Здравей, мила Жозефина!

Пиша ти този имейл, за да те уведомя, че пристигнах благополучно в София, столицата на България, заедно с останалите си колеги от Европейския съвет. Полетът мина добре, но, познаваш ме, на летището в София се замотах и изпуснах кортежа към хотела. Добре че попаднах на свестен таксиметров шофьор, който ми обясни, че много трябвало да внимавам, тъй като наоколо било пълно с мошеници, и беше така добър да ме закара до центъра само за 80 лева.

По пътя, мила Жозефина, видях как работници свалят някакъв билборд, на който българските полицаи бях изложили становище, затова, когато слязох от таксито, бързо намерих един полицай и го попитах за какво става въпрос. Оказа се, че господинът не разбира английски, затова ме заведе при свой колега, който рисуваше много добре. За съжаление обаче дори от рисунките му не успях да се ориентирам в ситуацията. Понякога ме е срам, че съм толкова глупав, мила Жозефина! Слава Богу, че се появи един старшина, който поназнайваше английски (използваше предимно думите фак, шит и есхолс), та добих представа за билборда и протеста. Смятам, че всеки заслужава по-високо възнаграждение, мила Жозефина, особено българският полицай! Защото в крайна сметка това не е като, примерно, да издирваш осем години човек, осъден за блудство, докато през това време той си ходи на работа, получава си заплата и си има "Фейсбук" с приятели. Въобще не говорим за подобно нещо, мила Жозефина, защото в такава страна полицаите не биха имали наглостта да искат каквото и да е, освен извинение от хората!

После, докато се разхождах, ми направи впечатление колко е мъгливо в София. Явно милите ни домакини, като едни истински балканци, малко се бяха престарали с димките, които вероятно бяха пуснали, за да не ни виждат терористите. Защото надали, мила Жозефина, тоя смог е бил от мръсотия, ха-ха, представяш ли си верно хората в европейска столица, в 21-ви век, да дишат такъв въздух (усмихнато човече).

По едно време заваля прекрасен пухкав сняг и за нула време снежна покривка се натрупа по улиците и тротоарите. Тогава, мила Жозефина, ми направи впечатление колко задружен народ са българите! Ние, западните нации, само можем да си мечтаем за такъв синхрон! Нито един гражданин, мила Жозефина, нито един не излезе да си почисти снега пред кооперацията или блока, но всички българи в пълен синхрон започнаха да упрекват управляващите, че не чистят пътищата! Това се казва гражданско общество, мила Жозефина, това се казва единство! Не случайно над Народното събрание в центъра на града е изписано, че съединението прави силата. Е, да, в крайна сметка никой никъде не почисти - нито хората тротоарите си, нито управляващите улиците, но какво значение има това, след като всички са толкова здраво обединени от една идея - да не си мръднат пръста! Плюс това разбрах, че докторите в спешна болница "Пирогов" умеели да гипсират като богове - никой лекар в Европа, мила Жозефина, няма тяхната практика, стане ли въпрос за гипсиране на счупени крайници... тук говорим за по десет, петнайсет души на час! Това се казва солидна и напълно функционираща здравна система! Вероятно българите са много горди с нея и с право се подиграват на нашите болници в Западна Европа!

Но, толкова от мен засега, мила Жозефина! Утре ще ти пиша отново, защото интернетът тук наистина е много добър и въобще не прекъс...