- Проф. Денков, как ще коментирате случая с плагиатството на ректора на ТУ-Варна? МОН установи преписване при него, но въпреки това той защити своята степен.

- Предвид сегашното законодателство МОН реагира доста бързо, създавайки комисия. Тя излезе с категорично мнение, че е налице плагиатство. Министерството успя да изпрати писмо до университета още преди да се проведе защитата, в което препоръчваше да се спре процедурата. За съжаление ТУ-Варна не се съобрази с препоръката, проведоха защитата и поставиха МОН пред свършен факт. Тази ситуация илюстрира прекрасно съществуващите проблеми в сегашния Закон за развитие на академичния състав и показва, че той се нуждае от допълнения.

- Промени вече предстои да се обсъдят на второ четене в просветната комисия.

- Да, но въпросът е доколко тези промени подсилват частта за плагиатството. По време на служебното правителство подготвихме нова отделна глава за плагиатството, която липсва в предложения законопроект. Трябва отново, използвайки случая в ТУ-Варна, да се огледа дали предлаганите сега промени са достатъчни, за да предотвратят подобни случаи. Със сигурност трябва да се регламентира разглеждането на случаи при приключила защита, защото по отношение на плагиатството в научната сфера давност няма - или си преписал, или не си. Задължително е да се дефинира понятието "плагиатство в научната област", за което да подава сигнал не само потърпевшото лице, както е по Закона за авторското право. МОН също трябва да може да подаде легитимен сигнал към прокуратурата за нарушение. Според сегашните закони министерството не може да направи това, защото не е засегната страна. Този проблем би могъл и трябва да се реши бързо.

- И все пак, наистина ли държавата е съвсем безсилна и сега?

- В сегашната ситуация може да се направи още нещо, за което не съм чул досега. То е да се изпрати официално писмо до Националната агенция за оценяване и акредитация и да се поиска провеждането на проверка в ТУ-Варна как се осигурява високо качество на академичния състав. Агенцията може да провери доколко са спазени изискванията за развитие на академичния състав и при наличие на плагиатство да предприеме санкции по отношение на акредитацията на университета, предвидени в Закона за висше образование. Това е административна процедура, която може да бъде обжалвана в съда. Но НАОА е в правото си да провери дали е осигурено качество на преподавателите.

- Смятате ли, че в такъв случай е време да се мисли за промяна по отношение на автономността на университетите?

- Автономията има своите граници. По закон тя е академична - т.е. отнася се до преподаването и научната дейност на университетите. Но академичната автономия не означава, че университетите могат да правят каквото си искат. Ясно е, че границите на автономията не са достатъчно прецизирани в Закона за висшето образование и в Закона за академичния състав, което позволява с тях да се злоупотребява. Самата академична автономия не е нещо грешно или лошо. Това, което трябва да се прецизира, е точната граница, която да каже: "Дотук имате права, след това нямате". Точно заради това предлаганите промени в ЗРАС са важни и трябва да бъдат доведени докрай.

Но много ме притеснява това, че на проблема с плагиатството в България не се обръща достатъчно внимание. Познавам достатъчно добре образователните системи в развитите страни. През последните 10 г. това е една от горещите теми в науката и висшето образование. Още в първи курс студентите в Англия, Германия, САЩ учат що е научно плагиатство, как не трябва да се прави, че не може от интернет или от колега да вземеш текст или фигура и да ги сложиш в курсова или дипломна работа, без да цитираш откъде са. Вместо в България ректорите и академичните ръководства да бъдат водещи в борбата срещу плагиатството, част от тях се съпротивляват на регламентирането на тези отношения.

- Трябва ли министърът на образованието да може да уволнява ректорите?

- В момента ректорите се избират от общите събрания на висшите училища. Има много страни, в които ректорите се назначават от външни за университетите настоятелства. Аз не съм привърженик на системата с външно назначаване, но смятам, че в Закона за висшето образование трябва много категорично да се опишат правата и възможностите на настоятелствата да отстояват обществения интерес. По закон настоятелствата ги има, но реално не функционират. А те биха могли да поемат много важни функции, например да определят каква да е стратегията за развитие на университета в интерес на региона, да изискват отчетност за напредъка в изпълнението на тази стратегия и т.н.

