Не знам агнетата дали се смълчават*, ако усетят да ги обикаля вълк; вероятно. Може би сработва инстинкт, дал основа на чудната като мъдрост на оцеляването българска пословица: "Умно куче в мъгла не лае".

Знам обаче какво правят пилци и кокошки, когато ги нападне невестулка - гинат безславно и се бутат една в друга, докато кръволокът-лилипут ги хваща една по една и удушава. На такова събитие съм бил почти пряк свидетел в детството си, когато карах летата при баба и дядо на село. Почти пряк, защото и аз, както и старите хора, разбрахме за среднощната касапница едва на заранта. Та невестулката по потайна доба проникнала в курника, там умъртвила десетина кокошки, а пет-шест оцелели. Зверчето откъснало главата на петела и изчезнало с нея.

Това произшествие накара селяните да говорят възбудено и да го обсъждат с дни. Мен също развълнува сериозно и ме подтикна да задавам десетки въпроси,



кой от кой по-фундаментален

Що за такъв страшен звяр е невестулката, защо петелът не я е накълвал?

Че нали напетият куражлия дори мене, малчуган още, но по-тежък от него поне три-четири пъти тогава, беше гонил из двора безстрашно? Пък сега едно такова дребно като катеричка животно да го надвие... Непонятно, невероятно.

А защо кокошките - толкова много, не са се обединили и не са дали отпор на ситното и зло създание? Тогава детските книжки бяха пълни с идеологически приказки от този тип, например как зайци, сърни и глигани се съюзяват, символизирайки онеправдавания пролетариат. И как вкупом надвиват хищника, лошия вълк, символизиращ чорбаджията изедник. Питах ли, питах. Мъчно ми беше, а и неясно.

Нека кажем, за който не знае, че невестулката е хищник дребен, но серт; извънредно чевръст и склонен към масови убийства. Телесно тя наистина изглежда незначителна - дори от лисицата е неколкократно по-малка. Това обаче я улеснява да се промъква в курници през много малки дупки. Нека упоменем и това, че кокошките в тъмното не виждат ("кокоша слепота" е оттам), а малката злобна гад е зорка и безмилостна.

Този текст обаче не е за невестулката, нито за агнетата и пилците. Донякъде можем да кажем, че е за отсъстващото куче. И после веднага да скочим от фермерския бит в политическия бестиарий - има защо.

Европа, разглеждана и като континент, и като ЕС - икономически и политически съюз на база споделени ценности, също е нещо като ферма. Можем с усмивка да я формулираме като курник във фермата на света - относително благополучна и привидно защитена. Идейната й платформа е една - обединение на основата на взаимната толерантност към раси, пол и вероизповедания, хуманизъм, и не на последно място икономически растеж, богатство, мир и здравословна консумация на благата, все повече и все по-разнообразни.

Защо тогава са й несгодите? Защо страна като Великобритания не разбра иска ли, или не иска в курника, и стои разкрачена като обществено мнение подобно селяк-махмурлия на напечена от слънцето нива? Защо се сбира "националистическият интернационал" като онзи преди няколко дни - що за оксиморон е изобщо подобно съчетание в началото на XXI век? Защо дори нашият министър председател заговори така: "Едни водят войните, едни ползват репарациите от петрола, а други (разбирай европейците, бел. на а.) ще се избием колко пари да дадем, кой колко мигранти да поеме..." Защо са призивите за оградена Европа по начина, по който се ограждаха двата основни политически лагера по време на Студената война?

Всъщност много преди ЕС други държавнически образувания и вождове са били



пълни с глобализационни мераци -



Александър Македонски, Рим, Чингис хан и т.н. Рим е особено показателен. В неравномерно развития свят изглежда важи следната закономерност - по-развитият пристига с легиони или галеони при по-неразвития и го прави своя периферия. За тази "привилегия" по-неразвитият плаща с нещо - я суровини, я жива трудова сила, я наемници, я и първото, и второто, и третото. После Развитият се развива дотам, че неща като войни в жежки блата и мразовити степи почват съвсем естествено да му се виждат голяма глупост. Къде по приятно захваща да му е да си боядисва ноктите, да играе театър или да развява туники във всички разцветки на дъгата. Неразвитият пък се развива дотам, че се научава как онзи си стяга легионите и дяла галеоните. И един ден Неразвитият пристига пред портите на Развития като Мехмед II пред Константинопол, за да викне на императора вътре: дойдох да ти взема главата. (Апропо, невестулката просто няма как да измъкне тежка кокошка през малките дупки на курника, затова е отнесла само главата на птицата, научих отпосле.)

Изобщо не твърдя, че ситуацията днес е като през Средновековието. Твърдя само, че курникът е бил пещера на тигри през Средновековието - те не са добри животни, а са кръволоци като невестулката, само че по-големи. Та и чувство на виновност витае из курника.

Но ако направиш обор за пилци или агнета на мястото на тигрите, защото наистина (ама съвсем наистина) е по-хуманно, то не значи, че хищниците наоколо автоматично ще се покрият с пера и вълна. Нито че няма да се появят такива хайвани, които вият: "Аз съм куче, аз ще ти пазя кошарата, само отвори портите!"

Ако си вече на степен пъстроцветие на пера и туники, а не виждаш ясно (кокоша слепота), направо ще се препарираш от колебание.

---

*Прочутият филм с Антъни Хопкинс с това название често служи за цитати и политоложки заигравки.