:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
Преводач
iTranslate4.eu
СТАТИСТИКИ
Общо 439,614,483
Активни 437
Страници 26,989
За един ден 1,302,066
НАБЛЮДАТЕЛ
Писмо от “България” 1

За пуйките и преводите

"Ню Йорк хералд трибюн" беше от най-четените вестници в света. Понеже в него имаше комикси и в него пишеха най-авторитетният политически коментатор Уолтър Липман....
Арлекино беше дървено човече ....Щастливият принц на Оскар Уайлд.... Храбрият оловен войник на Ханс Кристиян Андерсен.... В приказките за деца играчките оживяваха.... В село Катуница имах и живи играчки. На новоизлюпените пуйчетата им забърквах кашичка от жълтък, ярма и кълцан магданоз, докато почнеха навън да кълват пролетни тревички и бяха много смешни - напъват се да откъснат стръкчето; като успеят, търкулват се, но не го изпускат от човчицата си .

Арт Бъкуалд беше "Един американец в Париж" като по Гершуин. Списваше хумористична колонка във вестник "Ню Йорк Хералд Трибюн". Това беше един от най-четените вестници в света, понеже в него пишеше и най-авторитетният политически коментатор Уолтър Липман. Беше печеливш, защото нямаше толкова лъжи колкото после, когато се появиха разните телевизии, компютри, социални мрежи, etc.

Знаете, в Деня на благодарността, Thanksgiving day в Канада и САЩ, ядат пуйка и тиквеник, "пъмпкин пай", понеже пилигримите, като пристигнали в Новия свят, гладували и благодарили богу, като видели тикви и стадо пуйки. Хубаво е в Новия свят на Thanksgiving day, всеки те кани вкъщи на пуйка на фурна с втъкната в дупето свирка, която започва да свири, когато е опечена. И в България я готвят вкусно с кисело зеле, но за мен върхът беше пуйката на майка ми, която не я печеше, а я задушаваше в голямото гърне да къкри, зацвърчи ли, майка ми отваряше капака, обръщаше пуйката, поливаше я с бял пелин и така много пъти в часовете на краткия зимен следобед, докато кожата на пуйката стане златисточервена.

Великият моралист и дипломат Бенджамин Франклин от 100-доларовата банкнота предложил пуйката да е национална емблема, но предпочели пищящия орел, the screaming eagle, щото е по-респектиращ, а гравьорите на държавния печат предпочели северноамериканския turkey eagle, който няма няма нищо общо с пуйките, но е по-красив. Българите пък пеем "на чела им левски знаци, в очите им плам", макар че нямаме нищо общо с лъвовете. Ако имахме, българските "дупетати" със санитарни маски в парламента щяхме да ги отсвирим със свирки в дупетата.

Предпочитам пуйка пред орел; помня как казвахме "орел с ориз", когато "демократите" внесоха месо, замразено преди 35 години.

Жо Дасен пееше еднакво добре L'Ete indien и The Indian Summer, понеже единият език му беше майчин, другият роден. За разлика от него Арт Бъкуалд не бил двуезичен и обяснявал на французите, че Thanksgiving day в САЩ е "Льо Жур дю Мерсидонан", sic Le Jour du Mercidonant.

Неотдавна някакви "учени" казаха, че българчетата не умеели да работят в екип и момичетата били по-умни от момчетата. Глупости. Още деца си работехме екипно. Момичетата ни подсказваха, което е "пар екселанс" работа в екип. Момичетата си бяха измислили "патешки език": пред всяка сричка казваха "па". Трябва да напиша в тетрадката колко е единайсет минус четири и хубавата Мая, с която седяхме на един чин, ми подсказа "па-се па-дем", което значеше седем. Намирахме за естествено момичетата да знаят повече от нас. В голямото междучасие момичетата скачаха на въже или играеха на дама, а момчетата се биехме и ритахме. Разграничение на ролите. И когато хубавата Мая ми дърпаше ухото, понеже не искам на 24 май да нося знамето, аз не ритнах нея, а ученическата й раница, защото преди да науча простото тройно правило по смятане, знаех житейското правило: момиче не се рита.

В "Риголето" на Верди Лучано Павароти пееше "Ла дона е мобиле". Пловдивските майни като Le Jour du Mercidonant го преведоха "Мебелите са на жената", което се оказа далновидно, защото пловдивският бракоразводен адвокат Петър Стоянов стана български президент, а брат му Емил направи телевизия "Европа". Ние, софийските копелета , да не паднем по-долу от майните: аз предложих Fiat lux (да бъде светлина на латински), което телевизия "Европа" превеждаше като "луксозен фиат". Имах успех, но мимолетен, майните пак ни захлупиха; те запяха арията на Риголето с думите "Сиктир бе копеле, еби си майката." Казвам го дословно и моля коректорките да не ми поправят това, защото така разговаряхме в софийските кръчми и в пловдивските, които по времето на "Начо Културата" (Атанас Кръстев) бяха по-хубави от софийските.

А животът си тече, младите надминаха и копелетата, и майните в тъпеенето и куфеенето. Разбрах го, когато чух, че наричат футболния тим "Лудогорец" Крейзи Форест ман, sic: Crazy Forest-man. Преводаческа находка, хвала томува комуто е хрумнала. Казвам го с архаични думи, за да не го кажа като вашия премиер, научил думата "Конграчулейшънс".





DI Copyright



 ....и най-смешният хуморист Арт Бъкуалд
 Жо Дасен пееше еднакво добре L’Ete indien и The Indian Summer.
 Пилигримите се спасили от глад, когато зърнали стадо пуйки.
 Бенджамин Франклин, моралист, държавник и дипломат, който е на 100-доларовата банкнота предложил пуйката да стане национална емблема....
 ....но предпочели по-респектиращия пищящ орел, the screaming eagle, и по-красивия turkey eagle
81
17335
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
81
 Видими 
05 Декември 2017 19:41
Просто Крейзи Форест, по подобие на Нотингам Форест, не знам тоя ман кой е.
05 Декември 2017 19:42
Между другото, някой има ли идея, откъде верно са пъкнали тия лъвове по нашия край?
05 Декември 2017 19:56
05 Декември 2017 19:57
понеже пилигримите, като пристигнали в Новия свят, гладували и благодарили богу, като видели тикви и стадо пуйки.

Виделе са тикви у Северна Америка, колкото дружините на Аспарух са виделе кукуруз...
05 Декември 2017 20:01
хиксе,
сети се за Херакъл и немейския лъв...
05 Декември 2017 20:05
И Лъвската порта у Микена.
Дето според дошлите от Африка данайците е правена от циклопи...
05 Декември 2017 20:28
Единствената статуя останала до днес във Вавилон (90 км югоизточно от Багдад) е на лъв, обладаващ Царица.
Имайки предвид античното тракийско присъствие в Близкия изток (напр, Троя), лъвският култ ни е наследствен.
ПП: Б. Франклин е бил виден робовладелец, лоето не му е попречило да напише най-демократичната Конституция.
05 Декември 2017 20:36
Известните пет средновековни каменни плочи от град Стара Загора се считат от специалистите за едни от най-интересните и ценни археологически находки в България и Европа (Обретенов, 1976: 88-90). Първите четири плочи са открити през 1907 г. на 1.5 км северно от един връх до Стара Загора (Filov; Филов, 1924:11-12). Върхът е известен като Аязмото на св. Теодор Тирон (Тангъров 2001: 223-230; Илков 2004:3; Стоянова 2001: 210 – 216; Александров 1992: 10; ЦДИА фонд 420, к. оп. 2, оп. 3; Тошев 1935: 43). Една от плочите изобразява животно, безкритично прието за лъв (фиг. 1). Другите три изобразяват грифон, двуглав орел и два пауна. Петата плоча с изображение, приемано за лъвица с малко лъвче (фиг. 2), е открита през 1957 г. на около 300 м западно от същия връх (Николов: 575-576). Не случайно това изображение се приема като основен елемент в герба на Стара Загора. Сред специалистите преобладава мнениeто, че пластиките са изработени през малък отрязък от време в местно ателие върху червеникав плочест шист, срещащ се само в ограничен район северно от Стара Загора.
05 Декември 2017 20:37
Момичетата си бяха измислили "патешки език": пред всяка сричка казваха "па".

Софийските момичета бяха измислили на "пе". Песепедем
Ама него говореха само в по-загубеничките махали.
В тарикатските имахме далеч по-интелигентен: съгласна - "У" - повтаряне на съгласната; гласна - "В" - повтаряне на гласната.
Сусеведудевемум.
05 Декември 2017 20:46
Да ме прощават пловдивските майни, но не баритонът Риголето пее ла дона е мобиле, а развратният херцог, тенор.
05 Декември 2017 20:55
Лъв напада елен.
Култова апликация от Луковит.
Един от хилядите шедьоври на наште деди траките. Мдаа...
05 Декември 2017 20:59
В софийските будки се продаваше "Интернешенъл Хералд Трибюн",
газетата на "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Поуст".
Струваше кинта в делник, кинта и двайсе неделният.
Арт Бъкуалд четяхме в "За рубежом".
05 Декември 2017 21:04
Тъй де...А под опашката на коня, момчета от американската легация Върляха една топка и я ловяха с едни големи ръкавици. А няколко премръзнали столичани верблюдеха. Ех, спомени...И нямаше хляб - пердашехме козунаци
05 Декември 2017 21:11
Писа рука моя таз писаница под светлик от вощеница. Подир туй очите ми я прочетоха, а умът ми нищо не проумя. О, велико блаженство!
колобър Гостун, 10 век

Да внимаваме!

Не внимавах, разсеян бях. И вместо шептящият глас на Пеги Ли зазвуча сопраното на Мария Калас:

Casta Diva, che inargenti
queste sacre antiche piante,
a noi volgi il bel sembiante
senza nube e senza vel…

Спомените ми заподскачаха като козички, калейдоскопично се подредиха и ми припомниха далечни благи времена. Когато за първи чух Калас да пее каватината Casta Diva на Норма, старателно бръснех лявата си буза. Четината ми пращеше под острието на бръснача, старият лампов Телефункен припукваше от атмосферни смущения, а ушите ми ненаситно пиеха еликсира от звуци донесени чак от Метрополитен опера. Свършихме заедно - аз бръсненето, Калас арията. Мигом осъзнах, че съм обречен да я чуя на живо. Бе 28 октомври 1956 г.

През есента на 1961 г. гроздовата реколта бе знаменита, а на световните борси акциите на вторниците, макар и за кратко, рязко поскъпнаха - имах цял пакет от тях. Няколко часа преди това събитие, в една късна октомврийска нощ телефонът ми зазвъня - тогава още не бях изхвърлил телевизора си, тъй като все още не бях го купил. Толкова късно и настойчиво звънеше единствено Барух Шамлиев (Шами) - съратник, енергичен радиоикономист и борсов конспиратор. Наистина бе той.

- Продай си вторниците! - изкомандва ми и затвори телефона.

По онова време Барух бе опасал земното кълбо с морзова мрежа от борсови агенти. Най-способен сред тях бе Гуга Гуилермо - трънчанин от аржентинския град Тукуман. Официално работеше като Ziegenficker (1*) на свободна практика. Притежаваше необяснима дарба за мимикрия, при това със смайваща фотографска точност. Можеше да наподобява всеки обект до който застане – от Папа Римски до 21-а стр. на Пинокио. Шами ми е показвал снимка от прием в посолство ни в Буенос Айрес. На нея един до друг стояха двама дипломати, двама Никола Инджовци - неотличими като две капки Белуга. Който видеше тази фотография си мислеше, че е плод на фотографски трик. Малцина знаеха, че единият от Инджовците е Гуга, проводен със специална мисия в посолството. Седмица преди Шами да ми позвъни, Гуга по негово нареждане посетил фондовата борса в Буенос Айрес. Според Баруховите инструкции, постоял петнадесетина минути пред таблото с борсови индекси. През това време видимо за брокерите останало само хамелеонското копие пресъздавано от Гуилермо, което както се досещате е било ловко подправено - където и колкото трябва. По-късно дойде и среднощното позвъняване на Барух. Послушах го, продадох, понадух портфейла си, а в началото на декември вече бях в Милано. Дошъл бе жадуваният миг да видя Калас. Мястото на срещата бе в Ла Скала. Пътуването си до там маскирах като командировка. Списание "БТА - Светът в снимки и карикатури" отдавна желаеше да получи интервю от Луджи Лонго. По онова време го гласяха за генерален секретар на италианската компартия. Досадните подробности около интервюто вече бяха договорени. За това любезно бе помогнала тъщата на Лонго - партиен секретар на секция "Медни духови" в оркестъра на Ла Скала. С нейна помощ успях да си резервирам жадувания билет за представлението с Мария Калас. Парите от продадените вторници ми осигуриха великолепно място. И до днес пазя билета си - партер, ред В, място 12, Медея от Керубини с Мария Калас, диригент Тулио Серафин, 14 декември 1961 г.


Лъжиците на Луиджи Лонго (2*)

Не помня - дали взех интервю от Луиджи Лонго или пък той самият ми го даде. Знаех неговата слабост да колекционира лъжици, подобно на Мусолини. Бях му приготвил дар - алуминиева войнишка лъжица от годините на Първата световна война, принадлежала на ефрейтор Запрян Вретенаров, канонир от 13-ти скорострелен артилерийски полк. На дръжката й имаше курсивен надпис: "Супа или надежда". Луиджи пък ми подари каталог на колекцията си. Пазя го и до днес. На стр. 11 е златната лъжичка, с която в уста е бил роден Луи XIV. На стр. 91 бе снимана лъжицата, с която Владимир Илич - Ленин дълги години е сърбал горещите боршове на Надежда Крупская. На стр. 103 пък имаше снимка на затворническата лъжица на Георги Димитров от периода на Лайпцигския процес. Луиджи Лонго, освен притежател на лъжица на Димитров, по-късно стана и кавалер на едноименен орден. През 60-те другарят Лонго се бе оплел в коварните идеологически мрежи на Херберт Маркузе.

- Molto onorevole compagno (3*) - каза ми Луиджи - не смятай, че страстта ми към колекционирането на лъжици е дребнобуржоазна приумица. Това е занимание с дълбок идеологически смисъл. Лъжицата, освен прибор за хранене е и двигател на революцията. Един от централните постулати на марксизма е, че на работническата класа е отредено да унищожи капитализма и създаде жадуваното справедливо общество. Това е било правдиво в средата на XIX век, но днес е категорично невярно. Сегашният работник е имуществено обременен и притежава много неща за губене освен оковите си. Работниците отдавна са интегрирани в капиталистическата система, разсъждават почти като работодателите си и се стремят не към разбиване на действащия модел, а единствено към по-пълното си вписване в него. Работниците искат да станат капиталисти, а не да събарят капитализма. Много са институциите впрегнати да им внушават, че те живеят в най-добрия възможен свят и че всякаква съпротива срещу неговите закони е безсмислена. Обществото ни е тотално мобилизирано срещу собствената си свобода. Хората са превърнати в едноизмерни консуматори, които се интересуват единствено от това как по-бързо да си купят нов автомобил, хладилник или телевизор. Критическото мислене е като забравен на гарата багаж, а притежателите му не го дирят, защото са заети да удовлетворяват внушените им лъжливи потребности. Така революционното жило на пролетариата е изтръгнато. Той трябва или отново да се революционизира, или да му се дири заместник, безусловно готов да заеме мястото му на барикадите. Как да събудим заспалите инстинкти на работниците? Най-естествено е да отнемем от ръцете им лъжицата, символ на духовна леност и ояждане. Аз вече се посветих на тази трудна борба. Ако един ден видиш, че работниците масово изхвърлят телевизорите си, знай че или е дошъл Черния петък, или пък улиците вече са обарикадени и обарутени, изпълнени с пролетарий, чиито ръце държат не лъжици, а пушки.

Помня, че подир години, когато изхвърлих своя телевизор бе сряда, а улиците ухаеха на липи.

--- следва
05 Декември 2017 21:20
В "Риголето" на Верди Лучано Павароти пееше "Ла дона е мобиле". Пловдивските майни като Le Jour du Mercidonant го преведоха "Мебелите са на жената"

Абе то скоро в най-интелигентния вестник с най-интелигентния форум операта "Cavalleria rusticana" я изписаха "Селската кавалерия", ние на пловдивските майни маана ще намираме...
За който не може да допусне, че това може да е вярно:
http://www.segabg.com/article.php?id=878353
05 Декември 2017 21:21
Някои люде не се усещат кога им идва време да спрат.
05 Декември 2017 21:47
Брундила Ричи

Пропуснах да отбележа, че очарователната тъща на Луиджи Лонго се именуваше Брундила Ричи. Тя ми препоръча ресторанта DeCanto, в който ежедневно обядвах - изискан и малко странен. Намираше на Piazza della Scala 6. Посетителите до един бяха меломани. Масите се подреждаха в конфигурацията на симфоничен оркестър. Моята бе там гдето застават медните духови. В 13 часа супата вече бе сервирана, благоухаеше, но никой не докосваше лъжиците. В 13.10 влиташе диригентът - маестро Тулио Серафин, енергичен старчок навъртял 80 лазарника. След него вратите на ресторанта безусловно се заключваха. Маестрото делово заставаше на диригентския пулт, потропваше нервно с палката си и даваше знак за готовност на масата с първите цигулки. Оберкелнерът тържествено обявяваше:

- Franz von Suppе, Leichte Kavallerie!

От колоните зазвучаваше позната увертюра към оперетата "Леката кавалерия" и първите лъжици в темпо Maestoso тържествено начеваха да гребат от немската супа Пихелщайнер. Маестро Серефин бе доста сприхав, все намираше кусури, гневеше се, спираше изпълнението, ругаеше, скършваше на две палката си, а след това продължаваше да дирижира чрез веждите и мустаците си.

- В партитурата, уважаеми лъжичари, е написано "соn аmоrе" - гълчеше той. Вие не посръбвате супичката с нежност, а я гребете с лъжиците без капка любов, тъй както женен мъж куса посредствената чорба на благоверната си!

Скоро ритъмът забързваше в Allegretto brillante. Салонът оживяваше, заблестяваше, излизаше и балетът. Келнери с красиви хусарски мундири и кухненски ножове в ръце галопираха между масите, яхнали гривести келнерки.

Когато идеше ред на десерта, Тулио вече псуваше като фелдфебел:

- Масата на контрабасите! Ваш`та мама музикантска, кой ви е учил да ядете сладоледено фламбе с лъжичка за хайвер?


Crudel (4*)

14 декември, 1961, минути преди 19 часа. Площадът Ла Скала ухае на кестени. В гардероба на операта долавям други аромати - нежни, аристократични парфюми. После носът ми се пъха на партера - там поема от любимата ми миризма на декори - маслени и темперни бои този път с подчертано присъствие на поцуоли, сиена печена, умбра и капут-мортум. Не помня на какво ухаеше залата, когато се появи Тя. Това вече не бе "примадоната със слонски крака" от 50-те години. Превърнала се бе във фина дама с изкусителна снага. Уменията, придобити в казармата, ми помогнаха да оценя килограмите й - не повече от 71. Бяха отминали годините, когато в дискретен швейцарски санаториум бе успяла да стопи 40 килограма. Твърди се, че е станало с помощта на работливи глисти. За съжаление, на 14 декември феноменалният глас на Калас не бе в обичайната си форма. А може би бавничко бе тръгнал към томителен заник. Това особено се усети в първо действие при дуета й с Язон. Публиката зашушука. Калас отначало не обръщаше внимание на несподавения шепот и допя до момента, когато според текста на ролята, трябваше да нарече Язон “Crudel!”. След първото “Crudel!” тя замлъкна. После извърна лице към залата и изпя второто “Crudel!”. Направи пауза и продължи с "Ho dato tutto a te” (Отдадох ти всичко), размахвайки юмрук не към Язон, а към залата. Публиката замълча, а после я засипа с овации.

- Ripugnante! (5*)

Не, това не е от либретото на Медея. Така започва един незабравим речитатив на Лозан Стрелков в ролята на главен директор на БТА. Драматизмът на Медея отново извика спомена за него. Бях заспал на работното си място. Тогава се трудех като тръбач. Седях до тръбата, по която радистите от горния етаж пускаха рула с разпечатки на радиоемисиите и на мига ги превеждах. Точно на това място ме бе тръшнал Морфей. Събуди ме изпепеляващият глас на Лозан Стрелков:

- Dormi sul posto di lavoro, interprete compagno! Ripugnante! Questo non ti perdonerà mai! (6*)

Стрелковото слово притежаваше изпепеляваща сила. Знам, че Силистренският театър изгоря след постановка на пиесата му „Разпаления въглен“. Стотици способи съм опитвал за да прогоня страховития спомен от прекъснатия ми сън. Дори когато внезапно станах на осемдесет, се записах на курсове по забрава по системата на Румпелщилцхен – и това не помогна. Единственото облекчение от омрачняването, което той ми причинява е Белугата. И вчера си купих бутилка от нея. На касата симпатично момиче ми намигна и рече:

- Весели момко, купете си и билетче от националната лотария! Помага и за влюбване, и за разлюбване, при това лечението и в двата случая изцяло се поема от здравната каса!

Послушах я. Прибрах се. Изстудих Белугата. Налях. Отпих. С решителни движения затърках билетчето. Горният слой, върху който бяха отпечатани указания, се ронеше и скоро като в палимпсест се откри оригиналния текст:

1. Не си купувай ненужности!
2. Изхвърли си телевизора!
3. Отрежи си ушите!
4. Яж малко, пий повече!
5. Знай, че повечето неприятности идат от туй, че не си стоиш у дома!
6. Не забрявай да погалиш кучето си! Ако нямаш свое, погали чуждо!
7. Не забрявай да погалиш жена си! Нямаш ли своя - чужда погали!

Не приех само правило 3. Мисля, че ушите все още могат да ми послужат за нещо. Например, да чуя с тях Брезнишкото хоро на Гюрга (Гуга) Пенджурова и Рамадан Лолов. Чух го, ето го:

https://www.youtube.com/watch?v=Z1fzh9LMYLc&index=3&list=PLgoYkkK5usQUhnrS_hqYmYlkszrCfEcfN

И да не забравя – не ходете на екскурзия в Mare Serenitatis. Няма какво да се види освен един изоставен луномобил със свалени регистрационни номера и два паспорта на американски астронавти, забравени на задната седалка.

1* Ziegenficker – козоеб
2* Използвана е информация от http://a-specto.bg/filosofat-revoluciata/
3* Molto onorevole compagno - Многоуважаеми другарю
4* Crudel - жесток, безсърдечен
5* Отвратително!
6* Спиш на работното си място, другарю преводач! Отвратително! Това вам нивга не ще простя!

Преводите на италиански са направени чрез Google Translator
05 Декември 2017 22:37
Вече уточних че не сочи към България.. Докато му се възхищават, орел опитва да открадне дете -- https://www.youtube.com/watch?v=CE0Q904gtMI . Което било фейк, представете си. Орелът остава гладен. Когато в английска нива се появи „SUE x“, „БиБиСи“ разреши проблема -- http://www.bbc.com/news/uk-england-oxfordshire-41862525 . Като цяло, момичетата в днешно време не са както вчерашните. Масовото разпространение на контрацептиви, обаче, не пробива във всички общества. Очевидно, не всички птици летят. Да опитам и аз на френски: évidemment, tous les oiseaux ne volent pas
05 Декември 2017 22:42
За разлика от него Арт Бъкуалд не бил двуезичен и обяснявал на французите, че Thanksgiving day в САЩ е "Льо Жур дю Мерсидонан", sic Le Jour du Mercidonant.

Ми аз съм чувал Великден да го превеждат на английски като Great day, a османско владичество като Turkish slavery.
05 Декември 2017 22:44
ядат пуйка и тиквеник, "пъмпкин пай", понеже пилигримите, като пристигнали в Новия свят, гладували и благодарили богу, Да бяха благодарили на индианците които им показали пуйките, научили ги да ловят, дали им царевица и ги спасили от гладна смърт. А дядо Боже си имал друга работа. Те, краварите, и сега благодарят богу и се разсейват относно местните хора.
05 Декември 2017 22:45
Арт Бъкуалд не бил двуезичен и обяснявал на французите, че Thanksgiving day в САЩ е "Льо Жур дю Мерсидонан", sic Le Jour du Mercidonant.
а капитан Miles Standish стана le Capitaine Kilometres Deboutish (кап. Километрий Стойчев)
предпочели северноамериканския turkey eagle, който няма няма нищо общо с пуйките, но е по-красив.
няма птица turkey eagle.  
стадо пуйки
дивите пуйки летят. Впр., казва ли се "стадо" за птици, дори и да не могат да летят? Ято летящи риби...
06 Декември 2017 00:40
Храбрият оловен войник на Ханс Кристиян Андерсен..


Калаен, Джимо, калаен е войникът. Tin.
Обаче Св. Минков, който уж бил знаел датски, всъщност е превеждал от руски, който видиомо също толкоз ще да е владеел, щото превел "оловянный" като "оловен".
Защо лъжиците не се правят от олово, знае всеки що-годе образован човек. И така тая глупост Светослав-Минкова се препечатва ли, препечатва и никой български редактор досега не се е плеснал по челото за тоя гаф. Та така с преводите, с техините преводачи и още пò техните редактори.


Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една
стара оловна лъжица.

Было когда-то на свете двадцать пять оловянных солдатиков. Все сыновья одной матери – старой оловянной ложки

Den standhaftige tinsoldat
Der var engang femogtyve tinsoldat, de var alle brødre, thi de var født af en gammel tinske.
06 Декември 2017 01:04
 
калаен е войникът. Tin.
Обаче Св. Минков, който уж бил знаел датски, всъщност е превеждал от руски, който видиомо също толкоз ще да е владеел, щото превел "оловянный" като "оловен".
Мерси - много интересно. Знаex, че на английски войникът е tin, но изобщо не се бях замислял защо на български е оловен. Простено да му е на Минков - sh*t happens. Tалантлив, оригинален писател; живот - роман.
06 Декември 2017 01:06
P.S. И стъклената пантофка на Пепеляшка не беше ли от нещо друго - но при някакъв подобен преводачески гаф (не в България) станала стъклена?
06 Декември 2017 02:02
Звън!
06 Декември 2017 02:03
ablepsia
06 Дек 2017 00:40

Сполай ти, това не го знаех.
06 Декември 2017 02:06
Знаex, че на английски войникът е tin

Нито английски знам достатъчно, датски пък хич, но tin и на двата ли езика означава едно и също нещо?
06 Декември 2017 02:58
но tin и на двата ли езика означава едно и също нещо?
06 Декември 2017 03:07
https://www.multitran.ru/c/m.exe?a=3&s=tin&sc=139&l1=1&l2=2

http://dictionary.reverso.net/dutch-english/tin
06 Декември 2017 03:23
http://dictionary.reverso.net/dutch-english/tin
06 Декември 2017 03:48
Има търки волчър .
Никой не споменава най-преводач - др.Т.Ж.
Войничетата се правят от олово защото се отливат лесно , както тежестите за риба , който е рибар де , имам предвид риболовец , понеже рибари дал Господ ,риболовците сме малко .
Димитри е като Карл Май , може и да не е бил , ама е бил . Нагласява ги нещата .
Америка и Япония са трудни за разбиране ако не си живял по-дълго и на двете места , не че и другите са лесни , ама .
Боза и мас .Намасте .
06 Декември 2017 04:08
ablepsia
06 Дек 2017 02:58

Ок
06 Декември 2017 07:31
Тва за калаено-оловния войник е най-готиното дето съм го научил напоследък.
Големо благодарско.
Четох за тоя Минков в уикито. Много писали, ама мишка някаква е бил.
Ходи с делегация при Гьобелс преди Девети, подир туй станал член на БКП-то. Пътувал бил много по света баш през сталинските времена.
Един брат загинал на войната, другия подготвял атентата в св. Неделя, бащата подполковник.
Драма за бащата е било.
06 Декември 2017 07:41
ablepsia06 Декември 2017 00:40


И аз знаех за TIN , но не го вързах с ТИНол
06 Декември 2017 08:05
Отвратително силен loser-ски аромат в тая преведената пуйка.
06 Декември 2017 08:36
Пък аз винаги съм се чудил защо Модел Т на Форд е наричан Tin Lizzie (Тенекиената? Лизи), а не калаена??? То и "тенеке" идва от tin ...
A пък Thin Lizzie (Тин Лизи) е "Стройната Лизи...

И щот днес е ден Никулден - за всички Николчовци искрен поздрав Натисни тук
06 Декември 2017 08:44
Manrico 05 Дек 2017 21:20

Traduttore tradittore
Дето и бай ти Ангел Кàндилото отваря дума за ТЖ като преводач...
06 Декември 2017 08:45
Четох за тоя Минков в уикито. Много писали, ама мишка някаква е бил.
Ходи с делегация при Гьобелс преди Девети, подир туй станал член на БКП-то. Пътувал бил много по света баш през сталинските времена.
комунистически деец е още през 20-те години, без да е партиен член - арестуван е покрай атентата в "Св. Неделя". На процеса црещу Вапцаров свидетелствува в полза на Вапцаров. За разлика от други. "При Гьобелс" е ходил с цяла група дейци на културата - "обмяна на опит". Голям писател е. Само "Дамата с рентгеновите очи" да беше написал, пак щеше да е голям.
06 Декември 2017 08:46
Войничетата се правят от олово защото се отливат лесно
Войничетата се правят от калай, защото се отливат лесно , /малко по-трудно отколкото от олово/
А тинолът е "друга бира." Най-простият е калаено-оловен. Двата метала образуват леснотопима евтектика, и сплавта между тях се топи при температура по-ниска от тази на калая и на оловото.
06 Декември 2017 08:49
Tin Lizzie (Тенекиената? Лизи), а не калаена??? То и "тенеке" идва от tin .
И Tin Man от Вълшебникът от Оз на български е Тенекиеният човек
06 Декември 2017 08:53
Защо лъжиците не се правят от олово, знае всеки що-годе образован човек.


А, те навремето не са били толкова образовани и са правели оловни лъжици яко. През 17-18 век са се ползвали масово, да не споменаваме как в Римската империя си е било задължително за всеки истински гъзар, да държи виното в оловна делва и да го сервира в оловна кана, които му придавали изискан вкус, при нас до средата на 20 век грънците са се гледжосвали с оловен глеч. Не че не вярвам за превода. Ама как никой не е забелязал грешката толкова време? Развенча тотално всички митове за интелигентността на преводачите!
06 Декември 2017 08:54
Тенеке или още "бяло тенеке" - това тънка ламарина от нисковъглеродна стомана, едностранно или двустранно покалаена. Използва се преди всичко за производство на съдове за съхранение в хранително вкусовата промишленост - тенекии за сирене, консерви.
06 Декември 2017 08:56
Не че не вярвам за превода. Ама как никой не е забелязал грешката толкова време?
Много отдавна е забелязана. Остава "оловен" поради инерция или традиция , или ...мързел...
06 Декември 2017 08:56
Един от шедьоврите на превода - филмът "Man Friday" (Петкан, робът на Робинзон), беше станал "Човекът Петък".
06 Декември 2017 08:57
И Tin Man от Вълшебникът от Оз на български е Тенекиеният човек
- и в линка на аблепсия го има.
А за стъклената пантофка, която може да е била и от катерича кожа, и от велур - ето линк към много подробно изследване - http://itre.cis.upenn.edu/~myl/languagelog/archives/002886.html Натисни тукказано на чист български - журито е още навън
06 Декември 2017 09:12
Тенекия е Tinplate на английски, известна още като ламарина, бяло тенеке, джам прай, ' глидало прай, калайджиятааа!
Стават наистина комични грешки в превода, но мисля, че е доста късно вече да прекръстим Оловния войник на Калаения войник.
Ботев беше написал "хляб или свинец", според един кандидат-студент, лирическият герой на Ботев е казал това, за да дразни турците, понеже не ядат свинско.
В античността е имало доста лъвове по нашите земи, та затова гербът ни е лъв, даже три.
Говори се, че все още се срещнат отделни екземпляри в Северозапада
06 Декември 2017 09:12
Тенекиената? Лизи)

https://bg.glosbe.com/ru/bg/%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9
06 Декември 2017 09:13
Звън®,

06 Декември 2017 09:15
Между другото, някой има ли идея, откъде верно са пъкнали тия лъвове по нашия край?
Мисля, че някъде съм чел, че в стари времена е имало лъвове и у нас. Пак съм чел някъде, че наа на щита или къде да е на Иван Шишман е имало лъв. Sorry, за неточната информация.
06 Декември 2017 09:24
Casta Diva, che inargenti
queste sacre antiche piante,
a noi volgi il bel sembiante
senza nube e senza vel…
Навремето прожектираха по екраните един чудесен музикален филм за Винченцо Белини и за двубоят му с Доницети. Доницетити трябваше да напише дранматична опера, а Белини комична. Тогава Доницети написва "Лучия де Ламермур" и Белини загуби. И там звучеше "Каста дива". Белини е предшественика на Верди, особено с операта си "Пуритани". Прожектираха и други чудесни филми за музиканти- за Верди, за любовта на Шуман с Клара Вик, за Пучини. Не знам защо сега не ги върнат по телевизиите.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД