:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 165
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Доходите: завоюване и заработване

Чакаме циганско лято, "забравени от лятото" топли дни от Димитровден (26 октомври) и Никулден (6 декември). Според майсторите на фиска това е най-горещият период в цялата година, затова логично си е "лято", макар астронимически да преваля есента. А е "циганско", защото точно в този период всяка година се разиграва традиционната цигания около бюджета. Ченгене язъ. Цигания, сиреч



надлъгване, просия и яко врява



Нанасят се последните промени в бюджета за догодина, харчат се скатаните пари от тазгодишния: точният момент всеки храненик на хазната да пищи колкото може, да се тръшка най-зрелищно и жално, та да откъсне по-голям комат от бюджетната пита. Наблюдателните помнят, че ежегодно по това време ни "изненадват", че общините са затънали с над милиард - най-вече болниците дължат стотици милиони. Ще рече, опапали са повече, много повече, отколкото им е отредено от общите пари. И по Димитровден - рев: хазната да плати веднага просрочените сметки, иначе лекари бягат, болници затварят: който ще мре - да мре. Хитрушковците доставчици с удоволствие съдействат да се натрупа огромен дълг. Сметките неплатени, но доставките не спират. Знаят, че държавните финансисти, които стискат ревниво всеки лев, принудени от жален рев и гневни викове,



в края на годината развързват кесията



и плащат задълженията. Тогава ловките търговци, които са доставяли на кредит, си прибират парите. Колкото повече неплатени сметки позволи търговецът на болниците и изобщо на общините, толкова повече ще продаде и повече пари ще вземе. Затова цяла година се хвалим колко повече постъпления са събрани, колко голямо превишение и резерв има в хазната, ала по Димитровден писъкът започва, след Никулден просрочените сметки тихомълком се плащат, а по Стефановден милиардите "излишък" вече са стопени и бюджетът, който цяла година е тъпкан "като пушка", току-виж завърши с пореден дефицит. Семпла сценка, но работи. От януари до октомври хазнатарите мачкат своите храненици, но през циганското лято хранените хора изстискват бюджета до капка. Ако са предвидени 3 млрд. лв. за медицинската бездна, излиза, че се плащат 3.5 млрд., ако бюджетът отдели 4 млрд. лева, ще се похарчат 5. По древен обичай



навръх Димитровден започват протестите,



тази година ще са "национални синдикални". Полицаите вече реват за пари. В стопанския календар на нашия народ това е датата, когато се наемат аргатите за следващата година и се пазарят надниците. Ето момента "да се отвоюва увеличение на доходите". 10% среден ръст за цялата бюджетна сфера. 15% за полицаите и военните. Пенсиите - нагоре. И изобщо: дайте да дадем. Много. То се знае, че на ориенталския базар трябва да искаш двойно, да се завърти пазарлъкът. Искай 10%, инати се дълго на 7%, та накрая да отвоюваш 5%. По това се различаваме и от протестантския западняк, и от стиснатия български еснаф в студиите на Хаджийски, който работи като звяр за грош, "хиляда бода за пара". Разумният човек е убеден, че доходът трябва да се изработи. А у нас мнозинството вярва, че доход може и трябва да се извоюва. Че "държавата" може и е длъжна да ни храни. Никой не ще да чуе и да проумее, че



отвоюваният доход е илюзия,



той се изпарява и не носи благосъстояние, може дори да ни докара до мизерия (виж как става това в Гърция). Живеем по-добре само от увеличение на изработения доход. Ще се опитам да обясня този икономически парадокс просто. Да допуснем, че икономиката произвежда единствен краен продукт - хляб. За 100 опечени хляба работниците получават 10 лева. 90% са разходите за производство и печалбата на частника. Срещу своите 10 лева работниците купуват 10 хляба. Ако догодина работят 10% по-добре и получат 10% по-висока надница - 11 лв., ще произведат 110 вместо 100 хляба. Минус 90% разход и печалба, на пазара за крайно потребление излизат 11 хляба. Равновесието се запазва, увеличеното с 1 лев търсене среща нараснало с 1 хляб предлагане, потреблението расте с 10%.

Да видим случая с "отвоювания доход". Производството си е все същото. Но се явява дързък и смел синдикалист боец. Той вдига работниците на бунт и отвоюва - за сметка на печалбата на чорбаджията изедник - 10% увеличение на надниците. Работниците получават 11 лева, обаче на пазара се предлагат все същите 10 хляба. Увеличеното търсене вдига цените, но крайното потребление е неизменно. Взел си уж 10% повече, но яденето остава същото. Нещо повече



"отвоюването" на доходи може да убива



Бизнеса, разбира се. Ако една фирма е на ръба, трудно се издържа и печели едва 5% от продажбите, но синдикалният борец го натисне да плати 10% по-висока надница, крайният отвоюван резултат ще е фалитът на фирмата, общият доход на работниците намалява със сбора на надниците, плащани от тази фирма, а брутният продукт - с количеството хлябове, които е произвеждала. Уж отвоюваме повече доход, пък потреблението намалява. Защо? Защото напънът от крава, която дава максимум 20 л мляко на ден, да издоим 25 л може да е смъртоносен. Стиснато за вимето в железните длани на якия синдикалист кравар, добиченцето въздъхва и душата му отлита към вечната паша. Теленцето отдавна е преритало: в битката за отвоюване на доходи неговата дажба е секвестирана. Ще се увеличи ли потреблението на мляко? Ето това е изводът:



имаме повече само от ръст на отработен доход,



отвоюването на неизработен доход увеличава заплатата, но не и продукта, който потребяваме. Даже може да го намали. Дадените примери са драстично опростени, в реалната икономика процесите са много по-сложни. Но принципът на пазарното стопанство е този и изводите са същите. Доход се изкарва с труд, ум и разум, не със закон, нито насила.

18
6486
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
22 Октомври 2017 21:17
Българите напускат е еднопосочен билет на запад, а този пледира за интересите на някакъв си бизнес, за генезиса на който всички сме на ясно.

***
22 Октомври 2017 23:34
Доход се изкарва с труд, ум и разум, не със закон, нито насила.

Дали?
23 Октомври 2017 06:03
Engels
22 Окт 2017 23:34
Мнения: 7,297
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP

Доход се изкарва с труд, ум и разум, не със закон, нито насила.

Дали?


Ми дай да пробваме с лакмус: живота на Маркс. На Енгелс. Айде и на Ленин. Може пък да получим отговор на чуденката.
23 Октомври 2017 07:03
Преди 2 години имаше известен дисбаланс и да - държавните служители бяха по-зле платени от частните.
В момента е обратното - както бе в Гърция.
И ново увеличение на заплатите не е желателно
23 Октомври 2017 07:21
Опитваме се и ние да стигнем развитите страни - със заеми да вдигаме БВП.. само дето на тях, не им ги искат обратно тия "заеми". Просто щото са от правилната страна на "барикадата".. опс, витрина на демокрацията.


Та така - светът е разделен на две от витрината - от едната страна.. всичко е красиво и т.н... пари валят на корем. Милиарди, трилиони.. и на всички други се обяснява.. как конкуренцията и демокрацията създават благата. А то.. при такова поливане и Сахара да е, рай ще стане. Въпросът е .. откъде да да дойде истинската вода.. ами как от къде - от останалия свят.. дето работи яко за жълти стотинки и не му дават пари на корем.

Една малка част от света живее добра за сметка на останалата. И това вече е видно с просто око.

Ние обаче сме хем в малката част.. хем, не ни допускат до дъжда от пари, а само до капките. Малко сме ни риба ни рак.
23 Октомври 2017 07:57
Прав си, Хърсев!
Самоцитирам се отново:
Силни синдикати - слаба икономика!
23 Октомври 2017 09:30
Excellent, Herr Doktor !!!
23 Октомври 2017 09:47
Стиснато за вимето в железните длани на якия [s]синдикалист[/s] чорбаджия кравар, добиченцето въздъхва и душата му отлита на запад към вечната паша. Теленцето отдавна е преритало: в битката за отвоюване на доходи неговата дажба е секвестирана.
23 Октомври 2017 09:55
то е ясно, че синдикалистът ще огроби предприятието. но погледнете от друга гледна точка - синдикалистът и той хляб яде и той деца храни. трябва по някакъв начин да си оправдава и той заплатата - само с организирано посещение на кино няма да стане. и върши това, за което ще го изберат пак и за което ще получава кинти. добре ли, зле ли - въпросът е да си получава и той.

докато не се променят правилата и законите, все ще има пишман синдикалисти в бг и неизбежните им искания.
23 Октомври 2017 10:38
Понеже автора не чета - той дали пледира срещу синдикатите изедници, де пречат на българският капитал да се развива?
23 Октомври 2017 12:24
Г-н Хърсев, преподавал си ми и имам добро мнение.
Нека обаче дам друга гледна точка (пак опростена заради анализа):
- Изкарана печалба (приход минус разход) 100 пари. И от тези 100 пари за единица време (месец, година) собственикът взима 80 пари, а работниците общо 20 пари. А кажете сега, ако лакомията на собственика се намали не може ли той да взима примерно 70 пари, а за работниците 30 пари? Може разбира се. Защото собственика е в случая един да речем. Той ще вечеря единица вечеря, а не 5 порции. Докато ако остават повече пари в работниците, то всеки от тях ще изяде по пържола, че колкото и да си богат няма да изядеш 10. Та и оттук се вдига потребление.
Примерът наистина е прост, но показва че наистина има лакомия. И тя е видна на много места. Така че не е само сметката на г-н Хърсев за изкарания доход, а и как се преразпределя вътре в стопанската единица.
23 Октомври 2017 12:33
Тук докторът по икономика ни пързаля, ако сам не се е изпързалял.
Да речем, един предприемач е организирал производство на хляб, от което формира чиста печалба в размер 15%. Делът на разходите за труд в общите разходи е 30%. Работниците му са недоволни, защото със заплатите си не могат да поддържат своите семейства и настояват увеличение от 50%. В задачата се пита: възможно ли е подобно увеличение при запазване нормата на печалба за предприемача?
Моят отговор е: да! Но защитилият дисертация, или първосигнално мислещият, ще отговорят с контравъпрос: но как така? Истинските предприемачи ще Ви кажат как!
23 Октомври 2017 12:46
Производителност срещу заплати или кой кого догонва – Труд
От Проф. Стефан Стоилов
...
Каква е картината за последните 26 години? Брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава с 20 % по съпоставими цени (това се приема като индикатор за ръста на икономиката), БВП на човек – с 48 %, ПТ – с 39 %, а средната реална работна заплата е само 86 % от нивото на 1989 г. (длъжен съм да отбележа, че редица автори представят още по-неблагоприятна динамика на реалната работна заплата). От тези числа следва, че ПТ изпреварва реалната заплата с 60 %. Както виждаме, получава се коренно различна картина в рамките на периода на изграждане на капиталистическата пазарна икономика. Необходимо е да се има предвид, че до 2007 г. изоставането на реалната заплата от ПТ е драстично – значително над 2 пъти. Изпреварващият ръст на реалната заплата след това само частично коригира това голямо изоставане.

