Случката е толкова дребна, че няма как да не й се обърне внимание. Защото величието на природата или на Твореца се проявява както в голямото и забележителното, така и в съвсем малкото и дори невидимото, за да предизвикват и двете изумлението и интереса на хората. И тъй като напоследък едната везна се товари с все големи и забележителни неща - европредседателство, шесторно убийство, социален пол, защита на Пирин, тигърът на Балканите и т.н., справедливостта налага да обърнем внимание и на другата с дребните до незабележимост факти. Те бързо се трупат зрънце по зрънце дотам, че оставянето им без внимание някой хубав ден ще доведе до големи изненади. Тогава малките случки като свлачище ще засипят големите събития, претендиращи, че са исторически. Затова винаги е полезно да се напомня, че



представяното за голямо и велико някой ден ще бъде толкова незабележимо,



колкото и това, че историческото днес европредседателство се върти около НДК, носещ някога не по-малко забележителното име "Людмила Живкова".

Тия дни официално се закри "Бубулечетата", магазин за детски дрешки, книжки и джунджурии, фалирал доста по-отдавна. Сигурно знаете за много такива изчезнали или чезнещи оазиси на дребния бизнес в преустроени на магазини кафенета, ателиета и работилници, входове из панелните комплекси, гаражи, бараки и стаи с изглед към улицата. Повечето от тях се родиха с ведрите видения на новата официална идеология, изливана с кофи от президенти, министър-председатели, един от тях дори бивш цар, председатели и депутати на Народни, божем, събрания и съответния НПО и медиен антураж. Понеже и те нещо поизчезнаха, нека ги припомним, докато все още изтляват фирмените табели и наивни реклами: трудолюбието и инициативността на българския народ; единството между семейна собственост, традиционни занаяти и услуги, нивички и дребни стопанства; успех на сплотените семейства, които задоволяват и личните, и пазарни нужди с лоялната конкуренция, предполагаща "добри практики", вкл. съвместен превоз на контрабандни стоки от пазара в Димитровград, "Илиянци", Одрин, че и Капалъчарши; малките фирми, производства и услуги, занемарени по време на социализма с неговите мегаломански проекти и инфраструктура, предполагаща закрепостяване и контрол на човека, винтче в държавната машина. И над всичко - свободното движение по света и у нас на хора, стоки и капитали горе-долу така, както сякаш се движат буболечките и големите човешки маси, пък били те и нация, направила цивилизационен избор. След тоя избор тя вече беше свободна да се юрне по света, но и у нас именно с такива едни мили начинания и съответни имена, каквото носеше подобно на много фирми и магазинът "Бубулечета" - сладникаво до безвкусие и поради това симпатично.

Очевидно името отговаряше най-вече на профила и почти сигурната целева група, тъй като беше във вход срещу детска градина. Питомците на детската градина, нерядко влачени към нея от родители, баби и дядовци, можеха да бъдат успокоявани с обещанието, че ако не плачат, изяждат си всичко, спят и слушат госпожите, ще им купят свирка, бонбонки или нова дрешка. Между другото подобна стратегия се ползва и при изработване и разпределяне на държавния бюджет, но да не се отклоняваме от темата за "Бубулечетата" и сродните му семейни бизнес проекти.

Името, както отдавна се знае, сочи и към същността, която е обща за много подобни дребни начинания.



Тяхната маломерност обаче не ги предпазва от смачкване



и те изчезват така, както се мачкат буболечки с усет за нещо, ако не съвсем редно, то поне незначително. Поради което няма нито спомен, нито угризения от почти природното действие на икономическите закони, довели до фалита на "Бубулечетата". Това никак не пречи, нещо повече - задължава, да продължим с историята, симптоматична със симпатичната си безобидност в сравнение с големите проекти.

До едно време нещата с "Бубулечетата" вървяха сравнително добре дори при банковите фалити, политическата несигурност и конкуренцията на подобния магазин "Бебе Бам-Бам", открит в съседния вход с всичките салтанати на ентусиазирания дребен бизнес, вкл. с водосвет, коктейл и намаления на цените през първия месец. След това бизнес климатът очебийно и бързо се влоши. Домсъветът вдигна наема, наблизо се отвориха няколко магазина на търговски вериги, чиито имена няма как да се споменат поради липса на договор за платена реклама с тях, макар читателите с деца и внуци да знаят за кои става дума. Вярно, че те първо удариха плод-зеленчуците, месарницата и магазинчетата с хранителни стоки, но взеха да предлагат и детски стоки, книжки и играчки особено по празниците. Дори пристройката към детската градина, направена да събере повече деца, защото се закриха останалите наоколо, не можеше да спаси "Бубулечетата" и "Бебе Бам-Бам". Сигурно за това допринесоха и емиграцията на по-младите, и новите технологии, отразили се пряко върху играчките и възпитанието на децата: след отбиването им, ако са били изобщо кърмени, те се хващат за таблети и айфони и се приспиват, ако изобщо могат да заспят, с Minecraft.

Понеже името е и съдба, "Бебе Бам-Бам" изгърмя първи. "Бубулечетата" крета геройски близо десет години, за да осигури преди всичко една минимална заплата и дори пенсия чрез трансфери от заработеното в чужбина. Собственикът на фирмата отдавна се беше изнесъл натам, откъдето пращаше нужните средства за формално оцеляване на магазина със симпатичното име, но най-вече на родителите си. Той дори им бе забранил да пращат на внуците по Коледа от останалите стоки в магазина, тъй като децата отдавна били минали на по-високи версии на компютърни игри.

Тая Коледа, получил вече пенсията, дядото организира тържественото закриване на бизнес проекта "Бубулечета", изродил се отдавна в място за някоя табла, кафе и шах с две чудесни възможности: може да се пуши и всичко е безплатно, ако си го носиш сам и по твой вкус. Не помня (надали някой помни) какво изобщо се говореше на тая иначе тъжно-весела сбирка, с която се сложи край на "Бубулечетата" и се отпразнува пенсията. Помня обаче, че по едно време се опитвахме да решаваме една проста задача. С нея новият пенсионер, запазил пресметливостта на дребен търговец, от една страна оправдаваше закриването на магазина, от друга злорадстваше срещу големите вериги, а от трета се чудеше какъв отговор може да има при ей тия условия: През 2017 г. в България са се родили има-няма 5000 деца по-малко от 2016 г. Колко лева няма да получат през 2018 г. такива като "Бубулечета" и всички останали, ако знаем горе-долу колко струват едрите и дребни джунджурии за едно дете месечно, а другите загуби са неизчислими в безкрайността на времето?