|
| Проф. Димитър Димитров |
- Професор Димитров, какъв е балканският път на контрабандния тютюн?
- Той минава през 11 държави в Европа от Великобритания, Франция и Германия на Запад, през Хърватия, Сърбия, България и Турция на Изток. По балканския път не минават само цигари, наркотици и други нелегални стоки, но също така и много мигранти. Този път изглежда естествен и е разработен за незаконна дейност.
В проекта, по който работим ние, решихме да се ограничим с контрабандата с тютюн. Нашият проект бе разгледан заедно с повече от 200 подадени предложения и е един от 32-те избрани за финансиране. Съветът от независими експерти, които оцениха проектите, се състоеше от специалисти в областта на правото, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност и незаконната търговия.
Нашата цел е да идентифицираме риска - къде най-често се появяват подобни престъпни дейности. В първия етап на проекта, който завърши сега, изследвахме бизнес процесите около контрабандата на тютюн. Събрахме близо 400 казуса от различните държави, кой и как е бил задържан, какъв тип превозни средства се използват за нелегалната дейност, обеми и товари. Получаваме и официална информация от отговорните институции за задържане, следствие или присъди.
- Какво друго наблюдавате?
- Използваме статистически модел за връзките между контрабандата и другите видове престъпления - организирана престъпност, трафик на хора, фактори, които не са престъпни, но помагат за разрастването й - ниско образование, бедност, екологични проблеми, конфликти, корупция. Контрабандата и незаконната търговия въобще не са изолирано явление и са във връзка с останалите видове престъпления. Една от хипотезите, по които работим, е, че няма специализация в организираната престъпност - едни да се занимават само с цигари, други с наркотици, трети с трафик на хора. Престъпните организации използват едни и същи канали. Корумпираните полицаи и митничари са едни и същи и разпъват един и същ чадър. Но това трябва да се докаже, ние не сме разследващи полицаи и прокурори, а използваме обективни индикатори, научно да докажем, че има такава връзка сред страните по балканския път.
- Каква е връзката на цигарената контрабанда с другите икономически сектори?
- Когато започне кампания за контрабандата на цигари, много хора си казват, че големите компании ги инициират, защото губят пари. Държавите пък казват, че това не е голям проблем, да се оправят самите компании. Опасното е, когато потребители са готови да платят вместо 5 евро или 5 лева, каквато е пазарната цена за една кутия, 3 или 2 лв. Трябва да се знае, че това са организирани мрежи в много голям мащаб и нелегалните печалби са огромни.
Според официалните данни на големите производители нелегалният оборот от тютюнева контрабанда достига 10 млрд. долара годишно. С тези пари се финансират други видове престъпна дейност. Последните примери, които се дават, са за "Ал Кайда" и "Ислямска държава", а по-рано през годините - и за ирландската ИРА. И когато плащаме по-малко за различни акцизни стоки, макар и да смятаме, че не е нещо особено, може да се окаже, че сме съучастници във финансирането на терористична дейност или организация. Това е и големият въпрос, защо не трябва да толерираме контрабандата.
- А вие как ще проследите нелегалния трафик на тютюн и тютюневи изделия?
- Това е и предизвикателството пред нашата задача, защото ние не разполагаме със средства за разследвания. Използваме обективни показатели, които показват, че нещо се случва. Например, когато имате богата реколта от тютюн, а след това няма официално производство, значи нещо става. Когато имате производство на цигари и работещи предприятия, а нямате реализация в мрежата, държавата не си получава акцизите. Това се усеща бързо от данъчните структури и е някакъв сигнал, че отново нещо се случва. Ние искаме да уловим тези сигнални лампички. Когато има и предпоставки това да стане - висока корупция, възприемчивост към нея, няма как да няма продажба на нелегални цигари. В сектора работят стотици хора, има дистрибутори на едро и на дребно, легални и нелегални цехове, самите клиенти. Т.е. много хора са включени в тази мрежа. И когато нещо става, очакваме от институциите да вземат мерки и виждаме какви са те: задържане на камиони и трафиканти с нелегален тютюн или цигари, разкриване на схеми за пране на пари.
- Как се засича прането на пари?
- Ние разчитаме на официална информация от заловените случаи. И когато се засили тази дейност в различните държави, които наблюдаваме, съчетано с намалени приходи от данъци или намаляване на акцизи, това дава по-ясна картина за контрабандната дейност. Има и една друга методика, която използваме - на броенето на празни цигарени кутии. В момента и борбата на българското правителство с контрабандата на цигари се базира на тази методика. На определени места контейнерите за боклук се обръщат и се броят празните цигарени кутии. Ако имат бандерол, регистриран в България, това е добре. Ако обаче е китайски бандерол или няма такъв, се брои като контрабанда. И се смята от 100 кутии колко са нелегалните. Тези данни имат промяна във времето. Когато бившият финансов министър Симеон Дянков вдигна рязко акциза върху цигарите, цената скочи, по пазарите се появиха търговци на нелегални цигари и се увеличи броят на цигарените кутии без бандерол в контейнерите. Това е пример за обективни показатели, макар и това да не е напълно вярно.
- Неизяснената собственост на голям производител на цигарени изделия може ли да се смята за индикатор за контрабандна дейност?
- Да, също е възможно. Неизяснената или неизвестна собственост, броят на работниците. Има случаи на закрити предприятия, при които обучените вече работници си намират машини или са привлечени и работят нелегално. Имаше такъв случай на българи в Испания, които бяха заловени. Производството на цигари не е елементарна дейност. За да имаме цялостно производство от купуването на тютюна, нарязване, обработка, специални машини, опаковане, това е сложен технологичен процес. Големите компании дори се стараят да имат различни защити на кутиите, за да не могат да бъдат лесно имитирани.
При високо ниво на корупция в държавата всичко е възможно, дори използването на нелегални печатници. Но и няма как да не се разбере, че една печатница се използва за изработка на цигарени кутии, защото тя вероятно се занимава и с друга нелегална дейност - фалшиви дипломи, фалшиви пари. Такива връзки разкриват и контрабандата на цигари.
- България център ли е на подобна контрабанда, или е само коридор на балканския път?
- Не мога да го кажа категорично. Но според доклади на Интерпол и на други организации големите участници в тези процеси са Китай, страни от Азия, бивши съветски републики. Те имат и законно, легално производство, а и някъде си затварят очите. Не бих казал, че в България всичко е законно, но има регулации, с които това може да се проследи. Големите производители винаги усещат, когато има нелегален внос, защото техните продажби спадат. Когато се появят нелегални цигари от Китай или друга страна, хората си казват, че са по-евтини и си купуват. Това се отразява на оборота на легалните. България обаче не е голям играч на този пазар. Обикновено големите контрабандни схеми включват легален износ в една, две, три последователни държави, стоката стои с месеци на безмитни зони, след това се преопакова и префактурира, за да се загубят следите и да се внесе нелегално на друг пазар.
- А как се движат финансовите потоци по балканския път - от Изток на Запад или обратно?
- От Запад на Изток, защото икономическият потенциал е по-голям. На Запад кутия цигари струва по 6, 7, 8 евро и нагоре, а производствените разходи са ниски, както и тук са ниски. Често се случва и произведени тук цигари да се продават навън, защото е по-голяма печалбата. Но този процес не е съвсем елементарен, защото произведени цигари тук, там не са регистрирани и са непознати. Трябва да се развива пазарът, местните дистрибутори, също ще се усетят. Необходима е сложна организирана мрежа, в която да се включат много хора и те да бъдат склонни да извършват подобна дейност. Организацията е на принципа на мафиотските структури, които се формират или на бизнес основа, или на фамилна основа.