L'Estaca на каталунски значело кол. Или стълб. Направи ми впечатление какво пеят каталунците в качество на протестен химн и какво излъчват на огромни екрани, когато се събират за манифестации по повод автономии и свободи. Пеят тъкмо това - въпросната "L'Estaca". Или пускат нейния създател и изпълнител - Луис Ляк, на запис. Ляк вече е възрастен, създал е и пял песента още по времето на Франко, макар тогава да било забранено. Той я пеел без думи, за да не го погне полицията.

Тази песен ме заинтригува още преди години, тъй като неин вариант беше послужил за химн и на полската "Солидарност"*, когато се бореше с комунистическия режим там. Аз я намерих на други езици и направих опит да я попреведа. Нека кажем, че в каталунската песен се пее за кол, около който хората са навързани като овце, а в полската - за стени, които пречат на свободата и т.н. Песента е хубава и вдъхновяваща и в двата варианта, има интрепретации на френски, английски, руски и още много езици. Младият бард Ляк я е написал през 1968 г. - година на бунтове и политически сътресения - нека споменем само Прага и Париж. А го вдъхновил да я напише някой си Нарцис Лянса - стар поборник срещу Франко, устат и непримирим дисидент (нека употребим този термин, макар семантично той да се поразми до двусмислени, дифузни параметри).

Та Ляк пее тази бойка и вдъхновяваща песен и днес, на запис макар, както и цяла Каталуния. В песента се говорят ей такива неща:



Помня как с дядо Сизиф

бърборехме в ранен час.

А към града каруци

минаваха покрай нас.

- Дядо, в робство държат ни -

с верига, цяла в ръжда.

Ако не бутнем кола -

няма за нас свобода!



- Я нека натиснем заедно,

тоя кол е изгнил!

И да го бутнем, бутнем,

щом всеки се е решил.

Ако се хванем всички,

ако се обединим,

кола ще бутнем, бутнем,

веригите ще свалим!



Песента, както казахме, е бунтовна, а мелодията й е заразителна, Ляк я пее толкова вдъхновено (можете да го видите на някой от многобройните записи, например тук: https://www.youtube.com/watch?v=vNSKik-Tuv0), че "намагнитва" слушателя. Но аз се запитах нещо -



за какво, аджеба, робство става дума?



Какви вериги и колове - та Барселона и Каталуния са по-красиви, по-богати от повечето градове и провинции в Испания! Какво иго, за Бога?

Само преди два дни по-заможните части на Италия - Венето и Ломбардия, също гласуваха за разширяване на автономията. Което по същество си е заговор срещу централната власт в Рим. Тогава кое подклажда сепаратизма? Робството, безправието и ограбването на местното население от централната власт ли? Или други фактори - както не особено деликатно намекна френският президент Макрон, дори нещо като "егоизъм на богатите" - да запазят произведеното за себе си, а не да го делят с по-бедните, респективно "по-мързеливите" области? Спомних се една теория на покойния ни историк - професор Николай Генчев, който твърдеше, че не репресиите срещу населението са предизвикали масовостта на Априлското ни въстание през 1876 г., а порасналото самочувствие на българите. Генчев настояваше, че не случайно са въстанали някои от най-развитите селища в България - Копривщица, Батак, Панагюрище...Тоест, пожелали са самостоятелност тези, които вече са имали икономическо, културно, дори образователно самочувствие. Робът, неграмотният, парият не може да осъществи истинско въстание - той е негоден, защото му липсва самочувствие - беше тезата на професора. Тя влизаше в противоречие с официалната теория - за прогресивните бедняци и склонните към компромис и предателство "чорбаджии".

Както и да е. При задълбочаване на конфликта ще загуби Каталуния, ще загуби Испания, ще загуби ЕС. Проф. Михаил Константинов дори каза, че ако паднат жертви в Каталуния, то би означавало край на ЕС. Не вярвам в това. А някъде мярнах, че стандартът на живот в Каталуния е 107% от средноевропейския.

Та разумното е Мадрид и Барселона да се сговорят - тогава виртуалният кол на песента ще остане само веха в естетическите парадигми на иберйската история.



Обаче това "Стига само хората да се сговореха"



е любима фраза на Лев Толстой. Стига хората да се бяха сговорили, нямаше изобщо да се стигне до Октомври 1917 г. Не се сговориха. Стига хората да се бяха сговорили, нямаше половин Испания да се бие с другата половина преди 80 години, а половината свят да се бие с другата половина малко след това. Не се сговориха. Стига хората да се бяха сговорили, нямаше да има Брекзит, а по-силен ЕС. Стига хората да се бяха сговорили, нямаше да има Ирак и Сирия в развалини, Донецк и Луганск в неясно каква държавност, а каталунският кол да се мержелее по шотландско, апенинско, абхазко, кримско - къде ли не.

Всъщност колът първо беше клатен и изваден в Косово - извади го т. нар. "Международна общност" с почти стоматологичен перфекционизъм... Но инфекцията на несговора остана.

----

*На това ми обърна внимание журналистът Бойко Василев, водещ на "Панорама".