:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 362
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
КОШМАР

Призракът на ислямската революция броди из Ирак

С появата си аятолах Мохамад ал Хаким свали на земята американците, които решиха, че ще могат да помпат спокойно петрол
Снимка: Ройтерс
Всеки път когато американците решат, че са свършили добра работа тук и там по света, излиза нещо, което обърква плановете им. Особено когато "добрите им намерения" са проявени по отношение на един свят, който е различен от техния. Така като че ли се получава и сега с Ирак.

Победата срещу режима на Саддам Хюсеин бе извоювана така светкавично и толкова лесно, че чак не беше за вярване. Многото добро обаче май не винаги е на добро. В събота, след дълги години в изгнание, се завърна лидерът на Върховното събрание на ислямската революция в Ирак аятолах Мохамад ал Хаким и развали настроението на новите господари в Багдад.

Сцените на посрещането на Ал Хаким по свещените за шиитите места в Ирак съвсем не бяха същите, които се наблюдаваха при приветстването на американските танкове в Багдад. Те поразително напомнят за завръщането на аятолах Хомейни в Иран през 1979 година. А



за САЩ Ислямската революция в Иран е най-черният им кошмар



За ЦРУ пък - най-големият провал.

До миналата седмица притесненията на Вашингтон бяха свързани с кюрдския въпрос. Вътрешнополитическата стабилност през всичките 80 години от държавността на Ирак са били недостижими без намиране на решение. Сега като че ли този проблем може да мине на по-заден план. Защото онова, което носи със себе си Ал Хаким, е далеч по-опасно.

Дори визуалната му прилика с аятолах Хомейни има защо да тревожи онези, които смятаха, че Ирак вече е техен. Едва ли само заради тази прилика той е известен като "иракския Хомейни". И макар самият той да гледа с ирония на това си прозвище, онези, които може би си въобразиха, че Ирак вече е техен, съвсем не гледат по такъв начин на появата му. Някои наблюдатели са склонни да виждат в него човекът, който може да внесе ислямска революция.

Мохамад ал Хаким, известен още като Бакир, обяви, че е против изграждането на ислямска държава по ирански образец. Това обаче не прави притесненията на Вашингтон по-малко сериозни. По време на отсъствието си от Ирак, шиитският водач намери подслон не къде да е, а в Техеран (Върховното събрание на ислямската революция в Ирак - основната групировка на иракската шиитска опозиция на предишния режим - бе базирана в съседен Иран).

Като се има предвид, че шиитското население е повече от половината в Ирак (над 60 %), Щатите би трябвало да бъдат още по-бдителни. По време на режима на Саддам то бе потискано от сунитското малцинство, към което принадлежеше самият диктатор. Нормално е сега да се очаква, че



шиитите ще искат по-сериозна "квота"



в управлението на страната, макар че Ал Хаким подчертава, че не се стреми към формиране на шиитско ръководство. Може би това е знак, че той ще разчита не само на "своите". На митинг в южния град Насирия Мохамад ал Хаким обеща да защитава правата на всички иракчани и се обявява за толерантност към религиозните малцинства.

Ал Хаким няма да присъства лично на съвещанията за формиране на преходно правителство в Ирак. Това обаче едва ли трябва да звучи успокоително. Той няма да се принизи до дребни пазарлъци, защото може би се цели много по-високо - да поведе след себе си всички иракчани.

Ал Хаким вече пусна пробният балон - още с появата си той настоя



войските на западната коалиция да се изтеглят от Ирак



С което подсказа, че е против американците, които иначе охраняват неговите митинги. С тези свои призиви може би иска да събуди чувствата не само на шиитите.

Дори американците да имат някакъв план за противодействие на влиянието на религиозните водачи в Ирак, той би бил много трудно осъществим. Защото много пъти са показвали, че не могат да се справят с ислямските настроения.

Така беше в Афганистан, където първоначално Щатите направиха муджахидините свои приятели и им дадоха оръжие, за да изгонят руснаците. Когато обаче танковете на Москва се изтеглиха, вместо в Афганистан да грейне свободата и демокрацията, се възцари диктатурата на талибаните. В крайна сметка сегашният смъртен враг на американците - Бен Ладен бе отгледан от ЦРУ.

Подобно беше положението в Иран - докато шахиншахът Мохамед Реза Пахлави играеше по свирката на Вашингтон, нещата вървяха добре. До Ислямската революция от 11 февруари 1979 г. Иран бе един от най-верните съюзници на САЩ в региона. Но шахът другаруваше и със съветския блок. От него ни е шатрата край Правец. Затова американците не реагираха, когато аятолах Хомейни мъдро напътстваше от изгнание иранците и създаваше проблеми на властта в Техеран. След триумфалното му завръщане от Париж обаче нещата станаха неудържими. Поемането на властта от аятоласите в крайна сметка бе съкрушителен удар върху ЦРУ, което



пропусна да съзре силата на паралелната духовна власт





С голямо закъснение Вашингтон взе да крои шапка и на Иран. В последната си реч за състоянието на съюза от 28 януари Буш увери, че САЩ ще подкрепят стремежа на иранците да живеят свободно. Отправени бяха обвинения, че режимът на аятоласите потиска иранците, стреми се към оръжия за масово поразяване и подкрепя тероризма. Същите приказки бяха чути и по отношение на режима в Багдад...

Американците показват учудваща способност да създават проблеми "с добри намерения" и след това да се борят с двойна енергия за преодоляването им. Може би причината е, че дългосрочните цели, които си поставят, се простират от един президентски мандат до друг. Те сякаш не са способни да предвиждат последици с по-голяма продължителност.

От своя страна, фанатизирани мюсюлмани сочат всяка американска "освободителна мисия" като



агресия срещу исляма



и като истинска причина за нещастията на мюсюлманските народи. Тази теза е твърде удобна за диктаторите. Дори Саддам Хюсеин се възползваше от нея, независимо че тъкмо неговата агресивност, предизвикала санкциите, съсипа иракчаните. В този смисъл може да се говори не за "конфликт на цивилизации", колкото за конфликт на исляма със самия ислям. Враждебността на ислямските режими към Запада като цяло може би е прикритие на техния провал. Но с войнишката си праволинейност американците правят всичко, за да поддържат вярата на мюсюлманите, че бедите им идват отвън.

Така или иначе религията в мюсюлманския свят играе ключова роля и това едва ли може да се промени с шок и ужас. Защото в този свят религията не е отделена от държавата - тя винаги е част от нея, властта е едва ли не продължение на религията. А при отсъствието на светска власт, религията става нейно продължение. Точно това се наблюдава в момента в Ирак.

Вашингтон вече има програма за следвоенното устройство на Ирак - новото иракско правителство трябва да е лоялно към САЩ и в перспектива трябва да се превърне в един от главните стратегически съюзници на Вашингтон в Близкия изток. Религията не фигурира в петилетния план на Буш до края на евентуалния му втори мандат. Затова тя сама си пробива път, без да чака директиви от Белия дом.
581
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД