Кога МВР може да спира и проверява документи?

З.Я., София



Законът за МВР е от т.нар. устройствени закони. В него обаче освен устройството на системата, освен описанието на отделните структури като полиция, пожарна, дознание, гранична полиция, ГДБОП, освен ръководните органи, освен изискванията за постъпване и дисциплинарната отговорност, освен правилата за служебните правоотношения и много други подобни неща има и специални правила за полицейските правомощия.

Едно от тези правомощия е възможността на полицията да спира хора, да прави проверки и да иска установяване на самоличността на едно или друго лице. Това право е едно от нещата, което най-често среща хората и полицията. То е твърде деликатна материя и затова е добре да се знаят основните правила.

Така според чл. 70 от закона за МВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. Те могат да правят това и когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство.

Третата възможност е най-обща - може да се установява самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната. Тази норма на практика разрешава на полицейските органи да спират всяко лице и да му искат документите за самоличност под претекст, че се контролира редовността им.

Полицейските органи може да установяват самоличност на лице и на контролен пункт, организиран от полицейските органи. Това може да са Гранични контролно-пропускателни пунктове, но може и да са обикновени КПП-та, които например са организирани при полицейска операция или през лятото на някой морски курорт.

Според закона за МВР полицейските органи може да настояват за установяване на самоличност и "по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон". Това може да е по линия на съдействие на контролен орган, или на данъчни, или на съдебни изпълнители и др.

Законът изрично определя, че "установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни". Документ за самоличност може да е личната карта или международният паспорт. На практика би следвало за такъв да се приема и шофьорската книжка, в която има достатъчно данни за съответното лице.

Полицията разполага и с правомощието да извършва "действия по идентификация на лице". Тези действия включват:

- снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

- фотографиране на лицето;

- установяване на външни белези;

- измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;

- изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

Изрично е посочено, че лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на тези действия. В същото време обаче при отказ на лицето дактилоскопия, фотографиране, ДНК се правят само с разрешение на съдия.

Важно е да се отбележи, че такива действия по идентификация на лице може да се приложат само при точно определени случаи. Когато например самоличността не може да се установи "чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни". Когато лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление. И когато чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в България.

На полицейските органи е дадено и правото да задържат. Те могат да правят това спрямо лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Или ако след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Полицията може да задържи и лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност. Както и при невъзможност да се установи самоличността му по гореописаните начини. Полицията може да задържи и лице, което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт. Може да бъде арестувано и лице, обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на европейска заповед за арест.

Законът изрично определя, че задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно. Пак в закона за МВР е посочено, че от момента на задържането си лицето има право на защитник. Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.