С унищожителни критики президентът Румен Радев наложи вето на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, прокаран от управляващите през декември 2017 г. С него беше създаден нов антикорупционен мегаорган, в който се вливат редица действащи структури - комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, комисията срещу конфликт на интереси, центърът БОРКОР, звено от Сметната палата и дирекция на ДАНС.

Държавният глава беше обявил намерението си да върне закона за ново обсъждане в Народното събрание още преди окончателното му гласуване. Аргументът му беше, че може да бъде използван като "бухалка за разправяне с неудобните". Сега го оспорва "по принцип и в неговата цялост". "Приетият закон не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затруднява борбата с нея", смята президентът.

Според държавния глава управляващите са се провалили в амбицията си да обхванат със закона всички органи и звена, които противодействат на корупцията. Извън рамката му остават инспекторатите в министерствата, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Агенцията за обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция. Така законът "създава още по-голямо фрагментиране и неяснота за цялостната институционална рамка". А базисната му цел - ефективно противодействие на корупцията, става непостижима, счита Радев.

Президентът смята, че разпоредбите в закона, посветени на борбата с корупцията по високите етажи на властта, "изобилстват от понятия с неясно съдържание". Това позволява "различни тълкувания и предприемане на репресивни мерки" и създава риск от "използването им за оказване на натиск върху широк кръг лица, включително и на ключови длъжности в държавното управление".

Радев определя като "притеснително" това, че правилата, по които новият орган ще ползва специални разузнавателни средства (СРС), не са разписани в закона, а предстои да бъдат уточнени в подзаконови нормативни актове. И предупреждава, че е възможно СРС да влязат в действие и за нарушения, които не са тежки престъпления, както изисква Наказателният кодекс.

Липсата на защита за хората, които подават сигнали за корупция, също тревожи президента. Според него така България се отдалечава от Гражданската конвенция за корупцията на Съвета по Европа, която изисква "подходяща защита срещу всякакви неоправдани санкции" за онези, които са се осмелили да сигнализират за нарушения от страна на високопоставени лица.

ПРОБЛЕМИ

Обединяването на комисията за отнемане на незаконно имущество с комисията срещу конфликт на интереси предвещава проблеми. "Натрупването на толкова много и разнопосочни функции, необходимостта от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове създават риск да бъдат влошени постигнатите досега резултати от дейността на "окрупняваните" органи и структури", прогнозира президентът. Той реагира остро и на фактическата ликвидация на комисията срещу конфликт на интереси, която ще бъде заместена от многобройна група други органи, формирани изцяло на политически принцип. Това създава условия за политически натиск и покровителстване, напомня държавният глава.

СЪМНЕНИЯ

Според Радев изискванията към членовете на бъдещия антикорупционен орган не са достатъчно високи, което "поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото въз основа на критерия "високи професионални качества". И тъй като председателят ще се избира от Народното събрание, а той ще номинира своя заместник и останалите членове, целият състав ще бъде доминиран от управляващото мнозинство, сочи държавният глава. Той намеква, че правилата за избор са направени така, че досегашните членове на комисията за конфискация и комисията срещу конфликт на интереси да имат най-добри шансове да се прехвърлят в новия орган.