:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,966,248
Активни 395
Страници 13,695
За един ден 1,302,066

Захари Бахаров търси изгубената България

Първата сценична версия на „Чамкория” очарова публиката
Снимки: Павел Червенков
"Малка, каръшка и хубава" е България в очите на Бае Славе.
Премиера: Театър 199 "Валентин Стойчев"

Режисьор: Явор Гърдев



"Гюрука" на изчезналата България повдига Захари Бахаров в премиерния си моноспектакъл. Става дума за най-новото заглавие в афиша на Театър 199 "Валентин Стойчев" - "Чамкория". То е по едноименния роман на Милен Русков, с който авторът стана лауреат на няколко награди. Сценичната адаптация - колосален труд предвид епическия обем - е дело на Явор Гърдев и очаквано е пример за висок професионализъм. В образа на Бае Славе пък актьорът прави безспорна заявка за театрално отличие за водеща мъжка роля.

Знакова е първата сцена, когато с делови уж жест той вдига гюрука на своя омнибус, с който редовно превозва пътници по маршрута София - Чамкория. Същата, за която писателят казва, че всеки знае какво е тя и същевременно никъде я няма, точно както и България от времето между двете световни войни. Самият омнибус, погледнат в дълбочина, прилича на тунел (сценографията е на Светослав Кокалов). На тунел, в който не проблясва светлина, уподобява Бае Славе живота си, а индиректно и този на държавата ни през 20-те години на миналия век.

Както в романа авторът не си позволява да съди своя герой. Захари Бахаров, въпреки неподправения си чар, също не повежда публиката нито в една, нито в друга посока. Оставя ни сами да си изградим мнение за него, докато го слушаме как "изговаря" себе си и заобикалящия го свят. Самокритичен, понякога трогателно простодушен, друг път изненадващо проницателен, шофьорът от квартал "Банишора" има мнение по всички земни въпроси. Ако Явор Гърдев се окаже прав, като прогнозира, че Бае Славе няма да бъде мимолетен образ в националното съзнание, то и ролята, която прави Захари Бахаров, е достойна да влезе в театралните анали. Точно както представата на родния зрител за Алековия Бай Ганьо завинаги се свързва с превъплъщението на Георги Калоянчев. Независимо колко колеги на големия актьор впоследствие влязоха, и то не безуспешно, в кожата на емблематичния българин.

В моноспектакъла се мяркат силуетите на още мнозина персонажи - политици, обикновени граждани на столицата, роднините на Бае Славе и превозваните от него пътници, - но всичките остават незрими. Публиката улавя, че за режисьора те представляват интерес не толкова сами по себе си, а като обект на коментар и анализ от страна на централния герой. Тъкмо той е обединителният център, около който гравитират хора и събития. Макар постановката да е изградена на мозаечен принцип, спойката между отделните фрагменти е така прецизна, че ни най-малко не оставя усещането за резки повествователни скокове. Напротив, струва ни се, че в основата е едноактна пиеса, а не внушително по обем четиво. Изключително успешен спектакъл.

Следващите представления се играят на 15, 16 и 17 януари.

 ----
919
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД