Започват проверки в аптеки, които са наблюдавани дълго време, както и в определен тип лечебни заведения в цялата страна, в които е забелязан свръхоборот от повишаване на разходите за онкологични лекарства, обяви вчера зам. здравният министър Бойко Пенков пред "България он ер".

В края на миналата седмица от ГДБОП и спецпрокуратурата обявиха, че е разкрита престъпна група за незаконен износ на скъпи лекарства, платени от здравната каса. В износа са замесени лекари, директор на болница, аптеки, а за основен организатор е сочен сириец. Износът е ставал по различни схеми - отпуснати на пациенти лекарства се изнасят от болниците, преопаковат се и се продават в чужбина или пък се водят изписани в аптека на конкретни хора, но никога не стигат до тях, а се изнасят. Имало даже случаи да се завишава теглото на пациенти, за да се оправдае по-голямо количество лекарства.

От прокуратурата и МВР засега отказват да дадат повече информация за разследването си. То е срещу организирана престъпна група и се ръководи от спецпрокуратурата. През уикенда шефът й Иван Гешев заяви, че такъв тип разследване няма как да започне директно с повдигане на обвинения и че подробности ще се дадат през тази седмица. При операцията бяха арестувани 7 души за по 24 часа. Те вероятно са освободени, тъй като няма информация да са им повдигнати обвинения.

"В последните три години НЗОК има твърде голям разход на лекарства, неимоверно висок на фона на намаляване на населението. Няма причини за 150 млн. лв. преразход", коментира вчера пред БНР председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов. Смята се, че паралелният износ у нас е за около 400 млн. лв. годишно, като две трети от него е легален, а една трета - нелегален.

"Вносът и износът на лекарства, манипулацията с опаковки, както и случаите на изнасяне на лекарства от болниците, преди да стигнат до пациентите, е в правомощията на контролните органи в лицето на ИАЛ. Тази дейност, от която очевидно се извличат изключителни печалби, сама по себе си не е престъпление по наказателния кодекс", припомни наскоро главният прокурор Сотир Цацаров. Прокуратурата може да се намеси само когато става въпрос за данъчни престъпления, пране на пари или митническа контрабанда. "Ако ИАЛ има действителни правомощия, а не беше само един квазирегулаторен орган, нещата можеха да стоят по друг начин", заяви той.

Проблемът с паралелния износ на лекарства, който води до дефицит на животоподдържащи терапии у нас, е от години и се дължи на по-ниските цени у нас в сравнение с тези в Западна Европа. Част от реекспорта е легален, тъй като е част от директивата на ЕС за свободно движение на стоки и при него количества, внесени у нас, могат да бъдат изнасяни за ЕС. В някои страни има законови пречки - например износът е разрешен само ако са задоволени нуждите на страната. У нас също действаше подобен законов текст, но той беше отменен от Конституционния съд през 2014 г. Оттогава управляващите не успяват да приемат нов текст, а последният опит се очаква в скоро време - в здравното министерство са подготвени поредните поправки в тази насока. В момента обаче всеки търговец може да изнесе каквото иска и изпълнителната агенция по лекарствата не може да му забрани.

За нелегален се смята износът, когато например се препродават навън медикаменти, изписани на пациенти у нас и дори платени от здравната каса. Преди години имаше засечен подобен случай във Варна - от онкоболница там се изнасяха медикаменти, предназначени за пациентите. Не е ясно дали болни са били реално ощетени, или медикаменти са изписвани на фантоми, или са изнасяни излишъци - например на реални пациенти са изписвани по-високи от необходимите дози, а разликата се продава.



МОРАТОРИУМ

От новокандидатстващите молекули, върху които има ограничение за следващата година, тези, които нямат алтернатива, са три, съобщи още зам. здравният министър Бойко Пенков във връзка с мораториума за плащане на нови медикаменти догодина и организирания за събота протест на пациенти. "Това са лекарства за изключително редки заболявания, които все още Комисията по редки болести не е обсъдила дали да ги предложи на касата да ги включи в своята листа за лечение", обясни зам.-министърът. Според нето всички останали медикаменти, попадащи под забрана, имат редица алтернативи за лечение. Подобни ограничения в различна степен и по различен начин са били налагани в "поне половината европейски държави", припомни Пенков. Например в Румъния подобна забрана е имало за период от две години, а в Полша - за три години.

Във връзка със случай на пациентка, която купува лекарството си от Гърция, тъй като у нас то не се предлага, зам.-министърът обясни, че страната ни не може да накара производител да регистрира медикамент у нас. "Но в момента има проект на текстове, които съвсем скоро ще бъдат пуснати за обществено обсъждане за промени в Закона за лекарствата, където държавата поема грижи и в такива случаи да осигури нещо, което не е регистрирано в България", уточни той.