Един ден Джон Ленън се разхождал някъде и видял стълба. Що пък да не се кача, си рекъл старият Джон, който тогава изобщо не бил стар, покатерил се и на върха на стълбата намерил бележка, на която нещо пишело. Джон си бил строшил очилата, затова слязъл и попитал някаква гарга рошава какво пише на тая хартийка, а гаргата му рекла:

- Дишай!

Ей така се запознал с Йоко Оно, която по-късно разказала играта на "Бийтълс".

Но това няма нищо общо с онова, което се случва по улиците ни - това, София, взе да се превръща в малко Токио - разхождаш се някъде и виждаш не стълба, а човек с хирургическа маска през муцуната. Пък това е забранено по закон - не може да се разхождаш със закрита физиономия, може пък да си терорист!

Но гражданството затова е гражданство, за да проявява гражданско неподчинение и не спазва законите под предлог, че не му се хваща грип.

А по-начетените обясняват нещо за фините прахови частици.

Честно казано, като прочетох за тия частици, веднага си отворих прозорците. Хората пари дават, за да се наподсмърчат с фини прахови частици, разделени на линийки, а тук - направо безплатно! Гювеч с фини прахови, да знаете!

Отвън влезе студеното, затова бутнах прозореца и се зазяпах към тротоара - да видя как се отразява дишането на народонаселението.

Двама вече се биеха до контейнера, явно частиците не им понасяха. Като не им понасят - да не дишат! И без това се биеха за нищо - за някакъв изхвърлен кашон. Може би това е скрит ефект от дишането на частиците - у нас нищо не се изхвърля, без около него да не стане тупаник. Изхвърлят кашон - клошарите се бият се за него, изхвърлят боклук - три фирми се сбиват пред общината коя да го прибере, изхвърлят министър - шест партии се гепват за яките и си късат копчетата, за да се разберат кой точно го е изхвърлил и така ли е трябвало да бъде изхвърлен или иначе.

Целокупното гражданство в лицето на две баби и три внучета дишаше съсредоточено край схватката и броеше точките.

Това, фините прахови, не прощават никому.

Забърсах за всеки случай масата и пуснах телевизора - през него поне прах и боклуци не могат да проникнат. Освен в преносния смисъл, разбира се.

Някакъв, очевидно, надишал се до насита, ми обясняваше как доходите ми растяли пред очите ми. Погледнах си доходите - спяха под захарницата, без да помръдват. Отворих прозореца, подишах малко, затворих, погледнах пак - не нарастват, нихната! Очевидно на нашата улица фините прахови са в по-ниска концентрация.

На съседния канал двама се караха - единият искаше да демонтира другия, другият - да го изчегърта. Предположих обосновано, че тия отдавна дишат фини прахови - иначе щяха да знаят, че вече не се казва "изчегърта", а "изтърка". Сума ти народ изтърква разни работи и според някои печели милиони - явно и тук ставаше дума за нещо такова, само че по някаква причина тия ги беше срам да си го рекат. Пък - няма лошо - ако се вярва на спечелилите, чувството е невероятно!

Докато превключа на третия, се прибра малкият и рече, че са им дали домашно - да напишат есе какви искат да станат, като пораснат. Пък той нямал никаква идея. Искал само да си диша и никой за нищо да не го дири.

Аз също нямам никаква идея какво може да стане от тоя хаймана, дето го водят пълен отличник, но не знае колко е шест по осем и бърка Будапеща с Букурещ.

- Ела тука, сине майчин - рекох и му отворих прозореца. - Дишай! Дишай фини прахови частици - все някаква идея за живота ти ще ти влезе в главата!

Той ме погледна снизходително и рече:

- Тате, аз си нося...

Има все пак някакво бъдеще в младото поколение - не разчита на държавния гювеч от безплатни фини прахови, намира си ги само!