"Изводите на вещите лица са, че нивото на технологично осигуряване е било занаятчийско, а не професионално и при подобно отношение към техниката на безопасност при работа с боеприпаси инцидентът от 01. 10. 2014 г. в завод "Миджур" е бил напълно закономерен, като случайни фактори са били времето и мащабът на материалните щети и броят на човешките жертви".

Това е констатация от експертиза, назначена по разследването за взрива в Горни Лом преди три години, при който загинаха 15 души. За смъртта им в момента на съд са четирима души - собственикът на завода Валери Митков, чийто син Емил също умря при експлозията, бившият шеф на служба "Контрол на общоопасните средства" (КОС) в МВР Божидар Василев, бившият секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към икономическото министерство Ивелина Бахчеванова и служителката по безопасност на труда в завода Палма Иванова. Делото се гледа в окръжния съд във Видин.

Откъде идва убеждението на експертите за неизбежността на взрива? Нали уж работата с боеприпаси и взривни вещества е



много опасна, поради което е строго регулирана?



Така е, но не точно. Контролът е бил само формален, а реалността е далеч от това, което изисква законът. Ето какво се установява в експертизата, цитирана в обвинителния акт, с който "Сега" разполага:

- извършвано е разглобяване на противопехотни мини М2, М14, М16 и ДМ31, които съгласно конструктивните им описания са неразглобяем вид

- допуснато е рязане на метални части от мините на универсални машини, а машините, на които е следвало да се извършват подобни операции, е трябвало да са блиндирани, така че да се осигури фактическа защита за оператора от случаен взрив

- нормата от 1200 мини е била доста завишена, поради което е била неизпълнима

- цехът не е бил оборудван със специализирани машини, при които операторът да е защитен

- не е имало контрол за влизане и излизане във и от цеха в неговите два участъка.

Т. нар. контрол обаче не е липсвал само в завода, става ясно от документа. За да стигнат мините до него, преди това трябва да бъдат издадени разрешителни за внос. Затова е важен въпросът какво се случва на този етап. Договорът между дружеството "Видекс", собственик на завода, и гръцката фирма "Акмон" за утилизация за мините е сключен на 10 юли 2008 г. В него е указано, че трябва да се унищожат над 1.5 млн. мини от четири различни вида - М2 (противопехотна, скачаща), М16 (противопехотна, скачаща), М14 (противопехотна, фугасна) и ДМ31 (осколочна, противопехотна с кръгово поражение). В договора е посочено, че унищожаването на мините ще се извърши в съответствие с разпоредбите на споразумението на НАТО STANAG 4518 от 2001 г. То не е ратифицирано от България, но по-големият проблем е, че разпоредбите му не засягат такъв тип боеприпаси, установява прокуратурата. Документът установява стандарти за работа с боеприпаси, задължителни за ратифициралите го страни, но само за нови разработки, за такива, подлежащи на модификация, или на покупки за попълване на запаси. Гръцките мини не са нито едното.

След подписването на договора Митков иска от икономическото министерство разрешение за трансфер на мините. Документите минават през дирекцията с началник Бахчеванова, а оттам отиват в междуведомствената комисия, в която влизат и представители на МВР, външното министерство, отбраната и ДАНС. Секретар на същата, както и представител на икономическото министерство е Бахчеванова. "Дневният ред се докладва на самото заседание, а не предварително и след обсъждане... Постъпилите заявления са обсъждани като отделни точки... Стенограми от заседанията на комисията не са се водили. Установено е по безспорен начин от показанията на свидетелите по делото, че на практика всяка една сделка се докладва устно от Бахчеванова, която е предлагала какво решение да се вземе по нея", пише в обвинителния акт.

Комисията дава разрешение за внос на мините, но под условие - ако служба КОС даде положително становище, че "Видекс" има условия за съхранение и унищожаване. В МВР обаче възприемат искането за становище по-различен начин - там разбират, че разрешение вече е дадено, от тях се иска само принципно мнение. И отговарят в този дух, че утилизацията е рисков процес, тъй като има вероятност "с течение на времето и под влияние на различни фактори взривните вещества в изделията да са станали силно чувствителни на външно въздействие". Въпреки че специално за "Видекс" не е дадено становище, разрешително за внос е гласувано, като доставките на мини трябва да се съгласуват със служба КОС. Това се случва през 2008 г. Две години по-късно "Видекс" искат разрешение за внос на още мини. Дни преди това обаче в предприятието



е избухнал взрив, който се разминава без жертви,



но са нанесени сериозни щети по цеха. Двама експерти от икономическото министерство пишат становище, че ако фирмата няма капацитет вследствие на взрива, е добре да се обърне към други предприятия, които биха могли да унищожат мините. Въпреки това обаче отново е дадено разрешение под условие всичко да се съгласува с МВР. Но оттам идва писмо, че след аварията се използва старо и запустяло помещение, чийто ремонт предстои. Има и два склада, но там могат да се съхраняват ограничен брой мини. Възможност за утилизация категорично няма, смятат от МВР. Никой от комисията обаче не е видял това писмо, то само е докладвано от Бахчеванова. "Оценката на поведението на Бахчеванова отново сочи, че същата е представила въпросното писмо като положително становище за възможностите на "Видекс" да утилизира противопехотни мини съобразно договореностите с гръцката страна", твърдят от прокуратурата. След това комисията разрешава вноса.

Да утилизират мини в Горни Лом "Видекс" имат разрешение още от 2009 г. То е издадено от друг обвиняем по делото - бившия шеф на КОС Божидар Василев. В тази процедура от фирмата са представили инструкции за унищожаването на четирите вида мини. Установява се, че четирите документа са с идентично съдържание, различна е само заглавната им страница. Три години по-късно, когато "Видекс" искат ново разрешение, експерт от инспекцията по труда дава становище, че не са приложени инструкции за безопасност. Въпреки че Василев е имал задължение да поиска от фирмата да отстрани нарушенията, не го е направил, твърдят разследващите.

Самият Митков пък е обвинен за фалшифициране на документ. Според разследващите след взрива през 2010 г. той е представил пред икономическото министерство писмо, в което е записал, че дружеството му има капацитет да утилизира по 50 хил. мини месечно до юни, а след това по 100 и 120 хил. до края на годината. В това време обаче цехът бил унищожен. Малко по-късно написал и друго писмо - че има възможност да съхранява гръцките мини. Тъй като е проектант, Митков прави проекта за нов цех. В него обаче липсват данни какви боеприпаси ще се унищожават, не са описани технологичните операции за утилизацията, не са посочени максимално допустимите количества взривни вещества, които могат да се съхраняват в помещенията, и др. Цехът е бил възстановен през ноември 2011 г. Според разследващите така Митков немарливо е изпълнил задълженията си на проектант, заради което е обвинен.

Година по-късно за специалист по безопасни условия на труд във "Видекс" е назначена четвъртият обвиняем - Палма Иванова. Според разследващите на 1 октомври 2014 г. тя е допуснала в цеха да влязат 11 души, които нямали правоспособност. Три дни по-рано в завода пристигнали три тира с мини, които били вкарани в цеха. В деня на взрива там е имало близо 7 хил. мини. Взривът избухва малко преди 17 ч. Експлозията тръгва от помещение 17, където работи I група, прехвърля се при II група по Z-образния тунел между двете помещения, чиято цел е именно да спира взривове. "При експлозията в епицентъра на взрива и на 20 м от него се е развила температура около 2800 градуса", установяват от прокуратурата.