|
| ---- |
Жалко, че не успяхме да видим реализация на хипотезата "Дел Торо режисира "Хобит" - тя можеше да го нареди във висшата лига на Холивуд, където са допускани малцина чужденци. Несъмненият му режисьорски талант е виден и във "Формата на водата": филм с поетично заглавие и безупречна форма. Съдържанието е ексцентрично, мрачно, налудничаво, в известен смисъл и банално: сюжетът и персонажите репродуцират архетипа от "Красавицата и звярът", но без умилителните бонбонени краски на "Уолт Дисни".
Красавицата Елиза (Сали Хокинс, от "Син жасмин" и "Падингтън") е няма чистачка в секретна научна лаборатория. Тя живее сама в малката си квартира над западащ киносалон и пътува с автобуса за нощни смени. Една нощ попада на контейнер със странно зелено създание, което я привлича неудържимо и изглежда много измъчено. Звярът отговаря на описанието по форма, но се отличава с любящо сърце, което плахо приема подадената ръка от милозливата хигиенистка: тя го храни, гали, накрая и приютява в дома си.
Истинското чудовище е, разбира се, човекът: военният (Майкъл Шанън), измъкнал невероятното създание от дълбините на Амазонка, уж да го подложи на космически експерименти, а всъщност - на обикновен побой и тормоз. Десетилетието е шестото на XX век, най-мразовитото в годините на Студената война, и Дел Торо забърква около амфибията малко шпионска интрига, засягаща секретните интереси на САЩ и Русия. Времето е мракобесно: единствени приятели на безсловесната чистачка са колежка-чернокожа матрона (Октавия Спенсър) и съседът - саможив и несполучил художник гей. Не е чудно, че "речният бог" - както амазонските индианци описвали амбифията от лабораторията - избира да се разкрие тъкмо на онеправданите. Самата Елиза не е родена няма: тя е била подложена на жестокост като дете.
"Формата на водата" е създание с постоянно променяща се форма: смесица от фантастика, хорър, романс и политически трилър; земя, вода и небе; историзъм и измишльотина. С помощта на оператора Дан Лаустсен Дел Торо постига висша визуална виртуозност. Естетически филмът му е безпогрешен, изваян, произведение на изкуството. Не точно тъй стоят нещата от етична гледна точка. Вдъхновен от второразрядните жанрови ленти на 50-те, Гийермо дел Торо не стига много по-далеч и по-дълбоко от тях. Героите му са двуизмерни въпреки силните актьорски изпълнения. Съвсем очевидно е, че режисьорът се опиянява от показа на насилие - подобни епизоди имаше и в "Лабиринтът на Пан". А вълшебно заснетата любовна сцена в банята си е чиста содомия (надявам се все пак душманите на третия пол да не се вълнуват от кино, че едва ли могат да отделят въображение от пропаганда).
Създаден с бюджет под 20 млн. долара и с възможния минимум компютърна магия, "Формата на водата" е неопитомено филмово чудовище, плод на дързък и самороден талант, който обича ужасяващите истории, разказвани по тъмно, без да му пука дали ще "заживеят щастливо" в последната страница. И все пак очаквам с нетърпение някой ден да гледаме "нормален" и "зрял" филм на Гийермо дел Торо, вече с десет зад гърба си.
