Бойко Борисов най-накрая се съгласи, че асфалтът не се яде. Стиропорът също не става за ядене, а и лесно гори. Понеже темата за магистралите видимо се изтърка, а "безплатното" саниране му носи повече критики и скандали, отколкото слава, в последните месеци премиерът превключи на друга тема - "вдигаме доходите".

Опорните му точки вече сме ги чували неведнъж и ще ги слушаме още дълго - учители, пенсионери, полицаи и военни, майки и социално слаби, всички ще получат от щедрото правителство повишения. Догодина хазната ще похарчи 700 млн. лева повече за заплати в бюджетната сфера. А за да убеди невярващите, че стандартът на българина вече хвърчи, преди дни премиерът ги прикани да се разходят по столичния булевард "Витоша" през уикенда, за да видят как доволният народ масово се черпи и препълва заведенията. Разбира се, Борисов прекрасно знае, че подобни доказателства са "карикатурни", защото "Витошка" не е обикновена улица, а София не е България. Но като цяло показва безпогрешен политически нюх, като извежда на челно място темата за доходите.

Първо, моментът за това е изключително сгоден, направо идеален. Доходите наистина растат и ще продължават да растат.
Икономиката се развива не само добре, но и значително по-добре от очакваното. Българските предприятия се разрастват и пробиват на нови пазари - растящият износ го показва. Безработицата се сви рекордно ниско и вече се доближава до 6%, като в най-силните за страната ни години, а гладът за знаещи и можещи работници е по-свиреп дори от времето преди кризата. Всичко това си има своите логични резултати - растат заплатите в успешните браншове, увеличават се приходите от подоходни данъци, ДДС и акцизи, повишават се възможностите на хазната да вдига парите за бюджетния сектор - на чиновници, полицаи, учители, магистрати, лекари и прочее, и да отделя повече за пенсии, социална политика, образование.

И премиерът просто се качва на гребена на вълната - разбира се, че тема №1 ще е "вдигане на доходи". Освен че е лесно да си припише лични "заслуги" за

нещо, което се случва обективно и въпреки правителството,

така Борисов, а с него и ГЕРБ, иззема най-мощното оръжие от арсенала на коалиционните си партньори и на опозицията. И патриотите, и особено БСП дежурно печелят избирателите си с обещания за драматично вдигане на доходите. Е, сега Борисов може да се хвали, че ги вдига - не драматично, но все пак се случва.

За разлика от първите си два мандата - когато трябваше да се разправя с наследствата от кабинетите "Станишев" и "Орешарски", шамарите на глобалната криза, трусовете в еврозоната, катастрофата с КТБ и прочее, сега Бойко Борисов извади късмет. Поне в икономически план в Европа и у нас всичко е наред, България се радва на финансова стабилност, експертни доклади и чужди анализатори хвалят страната ни и едни през други повишават прогнозите си за ръста на икономиката. На този фон българският премиер, види ли камера, микрофон или повече от двама слушатели, веднага подхваща новия лайтмотив - как догодина ще "раздаде" милиони за повишаване на заплати в бюджетната сфера, как качва и ще качва пенсиите и т.н. Само дето тези пари не са от личния му джоб или от партийната каса на ГЕРБ, а са изкарани от българските данъкоплатци.

Премиерът обаче не спира дотук. Преди дни на голям бизнес форум той заръча на

работодателите да не се ослушват, а да следват светлия му пример

и да вдигат заплатите, че иначе българите ще продължат да бягат в Германия, Испания и на Албиона. Призивът му прозвуча нелепо по няколко причини.

Първо, ако ставаше с апели и команди, досега да бяхме задминали по доходи германците или поне чехите и гърците.

Второ, точно благодарение на предприемачите, които Борисов поучава, приходите в бюджета надминават правителствените прогнози и позволяват да се качват заплатите в бюджетната сфера.

Трето, бизнесът, и без Бойковите подканяния, вдига заплатите - кой с колкото може. Макар че българите масово правят ядни гримаси, като чуят някой да ги убеждава, че се замогват, безпристрастната статистика го показва - заплатите напоследък растат с по 9-10% годишно. Да, остават ниски, и да, още сме много далеч от средния европеец, но догонване има. Все пак заплащането зависи от мащабите на икономиката, а нашата все още си остава мъниче. Ако искаме двойно по-големи заплати, трябва да произвеждаме двойно повече. Факт е, че има области, в които заплатите са се закотвили на ниски нива. Но има и много други, в които растат, че и летят. Да сте чули IT спец, зъболекар, строителен инженер или ВиК майстор да се оплаква, че едва свързва двата края?

