В събота се роди новина. Тя е, че сравнително младите лица в българската десница (Христо Иванов, Радан Кънев, Николай Ненчев, Мартин Димитров, Трайчо Трайков...) наследиха предшествениците си в постоянното, мъчително, протяжно раздробяване и събиране на партиите от тази част на политическия спектър. След като през 2013 г. вятърът спонтанно задуха зад гърба им, те се обединиха в Реформаторски блок (РБ). През 2014 г. влязоха в парламента и правителството, през 2015 г. се разединиха (Иванов подаде оставка като министър, ДСБ се разграничи от кабинета), в началото на 2017 г. още повече се разпаднаха (РБ, ДСБ и "Да, България" се явиха отделно на изборите). В края й взеха, че пак се прегърнаха. Нищо ново не се случва с българското дясно в исторически план, освен че отделянето и събирането на люспи се прави не от от Петър Дертлиев, Александър Каракачанов, Милан Дренчев, Иван Костов и Надежда Михайлова, а от гореспоменатите фигури.

Има още нещо интересно в историческа проекция около обединението, което представиха Христо Иванов, сегашният лидер на ДСБ Атанас Атанасов и компания. То е



в пряка връзка с дебата "десен ли е този съюз"



Идеята, около която се обединяват официално, е "Български манифест за Европа". Зад нея са още партия "Зелените", бутиковата ДЕОС, плюс "граждани и експерти" от широката партийна периферия - не всички са десни. Самият Иванов многократно е застъпвал тезата "Няма ляво, няма дясно", която бе наследена от друг сходен манифест - на "четиримата професори" (Дайнов, Кьосев, Минчев, Тодоров, март 2016 г.). "Настоявам да говорим за "демократичната общност", каза Иванов. Генералната идея на него и съратниците му е, че отстояват "пътя, по който трябва да вървим", затова медиите неправилно ги пакетирали с обикновеното понятие "десни". Но медиите са прави, защото в ценностен план обединението наследява идеите на друга демократична общност - старото СДС. То чертаеше и отстояваше същия "път" (Европа, срещу Русия, демокрация, промяна, модерност...). СДС също включваше леви формации и земеделци, но бе позициониран като десен съюз. Всеки, който в България обяви прозападен проект, автоматично е възприеман за десен. Затова "Демократичната общност" на Иванов е обречена да бъде дясна. Всичко това не е проблем, разбира се, бедата е в ниския електорален таван. Десните избиратели отдавна са при ГЕРБ, а новото обединение може да разчита на около 300 000 българи. Сегментът показва забележителна устойчивост - 300 000 гласа за няколко десни формации през 2013 г., 292 000 за РБ през 2014 г., 296 000 през пролетта тази година.

Участниците тактически отричат засега съюзът им да е предизборен, но е ясно, че вървят именно в тази посока. Медийното им брандиране стартира в началото на есента под марката "пет партии", като логото трябваше да покаже, че тези формации разработват общи позиции (срещу АЕЦ "Белене", за съдебната система и т.н.). Печалният опит сочи, че общото им явяване на все по-вероятните предсрочни избори не е сигурно, но истината е, че



нова разлъка би била неимоверна глупост -



равносилна на неслучилото се обединение между "Да, България" и ДСБ през пролетта. Колкото и да са различни, петте формации биха били полезни на себе си и обществото вътре в парламента, не вън. Другото са приказки от селските вечеринки.

Стигаме обаче до три базисни въпроса. Не че някой ще се засили да пита или отговаря, но лидерите са длъжни да дадат разяснения. Ако, разбира се, правят нещо различно от всичко виждано до сега.

Първият въпрос е свързан именно с провалената коалиция между "Да, България" и ДСБ преди 9 месеца. Защо тогава не се обединиха, а го правят сега? Кое е различното? Кое е новото? Новият съюз на фона на проваления е ярък пример за огромна политическа грешка - заради нея не само не влязоха в парламента, ами и сега изглеждат комично, преправяйки я. Всъщност единствената разлика е, че Радан Кънев вече не е лидер на ДСБ. Той ли бе проблемът? Едва ли. Отговорът трябва да го даде Христо Иванов, защото той провали коалицията. Би бил интересен. Различни информации за събитията от преди десетина месеца сочат за срещи с ГЕРБ и последвал отказ от съюз с ДСБ. Макар и кулоарни, тези информации не са за пренебрегване - Борисов много обича да разделя и владее, а "по-качествената десница", историята го показва, много обича да му се умилква, каквото и да говори официално.

Вторият въпрос е какви са "границите на приобщаване". Ако Иванов и ДСБ все пак се разграничиха от Борисов година след старта на мандата им, то какво прави при тях "европейският манифестант" Николай Ненчев? Той и БЗНС останаха при ГЕРБ до самия край на общото им правителство. И понеже ГЕРБ е припознат като враг от новото обединение, питането е -



с Ненчев ли ще го събарят?



Кунева и Лукарски защо ги няма още? Впрочем и те градят свои си съюзи.

Третият въпрос, разбира се, е с кого са възможни и с кого не управленски коалиции. Рано е за отговор, но един ден ще трябва да се даде. След "трика" от 2014 г. трудно ще хване вяра каквото и да е било обещание. Истинската беда е, че при дилема "ГЕРБ или БСП" честният отговор би бил ужасяващ. И най-вероятно пак няма да бъде даден.

Чисто технически всичко това не е друго, а ново издание на Реформаторския блок - редуцирано до "по-добрата" част от него, под нов бранд. Нищо изненадващо. Все някак трябва да се прескочи 4-процентовата бариера, като няма как - така.