Цяла лавина от промени се изсипа върху главите на училищата последните 1-2 г., но новостите изглежда няма да приключат с новия училищен закон. От няколко месеца вече е ясно, че директори и учители ще посрещнат 2018 г. с нови делегирани бюджети, чиято цел е да балансират системата. Новият модел на финансиране в средното образование определено се очаква с надежда от гилдията заради обещаните повече средства за малките училища и за тези с концентрация на уязвими ученици. Към него обаче има и немалко скептицизъм, породен от липсата на подробности за начина, по който ще се прилага, и за резултатите, които ще постигне. Дали "реформата" на делегираните бюджети просто ще поддържа учебните заведения "на системи", или пък ще излекува дефектите на системата? Отговорът зависи от гледната точка, а разнообразните прогнози на всеки от участниците в учебния процес - учители, директори, синдикати, експерти и т.н., показва различните очаквания, които имат те към новия механизъм за разпределяне на средствата.



Промяната



Наскоро просветният министър Красимир Вълчев разкри детайли около промяната на делегираните бюджети, която се очаква от 1 януари 2018 г. Като начало плановете са вместо един стандарт за дете и ученик, който в момента е средно между 1200 и 1400 лв. в зависимост от особеностите на училището, занапред да има три стандарта, по които учебните заведения ще получават средства. Единият ще е т.нар. "стандарт за образователна институция", чиято цел ще е да обезпечи условно тези разходи, които не зависят от големината на училището. Очакванията са по тази линия да бъдат подпомогнати малките школа и тези в отдалечените населени места, които заради малкия брой ученици получават най-малко средства и често са на ръба на оцеляването. Този стандарт следва да донесе повече пари и за училищата, обучаващи голям брой деца от уязвимите групи - роми, деца на социално слаби семейства и такива с нисък образователен статус, ученици, чийто майчин език е различен от българския. Вторият стандарт ще повтори досегашния - парите по него отново ще се разпределят на брой ученик, но това вече няма да е водещият критерий, който в момента се критикува най-силно от гилдията. Третият пък ще е за "паралелка или група в детска градина", който досега също не е отчитан при определянето на училищните бюджети. Идеята е повече средства да получат маломерните паралелки с деца под минимума, които на много места са застрашени от закриване. Предполага се, че част от предвидените в този стандарт пари ще бъдат разпределени за професионалните училища, които обучават по специалности, важни за икономиката на страната.

Очакванията от новия модел на финансиране на училищата е да равнопостави, доколкото е възможно, малките и големите училища, т.е. да балансира системата. Във финансово изражение прогнозите засега са следните - увеличението, което ще получат школата над досегашните си бюджети в резултат на новите стандарти, се очаква да бъде средно между 1% и 30%. Т.е. грубо казано, най-бедните селски училища ще получат по 30% отгоре, а най-големите - по 1%. Максималното увеличение обаче ще е по-скоро изключение, например за някои защитени училища, каквито има в Родопите. Средният процент на увеличение към момента е изчислен от МОН на твърде скромните 4%.

Въпросните нови стандарти се очаква да бъдат обезпечени с 90 млн. лв., които трябва да залегнат в бюджета за догодина. Тези средства ще са част от общо 360-те млн. лв. допълнителни средства, обещани за системата на средното образование за 2018 г. 30 млн. лв. от тях ще отидат за обезпечаване на увеличението на минималните заплати на непедагогическия персонал и за произтичащите от това по-високи осигуровки, които дължат работодателите. Останалите 240 млн. лв. ще са за осигуряване на 15% скок на учителски заплати.

Министър Вълчев коментира, че финансирането следва бъде обвързано и с качеството от обучението, но това ще стане в по-дългосрочно бъдеще, вероятно когато Националният инспекторат по образование започне да инспектира учебните заведения и има реална оценка от дейността им и резултатите на учениците.



Очакванията



Големите очаквания към новия модел на финансиране са той да обезсили отречения (вече) принцип "парите следват ученика", който по мнение на учителите е довел до различни изкривявания. Педагозите вече дотолкова са се напатили от сегашния начин на разпределяне на парите, принуждаващ ги да крият отсъствията на учениците, само и само за да запазят вървящото след тях финансиране, че приветстват всяка промяна. "Отдавна трябваше да има и други критерии за отпускане на училищните бюджети, защото сегашното условие, отчитащо единствено броя на учениците, доведе до пълна безпринципност", коментира учителката Марта Радева от Първо основно училище "Хр. Смирненски" в Провадия. Школото, в което преподава тя, е средищно - в него се обучават 300 ученици - 200 от града и 100 пътуващи от околните населени места. Ако условно бюджетът му е 420 хил. лв. (300 деца по средно 1400 лв.), то 4% повече възлиза на 16 800 лв. Любопитно е какво може да се постигне с тези средства. Дали те ще стигнат за увеличение на заплатите на преподавателите? За ремонтирането на кабинет/и? За спасяването на една или няколко паралелки?

Директор на училище във Варненско, в което се обучават около 100 ученици, споделя, че въпросните усреднени проценти (4%) биха му стигнали да закърпи школския бюджет за тази година, защото в момента няма достатъчно пари да плати на учителите, работещи по проекта "Твоят час", за лекторски възнаграждения, за диференцирано заплащане и др. По думите му обаче, ако тези проценти бъдат отпуснати догодина, както всъщност се предвижда, може би те няма да стигнат доникъде. Самият той признава, че не е сигурен дали изобщо ще бъдат осигурени достатъчно средства за обещания процент за повишение на учителските заплати, или ще се очаква да се помогне с вече приетия училищен бюджет.

