Отечеството е в опасност!

Не мога да си реша кръстословицата. Аз не че не мога, след толкова години практика рядко кръстословица ще ми се опре, но не мога да си отворя вестника. А не мога да си отворя вестника, защото отечеството е в опасност и не бива да го отварям. А съм го отворил, а всичко е отишло по дяволите, или още по-нататък!

Седя и гледам тъпо вестника. Виждам заглавието на първа - пише, че нещо страшно се задава, но по-подробно - на тринайста. Вестникът е дебел - сигурно страхотията също е дебела. Но аз съм националноотговорен гражданин - и не мога да прочета за тазседмичния апокалипсис!

Ще вземе да дойде някой ден истинският, ще затропат конниците на апокалипсиса по паветата, а ние, неинформирани за пришествието, по най-тъпия начин ще ги гледаме, ще ги снимаме, за да пращаме до телевизиите клипчета с безобразието и ще звъним в кметството да питаме кой идиот е разрешил коне в центъра на града, не ни ли стигат кучетата и докога така, защото будното гражданство винаги така пита.

Дотук - както и да е, какво ли не ни мина през главите, един апокалипсис в повече - бълха ни ухапала. Но не мога да си реша кръстословицата! Защото съм националноотговорен патриот. Макар че жената твърди, че съм идиот. В името на Отечеството ще изтърпя и това.

- Миличко - казвам, - ти от гледане на телевизия научаваш само, че шеф Петров си има гащи, а в мусаката не се слага праз. Седни някоя вечер с мен, ела да изгледаме новините, да видиш какво става и какво се задава, с цел да ни разплаче майчичката, да сме съпричастни със съдбините на Отечеството!

А жената казва, че няма защо да си губим времето, Меркурий ще е ретрограден чак след месец, Юпитер е във Водолей, което е благоприятно за извънбрачни връзки, така че да внимавам къде ходя и след седем да не й се прибирам изобщо вкъщи.

- Само това ти е в главата - сърдя се, - погледни какви проблеми си имат хората на главите - два реактора, не един, два, за милиард са им докарали, те нямат къде да ги сложат, стоят си направо на чист въздух, ще ги навали дъждът, мравки ще ги налазят, ще ги нацвъкат птичките, ще ги начука градушка, ти за тавана на колата ми скъса нервите, а това е тенекия за милиард - изчукване няма!

- Глупости говориш - казва жената, - нищо им няма, виж как хубаво са ги завили в найлон хората - капчица няма да влезе. Ти как уви навън чешмата, да не замръзне - същата работа.

Ние, националноотговорните, трябва да просвещаваме националнонеотговорните. Граждански дълг, какво да правиш!

- Виж какво - обяснявам, - това е направено не само да не се мокрят от дъжда, а заради нашата сигурност. За да се опази нашата сигурност, не всичко трябва да е на ачик и да се вижда. Като лазеха ония мушмороци по фасадата отсреща - какво направиха? Туриха найлон на скелето - да не се вижда какви ги вършат, а който се увре отдолу да погледне - му изпускаха отгоре нещо, не по главата, разбира се, а колкото да го сплашат и дистанцират. Като ровят из кабелите в шахтата, какво правят - слагат отгоре едно покривче с найлон, та да не се вижда какво и с какво свързват. Като не трябва да разберем кое е реактор и кое - цистерна, какво правят? Завиват и двете с найлон, да не си личи. На това му се казва класифициране, квалифицират с найлон всичко, което съдържа класифицирана информация, та да покажат на хората къде не трябва да си тикат носа.

- Добре де - казва жената, взема вестника и къса найлоновото пликче, в което е опакован, - дай да видя хороскопа за утре.

- Кво направа ти, ма - кресвам, - що ми декласифицира вестника! Хората са го опаковали, та да се сетим, че вътре има нещо, което не е за четене! Нещо вредно за държавата! Ако беше безвредно, щяха ли да тургат тоя найлон!

А жената казва, че съм идиот.

Може да съм идиот, но поне съм националноотговорен.

Е, поне сега ще мога да си реша кръстословицата. Някой да знае връх в Андите с четиринадесет букви, първата - Ц?