Отмяната на давността за престъпления при приватизацията, която ГЕРБ обещаха да прокарат чрез промяна в Конституцията, ще чака политическото решение на партийното ръководство. "Законопроектът е написан, готов е, но все още не е внесен в Народното събрание", лаконично коментира председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов пред в. "Сега". Това означава, че депутатите на Бойко Борисов очакват какво ще реши партийният водач, тъй като първоначалната идея беше негова. А и самият премиер допусна, че конституционната поправка трябва да бъде разгледана едновременно с вота на недоверие, който БСП планира да внесе на 17 януари.

Вероятно това е и причината, поради която инициативата на ГЕРБ не отбеляза никакъв видим напредък от средата на ноември миналата година, когато депутати от партията я лансираха за първи път. Тогава хората на Борисов призоваха БСП да се включи при внасянето на законопроекта. Соцлидерът Корнелия Нинова най-напред склони да стане съвносител. След това обаче настоя първо да се проведе лидерска среща между водещите политически сили, на която да бъде обсъдена възможността към ревизията на приватизацията да се включат още реституцията, концесиите, обществените поръчки и дори "ролята на силовите групировки".

Срещата така и не се състоя. Нинова обвини управляващите, че са се уплашили, а от ГЕРБ контрираха, че никой изобщо не ги бил потърсил за разговори. В средата на декември зам.-шефът на парламентарната правна комисия Десислава Атанасова допусна, че ГЕРБ могат сами да внесат законопроекта. Впоследствие тя заяви, че не е упълномощена да отговоря вместо партийния лидер по въпроса. Така темата заглъхна покрай разпрата между управляващите и Корнелия Нинова за ролята на водача на БСП в приватизацията на "Техноимпекс".

Сериозна политическа интрига се очаква около друг противоречив законопроект, който вече трети месец отлежава в парламента - поправките в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС. Промените предвиждат да бъдат обявени за нищожни всички цесии и заличавания на обезпечения по кредити, направени след поставянето на КТБ под специален надзор до започване на осребряването на имуществото й. Според юристи и финансисти подобно действие на закон със задна дата може да бъде обявено за противоконституционно. От движението обаче твърдят, че така ще бъде спряно "вторичното разграбване" на активите на банката. Законопроектът получи подкрепата на ГЕРБ в парламентарната правна комисия, но така и не можа да стигне до пленарна зала преди края на годината.

Тежък сблъсък със сигурност ще има и заради внесените от управляващите промени в Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Предложението на ГЕРБ е да има две зони в София, в които да бъде съсредоточено високото строителство. Срещу това се обявиха браншови организации, районният кмет на "Младост", неправителствени организации и граждани. Подкрепиха ги само общината, районни кметове от ГЕРБ и регионалното министерство. Трябва да ги разгледа парламентарната регионална комисия, която обаче не проявява особена активност и за последните три месеца единствено ги постави на обществено обсъждане.

Общественото внимание със сигурност ще привлече и ратификацията на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Според външния министър Екатерина Захариева парламентът трябва да свърши с тази задача до края на януари.