"Делегираните бюджети доведоха до различни изкривявания - учителите не записват надлежно отсъствията на учениците, директорите



не смеят да ги преместят



в друго училище, за да не намалят бюджета. Надявам се новият модел на финансиране на училищата да подобри дисциплината в клас и посещаемостта в училище", коментира Цецка Нешева, директор на СОУ "Христо Ботев" в Белоградчик. Нейното школо е с малко над 300 ученици, 60% от които са с майчин език, различен от българския. Според Нешева училищата, подобни на нейното, следва да получават по-висок бюджет, който не зависи само от броя на учениците. Тя обаче е категорична, че болната образователната система няма да може да се излекува с новите делегирани бюджети. "Трябват консервативни мерки от всички органи, строг контрол на посещаемостта, иначе ще се получи наливане от пусто в празно", коментира тя.

"Да, 4% средно увеличение не е достатъчно, но зависи как тези допълнителни средства ще се разпределят", коментира Деян Колев от "Амалипе". Той признава, че е обнадежден от направените до момента заявки от МОН, но с уговорката, че все още не е видял новостите "черно на бяло". От организацията отдавна настояват за промяна във философията на делегираните бюджети, отчитаща особеностите на малките училища, особено тези, които са единствени в дадено населено място. "Делегираните бюджети доведоха до увеличаване на дистанцията между селските и столичните училища, затова сега очакванията са тази несправедливост да бъде изправена", коментира Колев. Според него е важно повече средства да получат училищата, обучаващи деца от семейства с нисък образователен статус, още повече че така въпросът няма да се етнизира (т.е. допълнителните средства няма да са само за ромите, а за всички деца, чиито родители са прекъснали рано образованието си). От "Амалипе" отчитат и още една положителна страна на предстоящата реформа, свързана с обединените училища. Съкращаването на един клас (осмия) при над 1000-те основни училища у нас (заради приключване на основното образование в седми, а не в осми клас) доведе до създаването тази година на едва 57 обединени школа (от 1-ви до 10-и клас). Останалите училища вече ще обучават един клас по-малко, а по-малкото ученици означават по-малък бюджет, което в малките села понякога



може да се окаже фатално



"Целта на новия модел на финансиране ще е да се справи точно с това предизвикателство и да не се стигне до нова вълна на закриване на училища", коментира Деян Колев. Според него целта на реформата е на първо време да се увеличи обхватът на децата в училищната система, а по-нататък това би следвало да доведе и до повишаване на резултатите им.

Що се отнася до тази цел, икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче е на различно мнение. Той смята, че замислените промени единствено ще "задълбочат и циментират съществуващите проблеми, а могат и да създадат нови". Николов отчита като похвално намерението да се усъвършенства схемата, която понастоящем разпределя финансирането на училищата въз основа на разходни стандарти за брой ученици и в зависимост от вида училище и географското му разположение, защото тя води до създаване на стимули за задържане на ученици на всяка цена и същевременно запазва големите разлики в качеството на образованието, предлагано в различните училища. Според него обаче с доброто намерение свършва всичко добро около предложенията на МОН.

"Двата нови стандарта няма да вземат предвид размера на паралелките и училищата, а само тяхното съществуване. Създаването на нови разходни стандарти, които механично броят единици в образователната система - били те ученици, паралелки или училища - е точно обратното на необходимото за постигане на реална промяна, прицелена към подобряване на крайния продукт на образователната система, а именно добре подготвени (или поне грамотни) граждани", пише икономистът. Според него самото съществуване на училище или паралелка, което министерството планира да финансира, не говори нищо за резултата от дейността му. С други думи, "както днес моделът на финансиране отпуска средства за съществуването на ученици в училище (дори и само на книга), но не се интересува от техните постижения, така новият му вариант също ще пренебрегва резултатите на паралелките и училищата, които взема предвид". Резултатът от тази политика наблюдаваме и в момента - отбелязва експертът - с тази разлика, че нововъведенията ще добавят към стимулите за задържане на учениците на всяка цена и такива за запазване или дори разкриване на нови паралелки и училища там, където това далеч не е необходимо.

Според ИПИ една от целите на новия модел - да се опазят малките отдалечени училища - също влиза в разрез с желанието за повишаване на качеството на образованието, тъй като "малките школа в малките общини постигат значително по-слаби резултати от тези в големите градове и



обричат своите възпитаници



на по-лош старт в живота заради второто качество образование". По същия начин от там оценяват и повишаването на заплатите на учителите - само по себе си похвално начинание, но оказващо незначително влияние върху резултатите, постигани от учениците. "Единственият ефект, който можем да очакваме от тази политика, е поддържането "на системи" на училища, които трябва да бъдат закрити. Механичното изливане на повече средства в нереформираната училищна система не дава никакви гаранции за подобряването на крайния резултат", прогнозират мрачно от института.

"По-добре е те (малките училища - бел.ред.) да се поддържат на системи, отколкото цялата образователна сфера", отвръща пък Юлиан Петров от КТ "Подкрепа", според когото това е "единствената възможна" към момента реформа. Той дава пример с училища в Македония, които се поддържат дори и с по 15 ученици, за да се опази там населеното място. "Приветстваме безпрекословно опита да се запазят малките училища, да не забравяме, че при въвеждането на делегираните бюджети през 2008 г. бяха закрити 460 училища", коментира той. Още повече че от догодина, както твърди синдикалният шеф, училищата вече няма да получават средства по програмата за оптимизацията на училищната мрежа. Според профсъюза с новите три стандарта ще се облекчи броят на учениците в паралелка, а тежестта на всяко дете към училищния бюджет ще намалее от 100% на 70%.