Не е необходимо да си оракул или да имаш кристално кълбо, за да отгатнеш кой ще спечели следващите "магистрални" търгове или поредната обществена поръчка на министерство за осигуряване на самолетни билети за командировани чиновници. Като се знае кои са победителите в състезанията в предишните години, с голяма доза вероятност може да се прогнозира кои фирми ще се класират и в бъдеще. Това твърдят анализатори от Института за пазарна икономика. Те са създали "оракул" за обществените поръчки - модел за прогнозиране, който стъпва на наличните данни за проведените процедури от 2007 година насам. ИПИ са направили и портала "Отворени обществени поръчки" - http://www.oop.ime.bg, с търсачка, с чиято помощ всеки може да прави свои "разследвания".

Темата за (не)честните търгове и конкурси е много важна, защото в тях се въртят милиарди. В периода 2007-2015 г. държавните структури са похарчили над 60 млрд. лева в близо 200 хиляди обществени поръчки. Средно на ден се правят по 60 обществени поръчки и се харчат по 20 млн. лв. публичен ресурс. Разходите за обществени поръчки надхвърлят 20% от общите държавни разходи. Вглеждането в данните разкрива, че голяма част от договорите отиват в ръцете на малко на брой фирми - 10% от изпълнителите печелят 71% от поръчките, чиято стойност е 85% от сумата на всички подписани договори за периода. А тази прекалена концентрация в някои случаи е трудно обяснима и навежда на съмнения за корупция и злоупотреба с власт, коментират от ИПИ.



Как работи "кристалната топка"?



Търсачката позволява да се откриват и групират поръчки по разни критерии - ключова дума, възложител, предмет или тип на поръчката - за услуга, доставка или строителство, източник на финансиране, изпълнител. Така лесно може да се види, че в периода 2007-2015 г. държавни структури са купили влакове за столичното метро за над 300 млн. лв., че са подписани договори за доставка на PVC дограма за близо 30 млн. лева, а за доставка и монтаж на автомобилни гуми на служебни автомобили са похарчени над 50 млн. лева.

Интересува ви примерно кой зарежда с гориво министерства, агенции, комисии, държавни предприятия, болници? Избирате вида гориво - да кажем доставка на бензин и дизел за служебни коли. Проверявате кои фирми са печелили най-често такива обществени поръчки през 2007-2015 г. После търсите на http://www.oop.ime.bg подобни поръчки в по-ново време, за да видите наистина ли същите фирми отново са фаворити. И ето какво се получава.

"Оракулът" на ИПИ казва, че в годините до 2015 г. три фирми са взели лъвския пай от всички процедури за доставка на автогорива. И че те най-вероятно продължават да печелят и следващите доставки. Фаворитите са "Петрол"-Ловеч и "ЛУКойл България". Дали има разместване в по-ново време, или побеждават "обичайните заподозрени"?

През 2016 г. Национална компания "Железопътна инфраструктура" си търси доставчик на горива за автомобили и лека механизация за 1.8 млн. лева. И го намира в лицето на "Петрол". НАП също избира ловешката компания, като й поверява снабдяването с бензин и дизел за 3 години, а сумата е 2.5 млн. лева. И Народното събрание възлага на "Петрол" зареждането с автогорива на почивната база във Велинград. През 2017 г. Комисията по досиетата обявява поръчка за "периодични доставки" за служебните коли и за дизел генератор. Печели "ЛУКойл България".

Може ли да се предскаже кои компании имат най-големи шансове да спечелят обществена доставка на пликове за писма? Според математиката на ИПИ и теорията на вероятностите това са "Роел 98", "Ронос" и "Кооперация Панда". През 2017 г. Национална компания "Железопътна инфраструктура" обявява поръчка за "Доставка на канцеларски материали и консумативи по обособени позиции" за 115 000 лв. Кандидатите са четири. И победителят е... "Роел 98".

В годините до 2015 г. трите фирми, които най-често печелят състезания за осигуряване на самолетни билети за служебни пътувания на чиновници, са "Елит Травел Интернешънъл", "Атлас Травелс" ЕООД и "България Ер".



Е, през 2016-2017 г. е същото - трите отново доминират



Миналата годината например агенция "Морска администрация" обявява търг за "Осигуряване на самолетни билети и хотелско настаняване". Подадени са пет оферти. Печели "Елит Травел Интернешънъл". Министерството на икономиката също събира пет оферти за доставка на самолетни билети. И дава поръчката на "България Ер". През 2017 г. ДАНС обявява аналогична поръчка. Кандидат-изпълнителите са четири, договорът е възложен на "Атлас Травелс".

Разбира се, трябва да е ясно, че някои предприятия дежурно се класират просто защото са най-добрите и най-подходящите - имат опит и добри кадри, работят с модерна техника и технологии, разполагат с клонова мрежа, гарантират качество. Накратко, високата честота на определени участници сред спечелилите обществени поръчки невинаги е признак за някакви корупционни практики. В немалко случаи обаче редуването на едни и същи фаворити дава основания да се предполага търговия с икономическо влияние, тенденциозно възлагане и съсредоточаване на изпълнителите в близки до управляващите икономически субекти. Това, разбира се, може да се провери и евентуално докаже само с целенасочени проверки на АДФИ, Сметната палата и съдебната система, подчертават от ИПИ.

"Ролята на прогнозния модел не е да раздава обвинения, а да сигнализира за подозрителна концентрация на доставчици и изпълнители в обществените поръчки. Колкото по-висока е неговата успеваемост в прогнозите (т.е. сбъдването им) при определени стоки и услуги, толкова по-висока е алармата за възможни порочни връзки и практики, която той излъчва, към контролните органи и обществото като цяло", коментират създателите на "кристалната топка".



ЗАСЕЧКИ

Прогнозният модел (заедно с анализите) подсказва, че в практиката съществуват определени зависимости в печеленето и изпълняването на обществените поръчки. Но при четенето на данните трябва да се имат предвид няколко условности - например това, че често администрацията не попълва коректно данните на изпълнителите или на самите поръчки. В масива от данни понякога предметът на поръчките е изписан с правописни грешки, а имената на изпълнителите не са точни (например пропуснати тирета).

Статистическият модел, на база на който се прави прогнозата, се базира на информация за обществените поръчки за периода 2007-2015 г. Така в прогнозата влизат и предприятия, които впоследствие са изчезнали (заради сливане, преобразуване, фалит и т.н.). В същото време не са включени предприятия, които са по-млади, нови, и първите им спечелени търгове датират след 2015 г.