Преди две години редица местни, а и чуждестранни анализатори и институции твърдяха, че икономическият потенциал на България е много нисък. Те изтъкваха най-различни причини - от демографски проблеми до политическа нестабилност и липса на реформи. Но общото послание беше, че България не може да постигне растеж, по-висок от 1 - 2%. Някои дори прогнозираха икономически растеж, близък до нулата. Но реалността се оказа различна и с голямо забавяне днес същите скептични експерти вече прогнозират устойчив растеж от 3 - 4% за години напред.

През 2014 г. икономическият растеж на България беше доста слаб, близък до средното ниво за целия ЕС. За бедна страна това не е достатъчно, тъй като настигането по доходи и жизнен стандарт изисква икономиката да расте със скорост, по-висока от средната. През 2015 г. обаче България стигна топ 5 по икономически растеж, а през 2016 г. дори беше на второ място в целия ЕС (след Румъния). От прогнози за липса на икономически потенциал до второ място в ЕС по икономически растеж - не е лошо като постижение.

Тези факти са важни, защото показват, че



всъщност няма някакъв "таван", който да ограничава икономическия растеж



и да пречи темпото на развитие да се ускорява (дори и международни институции и рейтингови агенции да смятат, че такъв таван има). И това не се отнася само за България. Европейският съюз например вече повече от година отчита по-висок икономически растеж, отколкото САЩ, и очакванията са това да продължи. Кой би повярвал подобно нещо само преди 2 години, когато всички пишеха некролога на ЕС и единната валута?

Сега, в добрите времена за европейската и световната икономика, всичко е възможно. Условията са много благоприятни и позволяват да се постигнат чудеса. Въпросът е доколко устойчиви са такива постижения. Ирландия например отчете икономически растеж от 25% (двадесет и пет процента!) през 2015 г. Румъния отчете едно тримесечие от 8.6% икономически растеж през тази година. Като цяло сред новите страни членки растеж от 4 - 5% вече се приема за нещо нормално.

25% растеж в Ирландия, разбира се, не е нещо устойчиво - както постоянно обясняват и самите ирландци. Свръхрастежът се дължеше на затягането на правилата за укриване на данъци в офшорни центрове, след което дойде и решението на ЕС да накара Apple да плати 13 милиарда евро данъци за минали периоди. В резултат имаше преструктуриране на бизнес моделите и еднократно преместване на активи от офшорни зони в Ирландия. Това е пример за еднократен "счетоводен" растеж, при това неустойчив. Затова ирландските власти не разчитат на тези еднократни фактори, а се фокусират върху постигане на висок, но и стабилен растеж.

Има и други примери за висок, но неустойчив темп на растеж. Чешката централна банка например е все по-притеснена от бързото увеличение на домакинските заеми - и най-вече ипотечните кредити. Високият растеж на ипотечното кредитиране води до скокообразно поскъпване на имотите (най-бързото в Европа), а бързото покачване на цените води до още по-голям интерес за покупки с очакването за бързи и лесни печалби. Само че в пристъп на предизборен популизъм чешкият парламент отказа да даде правомощия на централната банка да се намеси и сега тя посяга към други мерки - като вдигане на лихвите, увеличаване на изискуемия капитал на банките, затягане на регулирането. А тъй като кредитирането продължава да расте бързо, ще има още подобни мерки.

Ускоряването на кредитирането притеснява и румънската централна банка, още повече че то е съпътствано от рязко увеличение на бюджетния дефицит. Местната валута също се обезцени неочаквано, а инфлацията се очаква да се ускори значително.



Кредити, задлъжняване и бюджетни дефицити



могат за известно време да докарат икономиката до растеж над потенциала, но не е устойчиво една икономика да се движи само и единствено от потреблението. Централната банка най-вероятно ще вдигне лихвите още през януари 2018 г., а правителството ще сложи спирачка на разходите, за да не надвиши лимитите за бюджетния дефицит. ЕС също вече изпрати няколко сигнала към Румъния за растящите дефицити.

За момента България не е стигнала подобни крайности, но и ние вървим по този път - с известно забавяне. И у нас цените на имотите се устремиха нагоре след близо десетилетие на стагнация, което е свързано с повишение на покупките, растящо ипотечно кредитиране и увеличение на строителната активност. За радост все още нямаме ексцесии като преди кризата - когато кредитирането растеше с десетки проценти, а строителството и недвижимите имоти бяха стигнали неустойчиви нива. Но новите разрешителни за строеж, издадени през последните няколко тримесечия, са близко до предкризисните нива. Ипотечното кредитиране засега расте с умерени темпове, но се ускорява.

Преди година Румъния вдигна някои заплати в публичния сектор - например в образованието и здравеопазването, както и минималната заплата. В България, макар и със закъснение, се случва същото. Увеличават се възнагражденията в образованието, армията, полицията, минималната пенсия и заплата се вдигат, а за догодина се планира значително покачване на разходите за здравеопазване. В частния сектор заплатите също растат, особено в сектори, където има остър дефицит на квалифициран персонал. В този смисъл можем да очакваме, че и у нас ще има сериозен растеж на потреблението, както в Румъния.

Общо взето, това се случва в цяла Източна Европа - повишение на заплатите, оживление в кредитирането, растящо потребление и покачващи се цени на недвижимите имоти. И това не е лошо само по себе си, въпросът е в мярата. В някои страни развитието е стабилно, с умерени темпове и движено от реални фактори, но в други страни част от растежа е неустойчив. За устойчивост са нужни инвестиции, подобрение на бизнес средата, конкурентоспособност. Накратко - реформи.

С реформи може да има не просто по-висок, но и по-устойчив растеж.



Какви реформи?



Агенциите за кредитен рейтинг Фич и Стандард&Пуърс посочват пазара на труда, намаление на лошите кредити, влизане в "чакалнята на еврозоната", институционални реформи - в съдебната система, публичната администрация и държавните компании, както и подобряване на публичните услуги. Международният валутен фонд преди дни също даде своите идеи - подобрено образование и здравеопазване, съдебна реформа, членство в еврозоната, намаление на лошите кредити и т.н. Европейската комисия също ежегодно отправя препоръки към България за най-належащите реформи и те също покриват подобни сфери. Има и вътрешни документи, които също поставят цели - като програмата за намаление на административната тежест и националната програма за реформи.

Има достатъчно идеи, препоръки и стратегии за реформи. Има и изключително благоприятна икономическа среда в региона и по света. Сега е моментът да се настъпи педалът и да се забързат реформите. Така растежът може да се ускори, и то устойчиво.