Дали Тръмп ще бие Северна Корея, дали ще ни удря комета, или ще изригва мегавулкан, се оказа не толкова интересно, колкото кого и как е натискал продуцентът Харви Уайнстийн по луксозните кьошета на Холивуд... Мащабът на жълтеникавия скандал е наистина грандиозен, цял свят го научи и разнищва. При това по-голямата част от света го разнищва с несъмнено удоволствие зад фасадната си възмута. Това удоволствие също личи. Един вид - ау, голямо оцапване в най-лъскавото място, знаехме си някак... Съгласете се, че скандалът не би бил толкова грандиозен, ако се касаеше за шеф на шивашка фабрика и работничките му, или за емир на някоя бутикова нефтена държавица и безбройните му съпруги за по една шариатска нощ...

Мен нещо ме смути в тази френетична гюрюлтия. Разбира се, можем да извадим следния "правилен" извод от нея - скандалът с Уайнстийн показва, че едно правово общество умее да си изгражда защитни механизми срещу всякакъв произвол и да се изчиства - рано или късно, от негодници, склонни да злоупотребяват с власт...

Но можем и да пуснем мисълта си в друга посока и да си зададем маса неудобни въпроси. Как стана така, че едно от най-правовите общества в света - в САЩ, където всички се съдят за щяло и нещяло, е игнорирало толкова дълго



такъв сериен похотливец?



И тези няколко десетки вече актриси, които се оплакаха - коя от неприлични предложения, коя от неприлични действия, а коя - от изнасилване; за една нощ през есента на 2017-а ли станаха жертва на негодника продуцент?

Нека напомним, че дами и от Франция, и от Великобритания се включиха към впечатляващия списък от световни звезди, които обвиниха Харви Уайнстийн. Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу. Кара Делевин, Азия Ардженто и куп други имена разказаха неприятни, а някои направо неприлични истории за случилото се между тях и наглия мераклия. Всъщност историята на продуцента донякъде напомни друг един секс скандал, вероятно не сте го забравили. Става дума за мастития ДСК - Доминик Строс-Кан, който си разби кариерата заради обвинението на камериерка от американски хотел. По-сетне се оказа, че изникнаха и предишни жертви на Строс-Кан, които споделиха своите горчиви преживелици с напористия и богат властник... Харви Уайнстийн също е властен и богат; той е продуцент с доказан нюх и умения. "Криминале", "Влюбеният Шекспир", "Малена", "Английският пациент", "Джанго без окови", "Речта на краля" - все негови филми, които шестваха победоносно по световните подиуми, и още продължават... Обама го приемаше в Белия дом, Хилъри приемаше дарения за кандидатпрезидентската си кампания от мастития кинаджия, цял свят го ценеше и награждаваше. Та затова и въпросите не ми дават мира - за да имаме десетки потърпевши, които вече се оплакаха, то очевидно има десетки, дори стотици, които още не са се оплакали. От страх, срам или просто нежелание да ровят старото. Но щом в най-правовото общество на света, което не го домързя да търси десетилетия по-късно остарелия поляк Роман Полански за изнасилване на малолетна, десетки и десетки не са посмели или не са успели да си потърсят правата, то какво става?

Всъщност става ето това - проституцията не е професия, а - така да се каже - изконна, същностна част



от дуалистичната и противоречива човешка природа



Тези талантливи дами - някои неохотно, а други охотно и вероятно с чувство за победа - са били склонни да окажат сексуална услуга на човека с огромна власт в Холивуд, защото това изстрелва в кариерата. (Казвам "дами", но днес половете са доста дифузно понятие, та същото касае и силния пол). И ако една част са си мълчали от срам и страх, то друга част са приемали леглото на Уайнстийн като възможност, която само глупачката пропуска. Някои холивудски звезди изразиха удивлението и възмутата си от скандала, но някак не вярвам на тях, а на други, които казаха, че всички са знаели какво става зад кулисите, но са си траели.

Разбира се, човешката склонност да се иска и дава кариерен напредък или друга компенсация срещу сексуална услуга не е никакво откритие. Затова и аз не ща да откривам ни Холивуд, ни Америка през тази призма. Хората все пак са различни; дори у един и същ човек понякога се съвместяват както хъс за кариера на всяка цена, вкл. с проституция, така и способност за преоценка на приоритетите, за изблик на възмущение от лицемерието.

Защо тогава пиша това ли? Че то води до мисъл като тази, открита в предсмъртния дневник на седемнайсетгодишната Петя Дубарова: "Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило." Но не го пиша за това, или поне не само.

А за да ви подканя да се посмеем малко над Холивуд. Който изведнъж, ама много, много изведнъж се сети: "Харви Уайнстейн е мръсник и насилник". След десетки години, стотици "Оскари", снимки в лъскави тоалети по червени килими и безброй партита из хубави места...

Харви не ми е симпатичен никак, но



не той е Развратителят на хилядолетието



и Изнасилвачът на Галактиката. Сътрудничели са му активно всички, които заради роля (хонорар, кариера, бижу, селфи със звезда, важен съвет и напътствие) са били склонни да мълчат, участват, предлагат себе си и забравят с десетилетия кой и защо ги е "обидил грозно" - някога.