Трима плюс един еврокомисари се засякоха в края на миналата седмица в София, за да говорят приблизително едно и също на българските управляващи. Тръгнаха си с резултат, който щяха да получат и ако не бяха идвали. Комисарката по правосъдието Вера Юрова (Чехия), комисарят по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос и комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер (Германия) плюс българската еврокомисарка по цифровите технологии Мария Габриел навестиха високите етажи на властта над жълтите павета, колкото да констатират, че и като председател на Съвета на ЕС



България ще си бъде все така бедна, корумпирана и непоправима



Факт, който няма да се промени след поредния доклад на Еврокомисията през ноември и който трябва да се приеме с философско търпение.

Трогателно бе усилието на европейските комисари да стъпят на поне мъничък здрав терен в България, който да ги окуражи, че не са били напразни 10-годишните усилия на Брюксел да поправи грешката си, като е допуснал в ЕС държава с тежки пороци в съдебната система и крадлив манталитет на ръководните среди.

Вера Юрова бе достатъчно откровена да каже как върви диалогът със София: "Всеки път, когато се срещна с г-н (Сотир) Цацаров и когато имам възможност да обсъждам с него реформата и работата на прокуратурата и нейните структури, според мен той дава убедителни знаци за напредък. Винаги когато се срещна с него, оставам с впечатление, че всичко в България е наред. След това виждам фактите, цифрите и резултатите и



в мен се появяват съмнения



относно това дали всичко е наистина прекрасно."

Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) върти на празни обороти и вероятно няма да получи патент. Той ще бъде изхвърлен в края на мандата на сегашната Еврокомисия през 2019 г., както предсказа нейният председател Жан-Клод Юнкер. Стигнало се е до положение, когато ЕК очаква с по-голямо нетърпение дори от България да се отърве от него, за да не се излага, че е безсилен да отчете заслужаващ уважение резултат. Точно две седмици преди еврокомисарите да дойдат в София, тук бяха генералният секретар на ЕК Александър Италианер (Холандия) и Мартин Зелмайер (Германия), началник на кабинета на председателя на ЕК, които наблюдават как се пишат докладите за България. Зелмайер бе достатъчно откровен да подскаже, че заместител на МСП ще бъде т.нар. Европейски семестър, който периодично прави специфични препоръки за всяка държава. Поради неговото беззъбие почти никой в България не му обръща внимание. Амбицията на ЕС да бъде изравнител на стандарти очевидно е попарена и вместо да вдига летвата за изоставащите, ще я свали за напредналите. Така Румъния, която е наблюдавана заедно с България и е дала значителни резултати в борбата с корупцията, ще види, че усилията й са били напразни, защото и двете държави накрая ще бъдат третирани по един и същ начин. Докато Букурещ погна корумпирания елит, България до последно уверяваше Брюксел, че й остава още малко да усъвършенства законодателството си, за да започне битка с престъпността. Така ще добута до края на мониторинга,



без да даде дори една жертва от висшия ешелон



Официално всички брюкселски гости имаха други цели на посещенията си, като най-благовидният мотив бе да се уверят, че България се готви добре за скорошното си председателство. Според ресора си те се интересуваха от различни сектори, но проклетият проблем с корупцията упорито надничаше като общ знаменател от всички разговори. Вера Юрова дойде за форума "ЕС-Западни Балкани". Само преди дни България заяви чрез своя премиер Бойко Борисов на последния Европейски съвет, че нейното председателство ще бъде балканско. Разговорът обаче се завъртя не около дружбата и сътрудничеството със страните кандидатки за ЕС, а около поуките от зле функциониращите съдебни системи. Много двусмислено прозвуча мнението на Вера Юрова, че България и Румъния са в състояние да предадат на Западните Балкани опита си в реформирането на правосъдната система, въпреки че в момента продължава мониторингът над тях. Права е, защото могат да се извадят поуки не само от добрия, но и от лошия опит. Както забеляза Венецианската комисия, главният прокурор в България не подлежи на контрол и това трябва да се поправи.

На форума, организиран от Естония в качеството й на сегашна председателка на Съвета на ЕС, нейният правосъден министър Урмас Рейнслау каза нещо, което сякаш бе адресирано не към Западните Балкани, а към България, предлагаща им се за ментор: "Отчетността на съдебните системи и тяхната прозрачност е съществен инструмент за борба с корупцията". Цецка Цачева, която се готви да поеме щафетата от него, си придаде важност, като измести темата: "По време на българското европредседателство върху нас ще падне тежестта за структурирането на службата на европейски прокурор". През март тя ще свика специална конференция по темата, от което стана ясно да не се взираме следващите месеци в службата на българския прокурор.

Комисарят Аврамопулос, който бе в София също за форума на министрите на правосъдието и вътрешните работи със страните от Западните Балкани, се възползва от визитата си, за да разговаря със софиянци в Градската художествена галерия в рамките на т.нар. диалози на ЕК с гражданите. Той засегна още един аспект, по който България е наблюдавана от ЕК - организираната престъпност, която очевидно е толерирана от държавата. През последните години ЕК засили интереса си към каналджийството във връзка с мигрантския натиск. Сякаш между другото Аврамопулос предупреди: "Ако ЕК установи, че страна членка целенасочено пропуска през територията си хора, без да ги регистрира, релокацията от нея към територията на други страни в ЕС ще бъде спряна."

Гюнтер Йотингер, който наследи бюджетния ресор в ЕК от внезапно изоставилата го бивша българска комисарка Кристалина Георгиева, дойде угрижен от работата по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Неговият главен проблем е



как да ореже парите на нетните бенефициенти като България,



след като нетните донори отказват да запълнят бюджетната дупка, отворила се с напускането на Великобритания. Преговорите за бюджета след 2020 г. ще започнат през пролетта под председателството на България и ще бъдат трудни, защото ще се търси съгласие за затягане на коланите. Йотингер пристигна в София от Букурещ, откъдето написа в блога си на сайта на ЕК две важни неща, засягащи и двете държави: първо, че ЕС трябва да запази финансирането за сближаване и за селско стопанство (главните еврофондове за тях); и второ, че парите ще се отпускат, като се спазват по-строги критерии. Какви?

Комисарят обясни на среща с граждани в аулата на Софийския университет Св. Кл. Охридски": "Ако има случаи на корупция, на нас ни трябва тази информация... Имаме нужда от достоверна информация от фирми, регионална или национална администрация (...) Ако нямаме информация, как да започнем процедура? Но първо трябва да ни се обадите. Моля, изпращайте информация, може да е анонимна - в ОЛАФ (европейската служба за борба с измамите - б.р.) или в генералните дирекции на Комисията". Думите му прозвучаха като шамар за управляващото мнозинство в България, което точно сега обсъжда нов Закон за борба с корупцията, в който главният залог е да не допусне анонимни сигнали за корупция. Докато в Европа те са не само приемливи, но и желани, в България са недопустими. Посланието от Брюксел е кратко и ясно: Като не искат да ви чуят в България, обръщайте се към нас. Скоро ще имаме европейски прокурор за тази работа.