Десислава Радева, съпруга на държавния глава, пред списание "Ева":

...Прабаба ми ме научи да чета на 4 годинки с вестник "Черноморски фронт", официоза на Бургас, на 5 пишех - с лявата ръка. Но в първи клас изядох един бой с показалката и рязко през ръката и рязко ми се наложи да пропиша с дясната.

...Влязох в английската гимназия, която ми даде много. Учителката ми по литература беше преподавала на Петя Дубарова. Класната на Ваня Костова ми преподаваше по география. Разказваха се спомени, бродеха легенди. Да не говоря за съучениците си - повечето бяха бунтари, бохеми и "сноби".

...Боят за мен никога не е бил средството (Радева била шамаросана публично от учителя си по физкултура) за каквото и да е. Да не говорим пък при взаимоотношения учител - ученик. В елитна гимназия. Напуснах. И се оказа, че в цял Бургас нито едно училище не иска да ме вземе. С примерно поведение и много добър успех. Такива бяха времената. Завърших средното си образование в един град от селски тип, както беше модерно да се казва тогава - Камено. Сутрин пътувах 40 минути с влак, заедно с всички учители - млади, току-що завършили университети и разпределени там, учех в стая с печка с въглища, имаше дори дежурен по печка.

Младостта рядко поглежда драматично на случките. Попаднах в среда на роми и етнически турци и бях единствената, която можеше да напише сложно съставно изречение без грешки.

...Аз съм Румен, представи се той. Аз съм Незабравка, отговорих. Това име си беше шега между мен и най-близките приятелки. Попита ме дали може да ме покани на танц. "Разбира се", отговорих и това веднага ми изхвръкна от главата. Така и не танцувахме тогава. Две седмици след това, излизайки от училище, чувам някой да вика след мен: "Незабравке, Незабравке..." Беше Румен... Искаше си танца.

...Слави Трифонов винаги е бил душата на компанията, невероятен разказвач на вицове, харизматичен. Винаги. И така случайно започнах в "Каналето". Работата там беше приказка... просто неописуема. Имаше нощи, в които сънувах скечове.

С влизането в офиса започваха да играят. Отделно Любен Дилов-син, който пускаше едни такива тънки лафове, интелектуалецът на групата. Смеехме се непрекъснато, но и работехме много. За такава работа си мечтая, да върви през смях... Тогава времената бяха други. Имаше някаква романтика в очакването на демокрацията. Романтиката отдавна се спихна и отстъпи място на прагматизма.

***

Тук си поемаме въздух и се прехвърляме на друг южен черноморски маяк - Божидар Димитров.

Бившият директор на НИМ, бивш министър без портфейл, бивш черноморски гларус, бивш социалист, гербер и т.н. обяви, че напуска политиката и влиза в политическите анализи - много бил добър, по самооценка. В първия си аналитичен труд пред Нова тв във връзка със спасяването на българските евреи историкът анализира гърдите на говорителката на руското МВнР Мария Захарова. Г-н Димитров твърди, че говорителката няма такива.

Забучихме нос в пожълтелите страници на печата от годините на прехода и намерихме една изповед пред "Жълт Труд", цитиран от "Гласове":

"...спал съм с десетки жени, особено като ученик в Созопол. Обожавах да им правя френска любов, а рускините ми пишеха горещи писма. Дъщеря ми ме нарече по същия повод "голям пич". Правех го по 6 пъти на вечер, всеки път по 3 минути. До 25-ата си година, преди да дойда да следвам в София, с българка не бях лягал. Харесвам и двупосочната орална любов, когато жената е добре измита".

Като прочела това интервю, дъщерята на историка го провъзгласила за "голям пич", от което произлезе и титулът Пич Божий.