Управляващите могат да почерпят. Тъкмо се появи човек, който без да е член на БСП (Елена Йончева), започна да показва как БСП следва да се държи в опозиция, и партията затъна в междуособици. Лидерът Корнелия Нинова поиска извънреден конгрес, полетяха публични стрели срещу нея, "дисидентът" Георги Гергов й написа отворено писмо. Задава се нощ на дългите ножове. А можеше БСП наистина да се съсредоточи върху далаверите на властта и ако реши да занимава българите със себе си, то да не е, за да размахва мръсно бельо.

Миналата неделя, когато разприте в БСП станаха публични, към 100 000 българи (2% от пълнолетното население върху държавната територия) вероятно са се запитали какво точно се случва с партията. Как тъй изведнъж се разлюля червеният кораб... А питащите са 100 000, понеже социологическите проучвания показват, че 10% от избирателите у нас стриктно следят процесите във формацията, за която гласуват, други 10% надават по едно ухо. Избирателният корпус на БСП трайно през годините удари таван от 1 млн. души, други няма. 100 000 от тях добре знаят какво се случва с партията им, за тях процесите днес не са новина. В редовете по-долу ще информираме другите 100 000 за събитията, ще стане ясно и защо БСП няма шанс да заинтригува други поне 100 000.

Корнелия Нинова бе избрана за лидер на БСП през май 2016 г. Тя спечели балотаж срещу тогавашния председател Михаил Миков. Победата бе извоювана с 50 гласа преднина при 750 упражнили вот делегати на конгреса. На първи тур Нинова изоставаше с почти същите 50 гласа от Миков. Успехът й дойде след бясно договаряне с бароните и графовете в червения дворец. И с



невиждан до момент контролиран вот



на делегатите (не ги контролираше Нинова, а съответният барон, следящ стриктно гласуването на своите хора). Последващите баланси при такава ситуация са крехки, зависимостите - огромни, заслугите - изискващи отплата. Нинова обаче не се оказа благодарна. След конгреса бавно и полека нарита двама души, които й удариха решаващо рамо при избора - Георги Гергов (след "ЦУМ-гейт") и варненеца Красимир Янков. Дясна ръка (консилиери, според партийния фолклор) й стана Кирил Добрев, който от край време си има ред вътрешни врагове. Като прибавим и сподвижниците на стария лидер Миков, се събират твърде много фронтове срещу Нинова. Всички тези хора неистово желаят да я махнат, но не знаят как, не са единни, нямат алтернатива срещу нея още. Нинова реши да ги изпревари и лансира идея за светкавичен конгрес, на който почти сигурно под някаква форма ще поиска вот на доверие. Те пък миналата неделя на пленума (Национален съвет) взеха, че се обединиха, заформяйки й почти бламираща схемичка (за малко да спрат извънредния конгрес). Накратко - това, което се случва в БСП, е, че хората, които качиха Нинова, тръгнаха да я свалят, понеже



тя се изхитри да царува без тях.



Както винаги мъдростта е стаена нейде в планината, затова Румен Овчаров слезе сред народа и правдиво обобщи ситуацията чрез наставление към кривналата си питомница: "Не мисли, че си най-умната!".

Има наистина няколко твърде интересни момента за всестранната умност в БСП. Съгласно последните промени в устава, наложени от самата Нинова, лидер се избира вече не от конгреса, а директно от членовете на партията. Ако тя поиска доверие от извънредния форум, ще влезе в остро противоречие със себе си. Ако пък тръгне на пряк вот от партийната маса, ще настанат неимоверни баталии, защото масата не е ясно нито каква е, нито коя е. БСП ежечасно живее в скандали с мъртви души и организирано записване на вагони с нови хора, обслужващи местни велможи. Не е много умно да искаш извънреден конгрес при разклатено лидерство и мека почва под краката си. Не е умно и да прилагаш изненади а ла Борисов на партията си, която, за разлика от ГЕРБ, не е вождистка (форум, подготвен за 2 седмици, е сюприз в премиерски стил). Но дваж по-неумно е лидерът на каквато и да е вътрешна опозиция да се казва Георги Гергов. И с писмото си към нея, и с открития ропот на подопечната му пловдивска структура, и с "хорото на недоволните", което поведе преди месец на банкет в хотела си "Санкт Петербург", Гергов показа, че много му се иска да води хвърковатата чета срещу Нинова.

Всичко това в крайна сметка има малко значение. По-важно е каква политика предлага БСП, както и кои са хората, които я провеждат. Важно е има ли поне лъч надежда, че дойде ли партията на власт, няма да се реанимират червени обръчи, батковци, братковци, кумове и баджанаци. Никакъв оптимизъм няма в тази връзка. Вижте само дилемата на върха - Нинова или Гергов, Миков или Стойнев. Вижте какво става надолу - не друг, а братът на държателя на нощни заведения в Русе се оказа в червената листа, оттам и депутат. Може да е свестен човекът, но приличието изискваше насред скандалите с кумове и роднини БСП да го махне от парламента. Не се случи. В партията цари пълен морален разпад - така е от години, знае се от всеки, който участва във вътрешния й живот.



Нравственият крах, съчетан с организационен,



започна при Станишев, продължи при Миков, лидерството на Нинова се яви продължение. И няма особено значение дали точно тя ще е председател. Най-святото - властта, БСП може да получи или качена върху генералски бицепс, или отново завъртяна в обръчите на философа от Дръндар. При таван от 1 млн. избиратели друга перспектива няма.

Доскоро се смяташе, че ако има нещо сигурно на този свят, това е непоклатимостта на БСП в българското ляво. И наистина, кой ли не опита да къса парчета от нея, не успя и Александър Томов, и Георги Първанов... Рано или късно положението ще се промени. Ще дойде българският Ципрас, ще сложи бялата риза и ще изчисти цялата тази самопроизвеждаща се гнилоч. Проблемите в БСП са толкова дълбоки, че друг път няма. БСП няма да отиде в историята, но българското ляво ще си има нова история.