- Какво показва чуждият опит по отношение на случаите на плагиатство?

- В по-развитите държави, където опозоряването е сериозен проблем, всеки случай от типа на този в ТУ-Варна би довел до оставка на ректора. Този тип поведение е напълно неприемлив според стандартите на развитите страни и този ректор отдавна би трябвало да си е подал оставката. Ако това не се случи, страда имиджът на университета сред студентите, преподавателите и в обществото. За съжаление у нас този стимул не работи и затова е задължително да се въведе централизиран контрол срещу злоупотреби. МОН може да бъде координатор на контрола по отношение на плагиатството. Дори да не е точно във формата, която предложихме в служебния кабинет, оставянето на въпроса само на университетите е неефективно и трябва да се търси засилване на контролните функции от страна на МОН.

Идеята на процедурата, която предложихме за борба с плагиатството, бе да се осигури независим арбитраж от специалисти в областта, които да определят ясно и категорично дали има плагиатство. При наличие на сигнал за плагиатство, около което има спор, всички документи по конкурса да се изпращат към МОН и в кратки срокове министерството определя комисия от специалисти в съответната област, които не са част от журито по конкурса и по тази причина са независими. На базата на критериите за научно плагиатство те излизат с аргументирано решение, което се връща обратно в университета и се разглежда при крайното гласуване във факултетния съвет. Ако от висшето училище не се съобразят с решението на комисията в МОН, тогава пак може да се използва системата за акредитация или да се търсят други форми на въздействие за осигуряване на качествени преподаватели.

- Според вас защо в законопроекта, който депутатите ще гледат, подобни разпоредби не фигурират?

- В него има някои нови текстове за плагиатството, но те са сравнително кратки и не съм убеден, че ще са ефективни. Докато бях в МОН, усетих доста сериозен натиск от страна на някои от ректорите да не се работи по темите, свързани с академичния състав, а именно за плагиатството и за предлаганите минимални национални изисквания за заемане на академични длъжности.

- По ваше време като зам.-министър започна реформата във висшето образование, свиваща приема в слабите специалности, даваща повече средства според качеството и т.н.? Как я оценявате към момента?

- Хубавото е, че по промените в приема и финансирането има голяма доза политически консенсус, заложен ясно в Стратегията за развитие на висшето образование. Но в някои отношения промените се случват много бавно. За 2 г. намалихме приема с 25%, което е сериозна промяна, но все още не е достигната оптималната редукция за направленията с най-слаба реализация. Изискват се допълнителни стимули за привличане на студенти в направленията, които и тази година не успяха да привлекат необходимия брой студенти. За тях могат да се премахнат студентските такси. Възможно е да има и целеви стипендии за студенти в дефицитни специалности, които да са комбинирани с договор за работа в България. Тези решения могат да са ниво университет, но могат и да са чрез национални програми. Хубаво е, че тези възможности вече се обсъждат, но не е ясно кога ще бъдат активирани в пълна степен, от което би имало огромна полза за държавата, регионите и бизнеса.

Това, което ме притеснява повече, е, че не знаем доколко финансирането за качество е достигнало нивото, заложено в Закона за висше образование. За миналата година трябваше да е 25%, за 2018 г. трябва да е 50%. Няма информация дали тези нива са достигнати, а покачването на частта от бюджета на университетите според реализацията на студентите и качеството е най-мощният стимул за реформи вътре в университетите. Това включва и увеличаването на дела на средствата за наука и тяхното правилно разпределение според получените научни резултати, защото без научни изследвания няма качествено висше образование. Още не са подготвени критериите за изследователски университети и очакваният правилник за стопанската дейност на университетите - срокът за приемането на тези документи бе месец май 2016 г.