Трудно е да се повярва, че преди десетина години в България е имало човек, който дори е допускал, че страната ни някога ще има шампион в един от петте най-значими турнира в тениса. Или че този тенисист може да стигне до трето място в световната ранглиста и пред него да бъдат само двамата най-велики на новото време.

Е, в последните два дни се случи точно това. В неделя българският дебютант във финалите на АТР вдигна купата, полагаща се на победителя в надпреварата на осемте най-добри през сезона. Иначе казано - на най-добрия от най-добрите. А от вчера в официалната класация на професионалните тенисисти, която няма да промени вида си до края на 2017 г., пише: №1 Рафаел Надал, №2 Роджър Федерер, №3 Григор Димитров.

Именно с появата на момчето от Хасково на тенис небосклона през 2006 г. започна да се прокрадва надежда, че най-сетне се е родил талант и при мъжете, който е способен да задмине най-добрите постижения на своите български предшественици на корта. По онова време това означаваше да влезе в Топ 100 на ранглистата и евентуално да се задържи там.

Постепенно очакванията към тийнейджъра започнаха да растат неимоверно, особено след като през 2008 г. той спечели титлата при юношите от най-престижния турнир - "Уимбълдън". Някъде тогава феновете у нас прецениха, че този юнак непременно трябва да бъде №1 в света и да направи поне един Голям шлем. По възможност - календарен.

И така 17- годишният Григор Димитров бе принуден да заживее с амбицията на цял народ. Заради очевидно изключителните си способности той бе допълнително натоварен от световни капацитети с почти нереални перспективи, основани на наистина видимата прилика с играта на Федерер. Това разду до опасни размери патриотичния балон на новоизлюпените тенис специалисти у нас и те произнесоха своята тежка присъда: Ако този не стигне до върха, значи е пълен загубеняк.

В последвалите години на стремглаво развитие от страна на Григор всеки нов връх в неговата кариера бе приеман като национално постижение, а всеки моментен срив - като негов личен срам и позор. Когато стигна до 1/2-финал на мъжкия "Уимбълдън", бе укорен защо не се е класирал за финала. Когато за първи път влезе в Топ 10 на света, защо не е продължил до Топ 5? Когато реши да се концентрира върху участията си в турнири, за да гони прогрес в ранглистата, защо пък не е подсилил клетия ни национален отбор за Купа "Дейвис"...

Удивителното е, че почти непрекъснатите хули и обезценяване на някои от най-значимите постижения на отдавна най-добрия български тенисист в историята продължиха дори през миналата седмица, когато той вече бе част от най-елитната компания в света. Тази на осмината най-постоянни през 2017 г.

Имал бил късмет, че Новак Джокович и Анди Мъри ги нямало, иначе щял да гледа Лондон през крив макарон. Бил страхотен щастливец, че от турнира се оттеглил и Рафаел Надал, пък и без друго бил в по-слабата група. Само може да се гадае какво щеше да се изсипе върху му, ако случайно си бе позволил да загуби финала в присъствието на цяла сюрия от най-недодяланите тенис фенове, загърнати с български знамена в "О2 Арина", и пред очите на милиони зрители, тръпнещи пред тв екраните у дома. При това срещу Давид Гофен!

Нищо, че същият този белгиец стана едва шестият тенисист в историята, победил в рамките на една седмица Надал и Федерер. Е, благодарение на Димитров той стана и първият, закичил двата най-ценни скалпа на колана си, който не печели титлата във въпросния турнир. Просто защото българинът го победи два пъти, единия от които с унизителен резултат.

Ето как след почти десетилетие ходене по мъките Григор Димитров увенча безусловно най-успешната година в своята кариера с една от най-значимите титли в тениса. Той е първият тенисист, който печели финалите на АТР още при първото си участие, след испанеца Алекс Кореча през 1998 г. В историята с шампионски дебют в заключителния "Мастърс" може да се похвалят още само четирима: Стан Смит (1970), Илие Нъстасе (1971), Гийермо Вилас (1974) и Джон Макенроу (1978). Трима от тях са били №1 в света на върха на славата си, а двама са стигали до №2 - Кореча и Вилас.

Докъде ще стигне Димитров зависи само от него. Треньорският екип начело с Даниел Валверду вече постигна чудеса в психиката на 26-годишния хасковлия. Комбинирано с безграничния му талант, това дава повод за прогнозата, че през 2018 г. Григор ще има шанс да атакува абсолютния връх. На първо място в турнирите от Големия шлем, а по естествен път и този в ранглистата.

Разбира се, най-трудното ще започне още в началото на следващия сезон, когато първата ракета на България ще трябва да защитава реномето си на шампион в Бризбейн и София и на полуфиналист на Australian Open. Тенисът е неблагодарен спорт и никога не позволява да лежиш на стари лаври. Но точно сега за Григор Димитров те са чисто нови и той има пълното право да се наслади на своя изстрадан триумф. Просто защото в момента той е най-добрият от най-добрите.