Четвърто, преди човек дава акъл на другите какво да правят, добре е да види дали е свършил собствената си работа. Премиерът ръчка фирмите да вдигат заплати, но създал ли е перфектния климат за тяхното бързо развитие? Този въпрос е риторичен - само преди дни един от членовете на "Произведено в България" описа условията за правене на бизнес у нас като

"плуване в басейн със сярна киселина"

Ако метафората ви се струва пресилена, просто прочетеje 11-те препоръки, които Асоциацията на индустриалния капитал отправи към правителството миналата седмица. Те съдържат унищожителни критики. С какви очи премиерът дава акъл на бизнеса да вдига заплати? Да не би да е озаптил корупцията? Да не би да е сложил ред в обществените поръчки? Според съвсем прясно допитване българските фирми смятат, че 70% от процедурите са опорочени - уредени, купени, спечелени с връзки, анексирани, оскъпени, просрочени и прочее. Да не би правителството да е чуло апела на работодателите да премахне чудото "клас" за прослужено време? Да не би да е изградило пълноценно е-правителство? Ако иска фирмите да вдигат заплатите, нека ги защити от данък "рекет", да ги спаси от бюрокрацията и да спре тормоза с минималната заплата и осигурителните доходи.

Социалният министър сега обяснява, че осигурителните прагове догодина ще се вдигнат с 3.9%, понеже такъв бил процентът за ръста на икономиката, заложен в бюджетната макрорамка. Хубаво, но тогава защо за минималната работна заплата е заложено увеличение от 10.3%? По каква финансова, математическа или икономическа логика авторите на бюджета са решили, че трябва да е толкова? Преди изборите днешните управляващи се кълняха, че бързо ще направят формулата за обективно осъвременяване на МРЗ. Формула няма, но скок ще има - от 460 на 510 лева.

Да не говорим, че



премиерът омайва народа с приказки за растящи доходи,



а неговият финансов министър залага в бюджета увеличаване на осигурителното бреме с нов процент, което ще отхапе от доходите ни. И докато премиерът шумно обещава светло бъдеще и замогване на малки порции за всички българи до края на мандата, на последното си заседание кабинетът взе почти апокрифно решение за незабавен и драстичен скок на заплатите на малка група "хранени" хора. Зам.-министри и началници на министерски кабинети се уредиха с допълнителни хилядарки.

За такива случаи народът е казал: "Къде го чукаш, къде се пука". Същото се получава и с болничните. Преди години в разгара на кризата кабинетът "Борисов 1" убеди бизнеса да даде временно рамо на продънения бюджет и да поема плащането не само на първия, но и на следващите 2 дни от боледуването на работника. Мярката уж беше временна, а фирмите все така продължават да носят тежестта на първите три дни, макар самият Бойко Борисов неспирно да се хвали, че икономиката препуска и бюджетът прелива от приходи. А преди дни стана ясно, че вместо да я отмени, "Борисов 3" дори смята да я увековечи. И това бе представено като облекчение - защото бизнесът занапред щял да плаща за първите три дни на боледуващия не 70%, а 50% от заплатата. С други думи, кабинетът се кани да ощети и работодателите, и работниците. Може би и затова трябва да му благодарим?

Вече стана традиция държавата да залага милиардни суми за капиталови разходи в бюджета и после цяла година да не прави планираните инвестиции. Това е и порочно, и глупаво - защо ги планира, а после ги стиска. Така лишава икономиката от ресурс, който е жизнено важен при скромните частни инвестиции. Значителна част от тези средства са предвидени за задължителното съфинансиране от българска страна на проектите по оперативните програми. Но понеже държавната машина е тромава, до момента са задвижени много малко проекти - реално използвани са едва 11% от европарите. Така икономиката се лишава от огромен и ценен ресурс. Не е лошо премиерът да възложи на експертите си да сметнат колко фирми и колко много техни работници и служители губят от това, че парите си стоят в нашия и в евробюджета, вместо да създават работа на бизнеса и да градят полезна инфраструктура. Дали ще го направи? Едва ли. Просто ще продължи да убеждава българите, че Той им вдига доходите и че бизнесът качва заплатите, защото Той така е разпоредил.