Чу просякът Петров, че тайните ни служби си запълват работното време с фотолюбителство, претегли наум всички позитиви, негативи и диапозитиви и си даде тържествено обещание той пък да го даде професионално. Прибра си своя дял от иракския дълг, който министър Паси току-що бе върнал в България, и си купи нужната фотоапаратура.
Като начало реши да завърти бизнес с държавните ни тайни. Направи една прекрасна серия цветни снимки на паяжините в трезора на БНБ, но се оказа, че те не били държавна, а публична тайна. Ето защо веднага нащрака цяла дузина истински държавни тайни и ги запредлага на чуждите шпиони. Сега пък излезе, че шпионите отдавна се били абонирали за тях направо в Министерския съвет. И то съвсем безплатно, по линия на европейската ни интеграция.
Накрая Петров все пак успя да пробута снимките на един много общонационален вестник - по две държавни тайни за лев. Ала планираният фурор пак не се състоя. Още на другия ден Едвин Сугарев го изобличи, че е комунистически агент - с необоримото доказателство, че е проявявал снимките си на червена светлина.
Така Петров разбра, че държавните тайни са безперспективна инвестиция и се прехвърли на папарашкия фронт. Изкара на бял свят мръсното бельо на половината депутати и депутатки и в парламента се разрази такава буря в чаша вода, че в нея едва не се удави някаква муха.
При следващия си удар просякът използва имиджа си на комунистически агент от публикацията на Сугарев и се промъкна като подводничар на някаква капиталистическа яхта. Но като се видя изтипосан редом с царските министри Василев и Велчев, родният полумилиардер Крадлеков се почувства така дискредитиран, че се закани и по националната и по интернационалната си телевизия: "Ако тоя просяк още веднъж се опита да се прави на папарак, ще го смачкам като папатак!" И така се израдва на случайната рима, че тутакси я издаде в полумилиарден тираж на американски, австралийски, канадски и други полумилиардерски езици.
Ала Петров пак не си направи нужния извод. И взе, че кадроса топсъдията Николай Мераклийски по прякор Чудотвореца на голо хоро с ято знойни хайлайфни девици. Заради което г-н Мераклийски го даде под съд за нахлуване с взлом в частния му живот. Като начало искаше от Петров като компенсация 10 милиона лева, но като го видя какъв е голтак, махна с ръка и изпрати една рота мутри да му изпотрошат фотоапаратурата. А те, като разбраха, че царят не е приел оставката на Бойко Борисов, така се стреснаха, че вместо апаратурата изпотрошиха кокалите на Петров. При това със собствената му просяшка тояга.
И като научиха за страданията на просяка, владиците и от двата Синода веднага го канонизираха за първи фотомъченик на родното православие. Ала и иконите на Свети Петров се харчат не повече от държавните му тайни - по две за лев и нито стотинка повече. Ама то и какво друго може да се очаква от един безбожен народ като нашия!
Хубаво и завършено, нищо не мога да кажа.
Само дето моето мнение обикновено не е общоприетото мнение и в този смисъл няма голямо значение.