Тъкмо да натисна звънеца, и иззад вратата се дочуха кънтящите звуци от коване на ламарина, най-вероятно леко ръждясала. Наложи се да чукам с буркана туршия. Коването спря, дрънчене и вратата се отвори.

- А, влизай! - подвикна комшията, намествайки кюнците, в които бе напъхал ръцете и краката си.

- Здрасти, комши! - подвикнах, чудейки се дали да не звънна в психиатрията, но ме спря подозрението, че телефонът им вече е импулсен. - Да не си отворил тенекеджийница в апартамента си?

Той махна със съответния кюнец:

- А, не, кроя гащи!

Повдигнах вежда съвсем като доморасъл психиатър:

- Гащи ли?! От тенекия? Какво пък, навремето не ни позволяваха по идеологически причини да сме хипстъри и вегани...

Той се оживи:

- То е друго! Сега ще видиш, само да си смъкна панталона...

И захвана да чопли кюнците, а аз се прикрих с буркана:

- Нека си останем само съседи!

- Трудно си пробива път новото! - заклати глава той като тигърче до задното стъкло на "Москвич 408". После добави тъжно. - И иновативните гащи се свалят трудно! Идвай, да смажем цялата работа!

Шумно се добрахме в кухнята, където аз се разположих удобно край масата, а той по тенекиени причини остана прав, което обаче спомогна за наливането по чашите.

- Кажи сега, комши, защо си се маскирал навсякъде като Желязната маска? - попитах след задължителното замезване, стараейки се да не поглеждам към тенекиените му слабини.

Той охотно обясни:

- Това е пасивна защита от сексуалните маниаци! В тия тенекиени гащета каквото трябва е на сигурно място като в трезора на Народната банка! И да налети някой изверг, ще подрънка, ще подрънка о тенекиите, пък ще си тръгне насинен.

Явно случаят не бе така прост. Попитах колкото благо, толкова и небрежно:

- Добре, но обект на маниашки нападения не са ли представителките на нежния пол?

Той вдигна поучително необкован засега показалец:

- Първо, бихме могли да поспорим кой пол е по-нежен, но предлагам да отложим това за друг път.

- Съгласен - вметнах хетеросексуално.

- И второ - продължи той, - добре е човек да е подготвен, защото всеки момент нерезите могат да подкарат наред. Разбира се, първо нахлузих тенекиени бикини на жена ми.

- Затова ли вчера откъм вас се чуваха такива интересни писъци?

- Да, аз пищях... - смутолеви той. После пак се опери. - Глупава жена, наричаше ме всякакъв! Не й се сърдя - отначало тенекето малко студенее. Но пък проверката с тигана бе много полезна - само на гърба ми ламарината се е повдлъбнала, ама баджанакът е автотенекеджия, ще я оправи!

- Освен това с тия гащи приличаш на кюмбе! Жените са суетни до кръв!

- Ретрото пак е на мода, ама кой да оцени! - Той се огледа във витрината на бюфета. - И са много удобни. Сутрин ги запоявам по шевовете с калай, вечер ги махам с тенекеджийска ножица или с чук и секач.

- Ами ако през деня ти се наложи спешно да смъкнеш тенекиите?

- Използвам отварачка за консерви.

- Ами ацетиленова горелка? Баджанак ти ще ти заеме.

Той потръпна:

- Пробвахме двамата, ама за малко да запечем това-онова.

- Ясно. Сега за кого ковеш гащи?

- За тъщата. "Аз гащи не нося ли?! Ти не ме обичаш!" - моят човек сниши глас. - То човек с физиономия като нейната си има естествен имунитет срещу мераклии, ама нейсе, ще й скроя едни тенекиени кюлоти.

- Аз също нося гащи - подчертах очевидното. - Освен това съм много по-красив от тъща ти.

Склони за тенекиени наполеонки.