Двата сектора с отчетливо висока концентрация на най-нископлатените работници са хотелиерството и ресторантьорството и строителството. 38 на сто от заетите сервитьори, бармани готвачи и т.н. се трудят срещу минимална заплата. Всеки четвърти в строителството също получава минимална заплата. Увеличението на наетите на минимална заплата в хотелиерството и ресторантьорството е с два пъти повече през тази година спрямо миналата, когато делът на нископлатените е бил 17%.

Всичко това означава, че секторът "посивява", коментира президентът на КСНБ Пламен Димитров. У нас продължава силното подоходно разпределение на работещите - около 600 хил. българи, или близо 1/4 от наемните работници, получават под средната заплата за страната. От тях пък над 400 хил. са тези, които получават минималната заплата, обясни още Димитров. Догодина кабинетът ще увеличи минималната заплата на 510 лв. От КНСБ искат обаче минималната заплата да е поне 50% от средната за страната. Синдикатът отново заяви искането си за стартова заплата за висшист от 700 лв. И срещу двете искания бизнесът е против.

През третото тримесечие на 2017 г. средната заплата в частния сектор расте с 11 на сто, а в обществения - със 7.9 на сто. Средното възнаграждение в обществения сектор обаче е 1050 лв. и продължава да е по-високо от това в частния - 1033 лв., "което показва потенциал за още изсветляване в бизнеса", посочват от синдиката. Според Димитров ускорението в ръста на заплатите се дължи най-вече на липсата на кадри. Според оценките в някои сектори този недостиг може да се оцени процентно в двуцифрени числа.