Режисьор: Йосиф Сърчаджиев

Участват: Мирослава Върбанова, Пламен Великов и други



Дали извънбрачните връзки намаляват стреса, или напротив - увеличават го рязко - това проверяват през чуждия опит зрителите на "Прелестите на изневярата". Премиерното заглавие в афиша на Сатиричен театър "Алеко Константинов" се явява поредният режисьорски опит на Йосиф Сърчаджиев. Преди шест години на същата сцена той за пръв път постави комедията на Валентин Красногоров, обединяваща четири новели. Сега гледаме - да го кажем така - второ "подобрено издание".

Най-съществени са промените в актьорския състав. На мястото на Стефан Щерев-Чечо, който ни напусна, е Явор Борисов. Неговата сценична партньорка Мирослава Върбанова - също от новите лица, със замах се превъплъщава в палавата любовница, която на следващия ден минава под венчило, с друг мъж обаче. Някак отвътре й иде да цупи устни като своенравно момиченце, каквато по природа е героинята й, и да омайва представителите на силния пол с детинското в себе си. Добро попадение е Ана Вълчанова за ролята на поредния безименен женски персонаж, даващ обобщена представа за смачканата съпруга, която гледа на света през очите на брачната си половинка. Макар да участва в най-кратката от едноактните пиеси - в което е и предизвикателството, - съумява да покаже героинята си в развитие. От хладнокръвна, та чак апатична, когато мъжът й я известява, че я напуска заради друга, израства в горда личност, категорично решена да опита вкуса на свободата.

"Венец" на спектакъла е четвъртото действие - "Женска орисия". Зашеметяващ тандем са Полин Лалова и Йорданка Стефанова, която помним от предишната версия. Дошли на свиждане на половинките си в Транспортна болница, двете дами се оказват в капана на недоразуменията и подвеждащите случайности, на които противостоят с шумни и дълги гълтоци водка.

Както казва режисьорът, без да ги използва в чист вид, писателят на много места е "мацнал с четката и от драмата, и от сатирата, и от фарса", излагайки на показ "прелестите" на изневярата. Акцент в сценографското оформление на Елена Делева са прицелващите се амурчета, чиито любовни стрелички публиката по-скоро асоциира с дамоклев меч, надвиснал над главите на героите. Кръшкайки, за да компенсират някакъв дефицит или просто за разнообразие, те си причиняват терзания и страхове, които правят живота им още по-несносен. Контрапункт на тази реалност са песните по стихове на Робърт Бърнс, вплетени между отделните истории, които се изпълняват на живо.

Следващото представление се играе на 19 януари.