|
| Емил Хърсев |
разбери кой говори!
Не става дума за неизвестния автор на дописката г-н Александър Мюлауер. "Зюддойче цайтунг" (южнонемски вестник, SZ) е първото германско издание, което излиза след Втората световна война в Мюнхен, Бавария. С тираж около 400 хил. бр./ден дели с "Щутгартер цайтунг" трето-четвърто място по вестникарски тираж в Германия. Политическата му ориентация определят като "център-ляво", поддържа традиционно социалистите (СПГ), но от либерални позиции. Т.е. това е вестникът на вечната опозиция в Бавария, където от десетилетия управлява Християнсоциалният съюз (CSU), част от управляващия в Германия съюз ХДС - ХСС. Този вестник бе в основата на кампанията "Досиета от рая" (Paradise Papers) на международната либерална мрежа за влияние. Той отколе се слави с най-подли и мрачни писания за България още откогато комунистът Живков се целуваше с главния враг - емблематичния лидер на ХСС Франц-Йозеф Щраус. Именно "Зюддойче" публикува наскоро обширния репортаж, където видни български дейци на "третия" сектор, т.нар. НПО, обилно обругаха държавата, като започнем от "най-корумпираната", та до края в същата тоналност. Със същото клише "най-бедната и корумпирана страна" България е представена още в първото изречение на дописката за мястото ни в еврозоната. Интересното е, че
този път изводът е положителен
България в крайна сметка трябва да бъде "допусната" в еврозоната - но не преди тази еврозона да е "сигурна срещу кризи" (krisenfest). И едва след като България изпълни всички условия - "този път не само политически и социални, но и икономически". Какви ще са тези условия, не щат да ни обадят. Явно дописникът очаква тези "условия" пак да се добавят едно след друго по стар европейски обичай, като се допълват до безкрай нови и нови към вече изпълнените - също като с условията за Шенген, за механизма за проверка, като петдесетгодишните преговори за членството на Турция в ЕС или проточилите се десетилетия преговори със Сърбия, Македония и Албания. Най-странното е, че писачът напълно съзнава, че България просто има право във всеки момент да се присъедини към еврозоната, че това право е установено с договора за присъединяване, със законите на Евросъюза, и "чисто юридически погледнато, нищо не говори срещу присъединяването на България към еврото". Въпреки това обаче господата са убедени, че въпреки договорите, въпреки че вече сме платили цената на тази сделка, те са в правото си да наложат още условия, т.е. да платим допълнителна цена и още, и още. За съжаление нашите йесмени глупаво пригласят, дори когато министри говорят за присъединяване към еврозоната, споменават, че тепърва ще "кандидатстваме", вместо ясно и силно да заявят: "ще упражним нашето договорно и вече платено право". Ами "чакалнята", ами "условията"? Никаква "чакалня за еврозоната" няма, а това, че някой си (Европейската централна банка) е определил, че новоприсъединяващите се към еврозоната страни трябва да се присъединят първо към т.нар. "механизъм за обменни курсове" (ERM II) и да останат в него поне 2 години - това е ужким техническа процедура (всъщност е блъф - страна с фиксиран валутен курс няма какво да прави в механизъм, предназначен да изравни курса преди фиксирането; левът над 20 години е фиксиран).
Не може да има "нови условия",
единствените условия, които страна - членка на ЕС, трябва да изпълни, за да встъпи в еврозоната, са установени с договора от Маастрихт (чл. 140, преди чл. 121.1) - а тях България поне от три години насам изпълнява. За разлика от по-голямата част от страните в еврозоната, които вече не отговарят на тях. А някои никога не са отговаряли - обичайно се сочи с пръст Гърция, но поне още две страни не са изпълнявали поне по един от четирите критерия, когато всички дружно приеха еврото. Най-странното е, че и дописката в "Зюддойче цайтунг", като засяга (много бегло и повърхностно) състоянието на българската икономика, съвсем обективно докладва, че и по стабилност, и по ръст, и по ниво на задлъжнялост България е на челните позиции в света, бюджетен дефицит от години практически няма, че 2017 г. хазната ще завърши с излишък. Обаче сме били бедни и корумпирани. И това написано в Мюнхен в деня, когато същият вестник информира, че френско-германски военнопромишлен гигант предложил на прокуратурата в Мюнхен споразумение да плати 80 млн. евро (откуп?), за да спре разследването за подкупи, плащани в Австрия във връзка с покупката на няколко бойни самолета. Надявам се, вече всички у нас са опознали добре типичното двуличие на Стара Европа
и вече не се изненадват от подобни новини. Ако българският или полският наказателен кодекс предвиждаше възможност подследствените да се споразумяват с прокуратурата и срещу плащане на пари да не им повдигат обвинение, онези в Брюксел щяха да са оревали света и санкции да са ни сложили. Но за батковците - може.
И нещо много важно: в цялата дописка писачът - образец на честната и обективна журналистика, нито за миг
не се интересува от нашия интерес,
не намира дори за нужно да се запита какъв е интересът на България да се присъедини към еврозоната, какво губим ние от това, че 20 години работим във валутен съвет, какво и колко губим от това, че нямаме достъп до рефинансирането и до паричните пазари на еврозоната, какви рискове, какви тежести носим. Нито дума! Обсъждат се само и единствено предполагаемата (напълно измислена, разбира се) опасност от "допускането" на бедна България до еврото. Такава е икономическата система, от която вече сме част. Каквото и да говорим, няма да я променим. Но трябва поне да заявим собствените си интереси. Поне да не помагаме да ни мачкат. С думи няма да накараме никого да ни уважава. В света на парите уважението се заработва - уважават те само когато си по-богат и живееш по-добре. Иначе си в рубриката с най-модерния от миналата седмица хаштаг #shithole.
|
| Никаква "чакалня за еврозоната" няма, а това, че Европейската централна банка е определила, че новоприсъединяващите се към еврозоната страни трябва да се присъединят първо към т.нар. "механизъм за обменни курсове" (ERM II) и да останат в него поне 2 години е всъщност блъф - страна с фиксиран валутен курс няма какво да прави в механизъм, предназначен да изравни курса преди фиксирането; левът над 20 години е фиксиран. |
