Популярният израз, че се намираме на г*за на географията, добива нови съдържания и смисли.

Докато прелитащият поемаше въздух по време на незаслужената почивка, някои вестници продължиха да изпълняват, така да се каже, своята мисия. Понеже, нали, журнальорите обичат да говорят за "мисия", "призвание", "истина", "справедливост" и тем подобни понятия от романтичната литература.

Докато въздишат по тая абстрактна романтика и симулират отдаденост към професията, вестникарите си правят сметката - даже много добре.

И тогава се раждат заглавия като в "Труд" по случай последното заседание на кабинета: "Як ритник заби кабинетът в зелените задници". На това заседание се взе решение - грубо казано - да се застрои половин Пирин, защото една клатеща се банка има там инвестиции и защото, както е казал банскалията Вапцаров - "така и мене днеска ми се иска / за бъдещето да си помечтая". Нашите тука ще бетонират Банско и Пирин и ще си мечтаят за приказно богати скиори, които само се прехвърлят от лифт на лифт и ще бият с пачки всички банскалии и собственици на хотели. Кой знае защо се смята, че като се изгонят скиорите от Витоша, те ще се преместят в Банско, а ски туристи от цяла Европа и цял свят само стоят и тръпнещи чакат с раници в гърба някой да построи легендарния втори лифт.

Както Бойко Борисов с времето почна да не се старае в съгласуването на алтернативните факти, които прононсира, така и "сериозните" вестници постепенно усвоиха езика на Жълтата гостенка в пресата. Медиите, които нямат твърдостта на бухалки, вкупом стават ненужни. Който иска да е в крак с времето, трябва да удря в синхрон с ансанбъла. Бухалка в зелената дупара, кой ша я блъска, кой ша я бара!

Доколкото всичко това е част от самонараняването ни - шутът в зелените задници всъщност е шут по г*ъза на географията.