цялото: Натисни тук
очевиден опит за оправдаване на писъците "бизнесменски"
23 Октомври 2017 13:17
Авторът не отчита, че повечето нехранителни стоки са вносни. Увеличен приход в твърдо вързания лев ще даде възможност за повече покупки от чужбина.
23 Октомври 2017 13:33
Авторът не отчита, че повечето нехранителни стоки са вносни. Увеличен приход в твърдо вързания лев ще даде възможност за повече покупки от чужбина.

Може пък натрупването на левчета да предизвика основаване на някои производства тук и съответно покупка на съответния продукт, но вече български.
23 Октомври 2017 14:43
Г-н Хърсев, има и нещо друго. Заплатата на работниците не бива повече да е резултативна величина - т.е. каквото остане след ток, вода, отопление и въобще всякакви разходи. Тя трябва да е разчетена в постоянните разходи за труд. Отделно, че ако при по-ниски разходи и по-голямо производство може да има и доплащане към тези заплати. Ама не може първо да има за мерцедеси, луксозни почивки, ниско осигуряване за работниците, па после каквото остане. В мисленето е проблема.
И още нещо - примера за хляба. Тук не трябва да се мисли колко може да се произведе, а и колко може да се продаде. Защото, ако ядеш по хляб на ден, то при увеличено производство и повече разполагаем доход няма да ядеш два хляба вече. Ерго - работиш повече и вадиш повече хляб, но при липса на пласмент гориш, защото разходите (не за труда даже) са направени.
26 Октомври 2017 21:57
Прав е хърсев в много отношения. Но в едно не е прав - за да се повиши производителността на труда е необходимо и да се подобри силно ОРГАНИЗАЦИЯТА на работа, което е задача на работодателя. Погледнете във всяка дейност - от ремонтите по пътя, през събирането на боклука и охраната на мач - винаги поне половината от "работещите" се опират на лопатата или си говорят с ръце на кръста. Живял съм и на Запад - там такова нещо НЯМА. И затова и заплатите им са други.
27 Октомври 2017 16:33
Хърсев, прочети това и не разтягай локумите на Домусчиев:

Thomas Joseph Dunning (12 January 1799 – 23 December 1873), публикувано в „Quaeterly Review” през 1860 година :
„ Капиталът избягва смутове и кавги и по своята природа е боязлив. Това е вярно, но все пак, то не е цялата истина. Капиталът се ужасява от отсъствието на печалба или от твърде малка печалба, както природата – от празното пространство. При достатъчна печалба капиталът става смел. При сигурни 10 % той вече може да бъде употребен навсякъде; при 20% той се оживява; при 50% той става безумно смел; при 100% той погазва с краката си всички човешки закони; при 300% няма престъпление, на което да не се реши – дори с цената да увисне на бесилката. Ако смутовете и кавгите носят печалби, той ще ги подбужда. Доказателствата са контрабандата и търговията с роби .”

Famous quote in Marx's Capital from Dunning: “Capital is said by a Quarterly Reviewer to fly turbulence and strife, and to be timid, which is very true; but this is very incompletely stating the question. Capital eschews no profit, or very small profit, just as Nature was formerly said to abhor a vacuum. With adequate profit, capital is very bold. A certain 10 per cent. will ensure its employment anywhere; 20 per cent. certain will produce eagerness; 50 per cent., positive audacity; 100 per cent. will make it ready to trample on all human laws; 300 per cent., and there is not a crime at which it will scruple, nor a risk it will not run, even to the chance of its owner being hanged. If turbulence and strife will bring a profit, it will freely encourage both. Smuggling and the slave-trade have amply proved all that is here stated.” (T. J. Dunning, l. c., pp. 35, 36.)
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД