в повечето български филми постсоц тягостна мърлявост. Изобщо "Вездесъщият" е подчертано филм за развлечение, в който напълно отсъства социално-политическият контекст и слава богу, няма никакви воеводи, патриотични песни и навуща.

На филма на Джевелеков не са чужди основните недостатъци на българското кино - актьорско декламиране, липса на обосновка на характерите и техните действия, посредствени диалози, мудно действие, нескрито продуктово позициониране на алкохол и цигари, телевизионен тип драматургия. Но сценаристът-режисьор е напипал и развил успешно (особено във втората половина на филма) история, която достига до трагично кресчендо и дори успява да докосне зрителя. В съчетание с актуалната тема, лъскавата продукция и активната рекламна кампания, това би трябвало да осигури на "Вездесъщият" прилична публика.