|
| А сега как ще продължим нататък?... |
- Добър ден, госпожа - поздрави той, - къде така с деветдесет в населено място?
Жената се усмихна притеснено.
- Много съжалявам, господин полицай, замислила се бях нещо и с крака на педала, дай, дай...
Катаджията поклати глава, отдавна не му минаваха тия.
- То така с крака на педала и дай, дай... най-много до полицейското управление да стигнете!
- Знам, господин полицай - кимна жената, - аз иначе шофирам много внимателно.
- Не се съмнявам в това - почти се изсмя катаджията, - но за подобно нарушение мога да ви отнема книжката! - после сви устни и зарея катаджийски поглед. - Така че, кажете, какво правим оттук нататък?
- В какъв смисъл? - не разбра веднага дамата.
- В смисъл - натърти полицаят - какво правим оттук нататък, - пишем ли акт, отнемаме ли книжка, или се разбираме по друг начин?
- А-а, схванах... - за малко да се плесне по челото жената. - Ами... да, ясно, една двайсетачка ще оправи ли нещата?
- Може би, може би - многозначително се усмихна катаджията, - в тези несигурни времена на криза кой може да знае. Ето, и Коледа идва сега, празници, едно-друго...
Жената взе чантата си и бръкна в нея.
- Напълно съм съгласна с вас, господин полицай - след което внезапно спря да рови, вторачи се в катаджията и с крайна сериозност отбеляза, - само ще ви помоля да отместите ръката си от бедрото ми.
Катаджията сбръчка вежди:
- Молим?
- Да, да, добре ме чухте - влезе в горния регистър и на форте жената, - отместете ръката си от бедрото ми и ако обичате престанете да ме опипвате!
Инстинктивно катаджията отстъпи крачка назад и вдигна ръце.
- Ама, госпожо, аз съм на метър и половина от вас, за какво говорите?
Жената обаче не спираше:
- Господин полицай, моля ви, престанете да ми мачкате баджака!
- Абе, какъв баджак, бе - стъписан се огледа полицаят, - вие наред ли сте, аз дори не ви докосвам.
- И за нищо на света няма да сваля сутиена си! Как смеете?! - проплака жената.
- Ма, кой ви кара, какви сутиени?
- Вие сте перверзник! - извика дамата. - Вие сте мръсник! Как не ви е срам! Бойко такива като вас направо ги беси!
Внезапно със споменаването на Началника катаджията усети, че нещата загрубяват.
- Чакайте сега, чакайте... - размаха ръце той.
- Да злоупотребявате така грозно със служебното си положение, а аз съм една крехка и ранима жена! - опитваше да се разплаче дамата. - Чакайте само медиите да научат!
За всеки случай полицаят отстъпи още една крачка назад.
- Госпожо, моля ви - заговори й като на малко дете той, - аз съм женен мъж, просто заработвам за семейството - децата искат "Лего", жената палто...
Дамата обаче беше непреклонна.
- Така ли заработвате?! Като ме опипвате и ми дърпате сутиена... Защо ми дърпате сутиена, питам!! Бойко такива като вас направо ги убива с юмруци!
Полицаят се препоти.
- Госпожо... успокойте се, моля ви... Недейте така, нищо не съм направил, моля ви... Няма нужда да се оплаквате, жертва сме на някакво недоразумение, разбирате ли?
Внезапно жената отново придоби съвсем нормален вид.
- Аз разбирам, господин полицай - хладнокръвно каза тя, - много добре разбирам, но в такъв случай, какво правим оттук нататък?
- В смисъл? - не схвана веднага катаджията.
- В смисъл - натърти дамата, - какво правим оттук нататък - оплакваме ли се, пишем ли жалба, или се разбираме по друг начин?
- О-о-о... - осъзна ситуацията полицаят, - ами... една... такова, двайсетачка ще оправи ли нещата?
- Може би, господин полицай, може би, но в тези несигурни времена на криза кой може да знае?
